1 Коринтяни 4

Служението на апостолите

1 Ето как трябва да се гледа на нас: като на Христови слуги и хора, на които са поверени тайните Божии истини.

2 И това, което се изисква от онези, на които е поверено нещо, е да оправдаят оказаното доверие.

3 Но за мен няма никакво значение дали ще ме съдите вие или който и да е човешки съд, нито аз съдя себе си,

4 защото – макар и съвестта ми да е чиста – не тази е причината да бъда оправдан. Господ е този, който ме съди.

5 Затова не съдете за нищо преждевременно, преди да е дошъл Господ. Той ще освети скритото в мрак и ще разкрие намеренията на сърцата. Тогава Бог ще даде на всеки похвалата, която е заслужил.

6 Братя и сестри, казах тези неща за Аполос и за мен заради вас, като пример, от който да разберете значението на думите: „Следвайте само това, което е писано“, за да не се възгордявате и да не отдавате предпочитания на един за сметка на друг.

7 Кой казва, че ти си по-добър от останалите? И кое от това, което имаш, не ти е било дадено? А след като всичко ти е било дадено, защо тогава се гордееш така, сякаш не ти е било подарено?

8 Мислите, че сега имате всичко, което ви е нужно, и сте вече богати. Мислите, че сте станали царе без нас. Бих искал наистина да сте царе, за да царуваме и ние с вас!

9 Защото мисля, че Бог отреди на нас, апостолите, последното място, като на мъже, обречени на смърт, тъй като станахме зрелище за цял свят – и за ангелите, и за хората.

10 Ние сме глупави заради Христос, но вие сте мъдри в Христос. Ние сме слаби, но вие сте силни. Вие сте почитани, а ние – презрени.

11 Дори и сега все още сме гладни и жадни, облечени в дрипи, бити и бездомни.

12 Работим неуморно, за да изкараме прехраната си. Когато ни проклинат – благославяме, когато ни преследват – търпим,

13 когато ни хулят – отвръщаме с добра дума. И досега хората се отнасят с нас като с боклука на света, измета на обществото.

14 Пиша това не за да ви накарам да се срамувате, а ви предупреждавам като свои скъпи деца.

15 Защото дори и да имате десет хиляди наставника в Христос, нямате много бащи, понеже аз съм този, който стана ваш баща в Христос Исус чрез Благата вест.

16 Ето защо ви умолявам: подражавайте ми.

17 Затова изпратих при вас Тимотей, мое скъпо и вярно дете в Господа, който ще ви напомня принципите, които следвам в своя живот в Христос Исус, както ги поучавам навсякъде във всички църкви.t

18 Мислейки, че няма отново да ви посетя, някои се възгордяха.

19 Но аз ще дойда при вас скоро, ако такава е Божията воля, и тогава ще видя не колко красноречиви, а колко силни са тези, които са се възгордели.

20 Защото Божието царство не е въпрос на красноречие, а на сила.

21 Кое предпочитате: с пръчка в ръка ли да дойда при вас, за да ви накажа, или с любов и кротък дух?

1 Corinthians 4

Servants of Christ

1 Let a man regard us in this manner, as servants of Christ and stewards of the mysteries of God.2 In this case, moreover, it is required of stewards that one be found trustworthy.3 But to me it is a very small thing that I may be examined by you, or by any human court; in fact, I do not even examine myself.4 For I am conscious of nothing against myself, yet I am not by this acquitted; but the one who examines me is the Lord.5 Therefore do not go on passing judgment before tthe time, but wait until the Lord comes who will both bring to light the things hidden in the darkness and disclose the motives of men's hearts; and then each man's praise will come to him from God.

6 Now these things, brethren, I have figuratively applied to myself and Apollos for your sakes, so that in us you may learn not to exceed what is written, so that no one of you will become arrogant in behalf of one against the other.7 For who regards you as superior? What do you have that you did not receive? And if you did receive it, why do you boast as if you had not received it?

8 You are already filled, you have already become rich, you have become kings without us; and indeed, I wish that you had become kings so that we also might reign with you.9 For, I think, God has exhibited us apostles last of all, as men condemned to death; because we have become a spectacle to the world, both to angels and to men.10 We are fools for Christ's sake, but you are prudent in Christ; we are weak, but you are strong; you are distinguished, but we are without honor.11 To this present hour we are both hungry and thirsty, and are poorly clothed, and are roughly treated, and are homeless;12 and we toil, working with our own hands; when we are reviled, we bless; when we are persecuted, we endure;13 when we are slandered, we try to conciliate; we have become as the scum of the world, the dregs of all things, even until now.

14 I do not write these things to shame you, but to admonish you as my beloved children.15 For if you were to have countless tutors in Christ, yet you would not have many fathers, for in Christ Jesus I became your father through the gospel.16 Therefore I exhort you, be imitators of me.17 For this reason I have sent to you Timothy, who is my beloved and faithful child in the Lord, and he will remind you of my ways which are in Christ, just as I teach everywhere in every church.18 Now some have become arrogant, as though I were not coming to you.19 But I will come to you soon, if the Lord wills, and I shall find out, not the words of those who are arrogant but their power.20 For the kingdom of God does not consist in words but in power.21 What do you desire? Shall I come to you with a rod, or with love and a spirit of gentleness?