1 Corinthians 9

1 Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа? 2 На други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство. 3 Ето моето оправдание пред тия, които изпитват <поведението> ми: 4 Нямаме ли право да ядем и да пием <за сметка на църквите?> 5 Нямаме ли право <и ние>, както другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите? 6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим <за прехраната си?> 7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото? 8 По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът? 9 Защото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее". За воловете ли <тук> се грижи Бог, 10 или <го казва> несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, <трябва да вършее> с надежда, че ще участвува в плода. 11 Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното? 12 Ако други участвуват в <това> право над вас, не участвуваме ли ние повече? Обаче, ние не използувахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие. 13 Не знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището? и че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара? 14 Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието. 15 Но аз не съм използувал ни една от тия <наредби>, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала. 16 Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам. 17 Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само <изпълнявам> повереното ми настойничество: 18 И тъй, каква е моята награда? <Тая> че, като проповядвам евангелието, да мога да направя благовестието безплатно, така щото да не използувам напълно моето право в благовестието. 19 Защото, при все че съм свободен от всичките <човеци>, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината. 20 На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, <станах> като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон. 21 На тия, които нямат закон, <станах> като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон. 22 На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина. 23 Всичко <това> върша заради благовестието, за да участвувам и аз в него. 24 Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а <само> един получава наградата? Така тичайте, щото да <я> получите. 25 И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те <вършат това> за да получат тленен венец, а ние нетленен. 26 И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха; 27 но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.

1 Corinthians 9

The Rights of an Apostle

1 Am I not free? Am I not an apostle? Have I not seen Jesus our Lord? Are you not my work in the Lord?2 If I am not an apostle to others, at least I am to you, for you are the confirming signt of my apostleship in the Lord.3 This is my defense to those who examine me.4 Do we not have the right to financial support?t5 Do we not have the right to the company of a believing wife, like the other apostles and the Lord’s brothers and Cephas?6 Or do only Barnabas and I lack the right not to work?7 Who ever serves in the army at his own expense? Who plants a vineyard and does not eat its fruit? Who tends a flock and does not consume its milk?8 Am I saying these things only on the basis of common sense,t or does the law not say this as well?9 For it is written in the law of Moses, “Do not muzzle an ox while it is treading out the grain.”s God is not concerned here about oxen, is he?10 Or is he not surely speaking for our benefit? It was written for us, because the one plowing and threshing ought to work in hope of enjoying the harvest.11 If we sowed spiritual blessings among you, is it too much to reap material things from you?

12 If others receive this right from you, are we not more deserving?
But we have not made use of this right. Instead we endure everything so that we may not be a hindrance to the gospel of Christ.13 Don’t you know that those who serve in the templet eat food from the temple, and those who serve at the altar receive a part of the offerings?14 In the same way the Lord commanded those who proclaim the gospel to receive their living by the gospel.15 But I have not used any of these rights. And I am not writing these things so that something will be done for me.t In fact, it would be better for me to die than – no one will deprive me of my reason for boasting!ss16 For if I preach the gospel, I have no reason for boasting, because I am compelled to do this. Woe to me if I do not preach the gospel!17 For if I do this voluntarily, I have a reward. But if I do it unwillingly, I am entrusted with a responsibility.

18 What then is my reward? That when I preach the gospel I may offer the gospel free of charge, and so not make full use of my rights in the gospel.
19 For since I am free from all I can make myself a slave to all, in order to gain even more people.t20 To the Jews I became like a Jew to gain the Jews. To those under the law I became like one under the law (though I myself am not under the law)s to gain those under the law.21 To those free from the law I became like one free from the law (though I am not free from God’s law but under the law of Christ) to gain those free from the law.

22 To the weak I became weak in order to gain the weak. I have become all things to all people, so that by all means I may save some.

23 I do all these things because of the gospel, so that I can be a participant in it.
24 Do you not know that all the runners in a stadium compete, but only one receives the prize? So run to win.

25 Each competitor must exercise self-control in everything. They do it to receive a perishable crown, but we an imperishable one.
26 So I do not run uncertainly or box like one who hits only air.

27 Instead I subdue my body and make it my slave, so that after preaching to others I myself will not be disqualified.