1 Corinthians 14

1 Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за <дарбата> да пророкувате. 2 Защото, който говори на <непознат> език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не <му> разбира, понеже с духа <си> говори тайни. 3 А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха. 4 Който говори на <непознат> език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата. 5 Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори <разни> езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата. 6 <Кажете> сега, братя, ако дойда при вас и говоря <непознати> езици, какво ще ви ползувам, ако ви не съобщя или <някое> откровение, или знание, или пророчество, или поука? 7 Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката? 8 Защото, ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой? 9 Също така, ако вие не изговаряте с езика си думи с <някакво> значение, как ще се знае какво говорите? защото ще говорите на вятъра. 10 Има, може да се каже, толкова вида гласове на света; и ни един <от тях> не е без значение. 11 Ако, прочее, не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; И тоя, който говори <ще бъде> другоезичен за мене. 12 Така и вие, понеже копнеете за духовните <дарби>, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата. 13 Затова, който говори на <непознат> език, нека се моли <за дарбата и> да тълкува. 14 Защото, ако се моля на <непознат> език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод. 15 Тогава що? Ще се моля с духа си, <но> ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, <но> ще пея и с ума си. 16 Иначе, ако славословиш с духа си, как ще рече: Амин, на твоето благодарение оня, който е в положението на простите, като не знае що говориш? 17 Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава. 18 Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви; 19 обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на <непознат> език. 20 Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум. 21 В закона е писано: "Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат", казва Господ. 22 Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството <е белег> не за невярващите, а за вярващите. 23 И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на <непознати> езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели? 24 Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и осъжда се от всички; 25 тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между вас. 26 Тогава, братя, що става <между вас?> Когато се събирате всеки има <да предлага> псалом, има поучение, има откровение, има <да говори непознат> език, има тълкувание. Всичко да става за назидание. 27 Ако някой говори на непознат език, <нека говорят> по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува. 28 Но ако няма тълкувател, <такъв> нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога. 29 От пророците нека говорят <само> двама или трима, а другите да разсъждават. 30 Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква. 31 Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават; 32 и духовете на пророците се покоряват на <самите> пророци. 33 Защото Бог не е <Бог> на безредие, а на мир, както и <поучавам> по всичките църкви на светиите. 34 Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът. 35 Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква. 36 Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало? 37 Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа. 38 Но ако някой не <иска да> признае, нека не признае. 39 Затова, братя мои, копнейте за <дарбата да> пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици. 40 Обаче, всичко нека става с приличие и ред.

1 Corinthians 14

Prophecy and Tongues

1 Pursue love and be eager for the spiritual gifts, especially that you may prophesy.2 For the one speaking in a tongue does not speak to people but to God, for no one understands; he is speaking mysteries by the Spirit.t3 But the one who prophesies speaks to people for their strengthening,t encouragement, and consolation.4 The one who speaks in a tongue builds himself up,s but the one who prophesies builds up the church.

5 I wish you all spoke in tongues, but even more that you would prophesy. The one who prophesies is greater than the one who speaks in tongues, unless he interprets so that the church may be strengthened.
6 Now, brothers and sisters,t if I come to you speaking in tongues, how will I help you unless I speak to you with a revelation or with knowledge or prophecy or teaching?7 It is similar for lifeless things that make a sound, like a flute or harp. Unless they make a distinction in the notes, how can what is played on the flute or harp be understood?8 If, for example, the trumpet makes an unclear sound, who will get ready for battle?9 It is the same for you. If you do not speak clearly with your tongue, how will anyone know what is being said? For you will be speaking into the air.10 There are probably many kinds of languages in the world, and none is without meaning.11 If then I do not know the meaning of a language, I will be a foreigner to the speaker and the speaker a foreigner to me.

12 It is the same with you. Since you are eager for manifestations of the Spirit,t seek to abound in order to strengthen the church.
13 So then, one who speaks in a tongue should pray that he may interpret.14 Ifs I pray in a tongue, my spirit prays, but my mind is unproductive.15 What should I do?t I will pray with my spirit, but I will also pray with my mind. I will sing praises with my spirit, but I will also sing praises with my mind.16 Otherwise, if you are praising God with your spirit, how can someone without the giftt say “Amen” to your thanksgiving, since he does not know what you are saying?17 For you are certainly giving thanks well, but the other person is not strengthened.18 I thank God that I speak in tongues more than all of you,

19 but in the church I want to speak five words with my mind to instruct others, rather than ten thousand words in a tongue.
20 Brothers and sisters,t do not be children in your thinking. Instead, be infants in evil, but in your thinking be mature.21 It is written in the law: “By people with strange tongues and by the lips of strangers I will speak to this people, yet not even in this way will they listen to me,”s says the Lord.22 So then, tongues are a sign not for believers but for unbelievers. Prophecy, however, is not for unbelievers but for believers.23 So if the whole church comes together and all speak in tongues, and unbelievers or uninformed people enter, will they not say that you have lost your minds?24 But if all prophesy, and an unbeliever or uninformed person enters, he will be convicted by all, he will be called to account by all.

25 The secrets of his heart are disclosed, and in this way he will fall down with his face to the ground and worship God, declaring, “God is really among you.”

Church Order

26 What should you do then, brothers and sisters?t When you come together, each one has a song, has a lesson, has a revelation, has a tongue, has an interpretation. Let all these things be done for the strengthening of the church.27 If someone speaks in a tongue, it should be two, or at the most three, one after the other, and someone must interpret.28 But if there is no interpreter, he should be silent in the church. Let him speak to himself and to God.29 Two or three prophets should speak and the others should evaluate what is said.30 And if someone sitting down receives a revelation, the person who is speaking should conclude.31 For you can all prophesy one after another, so all can learn and be encouraged.32 Indeed, the spirits of the prophets are subject to the prophets,

33 for God is not characterized by disorder but by peace.
As in all the churches of the saints,s34 the woment should be silent in the churches, for they are not permitted to speak.s Rather, let them be in submission, as in fact the law says.35 If they want to find out about something, they should ask their husbands at home, because it is disgraceful for a woman to speak in church.s

36 Did the word of God begin with you,t or did it come to you alone?
37 If anyone considers himself a prophet or spiritual person, he should acknowledge that what I write to you is the Lord’s command.38 If someone does not recognize this, he is not recognized.39 So then, brothers and sisters,st be eager to prophesy, and do not forbid anyone from speaking in tongues.t

40 And do everything in a decent and orderly manner.