1 Kings 1

1 А когато цар Давид бе остарял, в напреднала възраст, при все, че го покриваха с дрехи, не се стоплюваше. 2 Затова, слугите му казаха: Нека потърсят за господаря ни царя млада девица за да престоява пред царя и да му пригажда, и да спи на пазвата му, за да се топли господарят ни царят. 3 И тъй, потърсиха по всичките Израилеви предели красива девица, и намериха сунамката Ависага, и доведоха я при царя. 4 Девицата бе много красива, и пригаждаше на царя и му слугуваше; но царят не я позна.

5 Тогава Адония, Агитиният син, надуто си каза: Аз ще царувам. И приготви си колесници и конници и петдесет мъже, които да тичат пред него. 6 А баща му никога не беше му досаждал с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много хубав на глед; и роди се <на Давида> подир Авесалома. 7 Той се сговори с Иоава Саруиния син и със свещеника Авиатара, и те последваха Адония и му помагаха. 8 Но свещеник Садок, Ванаия Иодаевият син, пророк Натан, Семей и Реий и Давидовите силни мъже не бяха с Адония. 9 И Адония закла овци, говеда и угоени <телци> при скалата на Зоелет, която е при извора Рогих, и покани всичките си братя царските синове, и всичките Юдови мъже царските слуги. 10 Обаче пророка Натана, Ванаия и силните мъже и брата си Соломона не покани.

11 Тогава Натан говори на Соломоновата майка Витсавее, казвайки: Не си ли чула, че се е възцарил Адония Агитиният син, а господарят ни Давид не знае това? 12 Сега, прочее, ела, моля, да те съветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломона. 13 Иди, влез при цар Давида и кажи му: Господарю мой царю, не закле ли се ти на слугинята си, казвайки: Синът ти Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми? Защо, прочее, се възцари Адония? 14 И ето, докато ти още говориш там с царя, ще дойда и аз подир тебе и ще потвърдя думите ти.

15 И така, Витсавее влезе при царя, в спалнята, като беше царят много стар, и сунамката Ависага му слугуваше. 16 И Витсавее се наведе та се поклони на царя. И царят рече: Какво желаеш? 17 А тя му каза: Господарю мой, ти се закле в Господа твоя Бог на слугинята си <и каза>: Твоят син Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми. 18 Но сега, ето, Адония се е възцарил; а ти, господарю мой царю, не знаеш това. 19 И той е заклал говеда, угоени <телци> и овци в изобилие, и е поканил всичките царски синове, и свещеника Авиатара, и военачалника Иоава; обаче, слугата ти Соломона не е поканил. 20 Но към тебе, господарю мой царю, към тебе са <обърнати> очите на целия Израил, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него. 21 Иначе, когато господарят ми царят заспи с бащите си, аз и синът ми Соломон ще се считаме за оскърбители.

22 А докато тя още говореше с царя, ето, дойде и пророк Натан. 23 И известявайки на царя, рекоха: Ето пророка Натан. И той, като влезе пред царя, поклони му се с лице до земята. 24 И Натан каза: Господарю мой царю, рекъл ли си ти, Адония ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми? 25 Защото той слезе днес та закла говеда, угоени <телци>, и овци в изобилие, и покани всичките царски синове, и военачалниците, и свещеника Авиатара; и, ето, ядат и пият пред него, и думат: Да живее цар Адония! 26 А мене, мене слугата ти, и свещеника Садока, и Ванаия Иодаевия син, и слугата ти Соломона не покани. 27 От господаря ми царя ли стана това нещо, без да си обявил на слугите си, кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него?

28 Тогава цар Давид в отговор рече: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него. 29 И царят се закле, казвайки: <В името на> живия Господ, Който е избавил душата ми от всяко бедствие, 30 непременно, както ти се заклех в Господа Израилевия Бог и рекох, че синът ти Соломон ще царува подир мене, и че той ще седи вместо мене на престола ми, непременно така ще направя днес. 31 Тогава Витсавее се наведе с лице до земята та се поклони на царя, и каза: Да живее господарят ми цар Давид до века!

32 Тогава рече цар Давид: Повикайте ми свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син. И те дойдоха пред царя. 33 И царят им рече: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломона на моята мъска, и заведете го долу в Гион; 34 и свещеник Садок и пророк Натан нека го помажат там за цар над Израиля; и засвирете с тръба и кажете: Да живее цар Соломон! 35 Тогава качете се <тук> подир него, и нека дойде и седне на престола ми, защото той ще царува вместо мене, и аз го назначих да бъде вожд на Израиля и на Юда. 36 А Ванаия Иодаевият син, в отговор на царя, рече: Амин! така да повели и Господ Бог на господаря ми царя! 37 Както е бил Господ с господаря ми царя, така да бъде и със Соломона, и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми цар Давида. 38 И така, свещеник Садок пророк Натан и Ванаия Иодаевият син, с херетците и фелетците, слязоха та качиха Соломона на цар Давидовата мъска и доведоха го в Гион. 39 И свещеник Садок взе рога с мирото от шатъра, <за срещане> та помаза Соломона. И засвириха с тръба, и всичките люде рекоха: Да живее цар Соломон! 40 И всичките люде отидоха нагоре подир него; и людете свиреха с кавали и веселяха се с голямо веселие, така че земята се цепеше от виковете им.

41 А Адония и всичките му гости чуха <шума>, като свършиха яденето си. И когато Иоав чу тръбния звук рече: Защо е тоя шум и градът развълнуван? 42 Докато още говореше, ето, Ионатан, син на свещеника Авиатара дойде; и Адония рече: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш добри известия. 43 А Ионатан в отговор рече на Адония: Наистина господарят ни цар Давид направи Соломона цар; 44 и царят прати с него свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син, с херетците и фелетците, та го възкачиха на царевата мъска; 45 И свещеникът Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион; и от там отидоха нагоре веселящи се, така щото градът екна. Това е шумът, който сте чули. 46 При това, Соломон седна на престола на царството. 47 Освен туй, и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни цар Давида, и рекоха: Бог да направи името на Соломона по-светло и от твоето име, и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони <както беше> на леглото си. 48 Царят още говори така: Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който ми даде днес <син> да седи на престола ми, докато очите ми го гледат. 49 Тогава всичките гости на Адония се уплашиха, и ставайки отидоха всеки в пътя си.

50 А Адония, понеже се уплаши от Соломона, стана и отиде да се хване за роговете на олтара. 51 И известиха на Соломона, казвайки: Ето, Адония се бои от Цар Соломона, и, ето, хванал се е за роговете на олтара и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч. 52 И рече Соломон: Ако се покаже достоен мъж, ни един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще се умъртви. 53 И тъй, цар Соломон прати, та го свалиха от олтара; и той дойде да се поклони на цар Соломона. А Соломон му рече: Иди у дома си.

1 Kings 1

Adonijah Tries to Seize the Throne

1 King David was very old;t even when they covered him with blankets,t he could not get warm.2 His servants advisedt him, “A young virgin must be found for our master, the king,t to take care of the king’s needst and serve as his nurse. She can also sleep with yout and keep our master, the king, warm.”t3 So they looked through all Israelt for a beautiful young woman and found Abishag, a Shunammite, and brought her to the king.

4 The young woman was very beautiful; she became the king’s nurse and served him, but the king did not have sexual relations with her.t
5 Now Adonijah, son of David and Haggith,ts was promoting himself,t boasting,t “I will be king!” He managed to acquiret chariots and horsemen, as well as fifty men to serve as his royal guard.t6 (Now his father had never correctedt himt by saying, “Why do you do such things?” He was also very handsome and had been born right after Absalom.t)7 He collaboratedt with Joab son of Zeruiah and with Abiathar the priest, and they supportedt him.t8 But Zadok the priest, Benaiah son of Jehoiada, Nathan the prophet, Shimei, Rei, and David’s elite warriorst did not ally themselvest with Adonijah.9 Adonijah sacrificed sheep, cattle, and fattened steers at the Stone of Zoheleth near En Rogel. He invited all his brothers, the king’s sons,s as well as all the men of Judah, the king’s servants.

10 But he did not invite Nathan the prophet, Benaiah, the elite warriors,t or his brother Solomon.
11 Nathan said to Bathsheba, Solomon’s mother, “Has it been reported to yout that Haggith’s son Adonijah has become king behind our master David’s back?t12 Nowt let me give you some advice as to howt you can save your life and your son Solomon’s life.13 Visitt King David and say to him, ‘My master, O king, did you not solemnly promiset your servant, “Surely your son Solomon will be king after me; he will sit on my throne”? So why has Adonijah become king?’

14 Whilet you are still there speaking to the king, I will arrives and verify your report.”t
15 So Bathsheba visited the king in his private quarters.t (The king was very old, and Abishag the Shunammite was serving the king.)16 Bathsheba bowed down on the floor beforet the king. The king said, “What do you want?”17 She replied to him, “My master, you swore an oath to your servant by the Lord your God, ‘Solomon your son will be king after me and he will sit on my throne.’18 But now, look, Adonijah has become king! But you,s my master the king, are not even aware of it!t19 He has sacrificed many cattle, steers, and sheep and has invited all the king’s sons, Abiathar the priest, and Joab, the commander of the army, but he has not invited your servant Solomon.20 Now,s my master, O king, all Israel is watching anxiously to see who is named to succeed my master the king on the throne.t

21 If a decision is not made,t when my master the king is buried with his ancestors,t my son Solomon and It will be considered state criminals.”t
22 Just then,t while she was still speaking to the king, Nathan the prophet arrived.23 The king was told, “Nathan the prophet is here.” Nathan entered and bowed before the king with his face to the floor.t24 Nathan said, “My master, O king, did you announce, ‘Adonijah will be king after me; he will sit on my throne’?25 For today he has gone down and sacrificed many cattle, steers, and sheep and has invited all the king’s sons, the army commanders, and Abiathar the priest. At this momentt they are having a feastt in his presence, and they have declared, ‘Long live King Adonijah!’t26 But he did not invite me – your servant – or Zadok the priest, or Benaiah son of Jehoiada, or your servant Solomon.

27 Has my master the king authorized this without informing your servantss who should succeed my master the king on his throne?”t

David Picks Solomon as His Successor

28 King David responded,t “Summon Bathsheba!”s She came and stood before the king.t29 The king swore an oath: “As certainly as the Lord lives (he who has rescued met from every danger),30 I will keept today the oath I swore to you by the Lord God of Israel: ‘Surely Solomon your son will be king after me; he will sit in my place on my throne.’”

31 Bathsheba bowed down to the king with her face to the floort and said, “May my master, King David, live forever!”
32 King David said, “Summon Zadok the priest, Nathan the prophet,s and Benaiah son of Jehoiada.” They came before the king,33 and het told them, “Take your master’st servants with you, put my son Solomon on my mule, and lead him down to Gihon.t34 There Zadok the priest and Nathan the prophet will anointt him king over Israel; then blow the trumpet and declare, ‘Long live King Solomon!’35 Then follow him up as he comes and sits on my throne. He will be king in my place; I have decreedt that he will be ruler over Israel and Judah.”36 Benaiah son of Jehoiada respondedt to the king: “So be it!t May the Lord God of my master the king confirm it!t

37 As the Lord is with my master the king, so may he be with Solomon, and may he make him an even greater king than my master King David!”t
38 So Zadok the priest, Nathan the prophet, Benaiah son of Jehoiada, the Kerethites, and the Pelethitess went down, put Solomon on King David’s mule, and led him to Gihon.39 Zadok the priest took a horn filled with olive oilts from the tent and poured it ont Solomon; the trumpet was blown and all the people declared, “Long live King Solomon!”

40 All the people followed him up, playing flutes and celebrating so loudly they made the ground shake.t
41 Now Adonijah and all his guests heard the commotion just as they had finished eating.t When Joab heard the sound of the trumpet, he asked, “Why is there such a noisy commotion in the city?”t42 As he was still speaking, Jonathant son of Abiathar the priest arrived. Adonijah said, “Come in, fort an important man like you must be bringing good news.”t43 Jonathan repliedt to Adonijah: “No!t Our mastert King David has made Solomon king.44 The king sent with him Zadok the priest, Nathan the prophet, Benaiah son of Jehoiada, the Kerethites, and the Pelethites and they put him on the king’s mule.45 Then Zadok the priest and Nathan the prophet anointedt him king in Gihon. They went up from there rejoicing, and the city is in an uproar. That is the sound you hear.46 Furthermore, Solomon has assumed the royal throne.t47 The king’s servants have even come to congratulatet our mastert King David, saying, ‘May your Gods make Solomon more famous than you and make him an even greater king than you!’t Then the king leanedt on the bed

48 and saidt this: ‘The Lord God of Israel is worthy of praise becauset today he has placed a successor on my throne and allowed me to see it.’”t
49 All of Adonijah’s guests panicked;t they jumped up and rushed off their separate ways.50 Adonijah feared Solomon, so he got up and went and grabbed hold of the horns of the altar.s51 Solomon was told, “Look, Adonijah fears you;t see, he has taken hold of the horns of the altar, saying, ‘May King Solomon solemnly promiset me today that he will not kill his servant with the sword.’”52 Solomon said, “If he is a loyal subject,t not a hair of his head will be harmed, but if he is found to be a traitor,t he will die.”

53 King Solomon sent men to bring him downt from the altar. He came and bowed down to King Solomon, and Solomon told him, “Go home.”t