1 Kings 2

1 И когато наближи на Давида времето да умре, заръча на сина си Соломона, казвайки: 2 Аз отивам в пътя на целия свят; ти, прочее, се крепи и бъди мъжествен. 3 Пази заръчванията на Господа твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази повеленията Му, заповедите Му, съдбите Му и заявленията Му, според както е писано в Моисеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш и на където и да се обръщаш; 4 За да утвърди Господ думата, с която е говорил за мене, като е казал: Ако внимават чадата ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина, от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва от тебе мъж върху Израилевия престол. 5 Освен това, ти знаеш какво ми стори Иоав Саруиният син, и какво направи на двамата военачалници на Израилевите войски, - на Авенира Нировия син и на Амаса Етеровия син, - които уби, като проля боева кръв в мирно време, и обагри с боева кръв пояса, който бе около кръста му, и обущата, които бяха на нозете му. 6 Постъпвай, прочее, според мъдростта си, и не оставяй белите му коси да слязат с мир в гроба. 7 Но покажи благост към синовете на галаадеца Верзелай, и нека бъдат между ония, които ядат на трапезата ти; защото така с <храна> те дойдоха при мене, когато бягах от брата ти Авесалома. 8 И ето с тебе вениаминецът Семей Гираевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отидох в Маханаим; слезе обаче да ме посрещне при Иордан, и заклех му се в Господа, като рекох: Няма да те убия с меч. 9 Сега, прочее, да го не считаш за невинен; защото си мъдър човек и ще знаеш, що трябва да му направиш за да сведеш белите му коси с кръв в гроба. 10 И така, Давид заспа с бащите си, и биде погребан в Давидовия град. 11 А времето, през което Давид царува над Израиля, беше четиридесет години: седем години царува в Хеврон, и тридесет и три години царува в Ерусалим.

12 И Соломон седна на престола на баща си Давида; и царството му се закрепи твърдо.

13 Тогава Адония, Агитиният син, дойде при Витсавее, Соломоновата майка. А тя каза: С мир ли идеш? И рече: С мир. 14 После рече: Имам да ти кажа една дума. И тя рече: Казвай: 15 Тогава той каза: Ти знаеш, че на мене принадлежеше царството, и че към мене целият Израил беше обърнал лицето си <с ожидане> за да царувам; обаче царството се отклони, та се падна на брата ми, защото от Господа му дойде. 16 Сега, прочее, имам една просба към тебе: не ми <я> отричай. И тя му рече: Казвай. 17 И рече: Кажи, моля, на цар Соломона (защото не ще да ти откаже <това>) да ми даде за жена сунамката Ависага. 18 А Витсавее рече: Добре; аз ще говоря за тебе на царя.

19 И така, Витсавее влезе при цар Соломона да му говори за Адония. И царят стана да я посрещне, и поклони й се; сетне, като седна на престола си, каза да положат престол и за царевата майка; и тя седна отдясно му. 20 Тогава тя каза: Една малка просба имам към тебе; не ми <я> отричай. А царят й рече: Проси, майко моя, защото няма да ти откажа. 21 И тя рече: Нека се даде сунамката Ависага на брата ти Адония за жена. 22 Но цар Соломон в отговор рече на майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? искай за него и царството, (защото ми е по-голям брат); да! за него, за свещеника Авиатара и за Иоава Саруиния син. 23 Тогава цар Соломон се закле в Господа, казвайки: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако Адония не е изговорил тая дума против живота си. 24 Сега, прочее, <заклевам се в> живота на Господа, Който ме утвърди и ме тури да седна на престола на баща ми Давида, и Който ми направи дом, според както се е обещал, днес непременно Адония ще бъде умъртвен. 25 И тъй, цар Соломон прати да изпълни <заповедта му> Ванаия Иодаевият син, който го нападна; и той умря.

26 А на свещеника Авиатара царят каза: Иди в Анатот, на нивите си, защото заслужаваш смърт; но няма сега да те умъртвя, понеже ти си носил ковчега на Господа Иеова пред баща ми Давида, и понеже си страдал всичко, което е страдал и баща ми. 27 Така Соломон отблъсна Авиатара да не бъде свещеник Господу, за да се изпълни словото, което Господ бе говорил в Сило за Илиевия дом.

28 И когато за това стигна слух до Иоава, (защото Иоав клонеше след Адония, ако и да не беше клонил след Авесалома), Иоав побягна в Господния шатър и се хвана за роговете на олтара. 29 И извести се на цар Соломона: Иоав побягна в Господния шатър, и ето, той е при олтара. Тогава Соломон прати Ванаия Иодевият син, като каза: Иди, нападни го. 30 И тъй, Ванаия дойде в Господния шатър та му рече: Така казва царят: Излез. А той рече: Не, но тук ще умра. И Ванаия извести на царя, казвайки: Така каза Иоав, и такъв отговор ми даде. 31 А царят му рече: Направи според както е рекъл; нападни го и погреби го, за да изгладиш от мене и от бащиния ми дом невинната кръв, която Иоав е пролял. 32 Господ ще възвърне <проляната> от него кръв на неговата глава, понеже той нападна двама мъже по-праведни и по-добри от него, та ги уби с меч, без да знае баща ми Давид, - Авенира Нировия син, Израилевия военачалник, и Амаса Етеровия син, Юдовия военачалник. 33 Така ще се възвърне кръвта им на Иоавовата глава и на главата на потомството му до века; а на Давида, на потомството му, на дома му и на престола му ще бъде мир от Господа до века. 34 Тогава Ванаия, Иодаевият син, влезе да го нападна и го уби; и погребан бе у дома си в пустинята.

35 И вместо него царят постави свещеника Садока.

36 Тогава царят прати да повикат Семея, и рече му: Построй си къща в Ерусалим и живей там и да не излезеш от там на никъде; 37 защото, знай положително, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще бъдеш убит; кръвта ти ще бъде на твоята глава. 38 И Семей рече на царя: Добра е думата; според както каза господарят ми царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Ерусалим доволно време. 39 А след три години, двама от Семеевите слуги побягнаха при гетския цар Анхуса, Мааховия син; и известиха на Семея, казвайки: Ето, слугите ти са в Гет. 40 Тогава Семей, като стана та оседла осела си, отиде в Гет при Анхуса за да потърси слугите си; и Семей отиде та доведе слугите си от Гет. 41 И извести се на Соломона, че Семей ходил от Ерусалим в Гет и се върнал. 42 Тогава царят прати да повикат Семея, и му рече: Не те ли заклех в Господа и те предупредих, като рекох: Знай положително, че в деня, когато излезеш и отидеш вън, где и да е, непременно ще умреш; и ти ми рече: Добра е думата, която чух? 43 Защо, прочее, не опази Господната клетва и заповедта, която ти дадох? 44 Царят още каза на Семея: Ти знаеш всичкото зло сторено на баща ми Давида, което се таи в сърцето ти; затова, Господ ще възвърне злото ти на твоята глава; 45 а цар Соломон ще бъде благословен, и Давидовият престол утвърден пред Господа до века. 46 Тогава царят заповяда на Ванаия Иодаевия син; и той излезе та го нападна; и той умря. И царството се утвърди в Соломоновата ръка.

1 Kings 2

David’s Final Words to Solomon

1 When David was close to death,t he toldt Solomon his son:2 “I am about to die.t Be strong and become a man!3 Do the job the Lord your God has assigned yout by following his instructionst and obeyingt his rules, commandments, regulations, and laws as written in the law of Moses. Then you will succeed in all you do and seek to accomplish,t

4 and the Lord will fulfill his promise to me,t ‘If your descendants watch their stept and live faithfully in my presencet with all their heart and being,t then,’ he promised,t ‘you will not fail to have a successor on the throne of Israel.’t
5 “You know what Joab son of Zeruiah did to me – how he murdered two commanders of the Israelite armies, Abner son of Ner and Amasa son of Jether.t During peacetime he struck them down like he would in battle;t when he shed their blood as if in battle, he stained his own belt and the sandals on his feet.t

6 Do to him what you think is appropriate,t but don’t let him live long and die a peaceful death.t

7 “Treat fairlyt the sons of Barzillai of Gilead and provide for their needs,t because they helped met when I had to flee from your brother Absalom.
8 “Note well, you still have to contend with Shimei son of Gera, the Benjaminite from Bahurim,t who tried to call down upon me a horrible judgment when I went to Mahanaim.t He came down and met me at the Jordan, and I solemnly promisedt him by the Lord, ‘I will not strike you downt with the sword.’

9 But nows don’t treat him as if he were innocent. You are a wise man and you know how to handle him;t make sure he has a bloody death.”t
10 Then David passed awayt and was buried in the city of David.s

11 David reigned over Israel forty years; he reigned in Hebron seven years, and in Jerusalems thirty-three years.

Solomon Secures the Throne

12 Solomon sat on his father David’s throne, and his royal authorityt was firmly solidified.
13 Haggith’s son Adonijah visited Bathsheba, Solomon’s mother. She asked, “Do you come in peace?” He answered, “Yes.”t14 He added,t “I have something to say to you.” She replied, “Speak.”15 He said, “You know that the kingdomt was mine and all Israel considered me king.t But then the kingdom was given to my brother, for the Lord decided it should be his.t16 Now I’d like to ask you for just one thing. Please don’t refuse me.”t She said, “Go ahead and ask.”t17 He said, “Please ask King Solomon if he would give me Abishag the Shunammite as a wife, for he won’t refuse you.”t

18 Bathsheba replied, “That’s fine,t I’ll speak to the king on your behalf.”
19 So Bathsheba visited King Solomon to speak to him on Adonijah’s behalf. The king got up to greett her, bowed to her, and then sat on his throne. He ordered a throne to be brought for the king’s mother,t and she sat at his right hand.20 She said, “I would like to ask you for just one small favor.t Please don’t refuse me.”t He said,t “Go ahead and ask, my mother, for I would not refuse you.”21 She said, “Allow Abishag the Shunammite to be given to your brother Adonijah as a wife.”

22 King Solomon answered his mother, “Why just request Abishag the Shunammite for him?t Since he is my older brother, you should also request the kingdom for him, for Abiathar the priest, and for Joab son of Zeruiah!”
23 King Solomon then swore an oath by the Lord, “May God judge me severely,t if Adonijah does not pay for this request with his life!t24 Now, as certainly as the Lord lives (he who made me secure, allowed me to sit on my father David’s throne, and established a dynastyt for me as he promised), Adonijah will be executed today!”

25 King Solomon then sentt Benaiah son of Jehoiada, and he killed Adonijah.t
26 The king then told Abiathar the priest, “Go back to your propertyt in Anathoth. You deserve to die,t but today I will not kill you because you did carry the ark of the sovereign Lord before my father David and you suffered with my father through all his difficult times.”t

27 Solomon dismissed Abiathar from his position as priest of the Lord,t fulfilling the decree of judgment the Lord made in Shiloh against the family of Eli.t
28 When the news reached Joab (for Joab had supportedt Adonijah, although he had not supported Absalom), het ran to the tent of the Lord and grabbed hold of the horns of the altar.s29 When King Solomon heardt that Joab had run to the tent of the Lord and was right there beside the altar, he ordered Benaiah son of Jehoiada,t “Go, strike him down.”30 When Benaiah arrived at the tent of the Lord, he said to him, “The king says, ‘Come out!’” But he replied, “No, I will die here!” So Benaiah sent word to the king and reported Joab’s reply.t31 The king told him, “Do as he said! Strike him down and bury him. Take away from me and from my father’s familyt the guilt of Joab’s murderous, bloody deeds.t32 May the Lord punish him for the blood he shed;t behind my father David’s back he struck down and murdered with the sword two men who were more innocent and morally upright than het – Abner son of Ner, commander of Israel’s army, and Amasa son of Jether, commander of Judah’s army.33 May Joab and his descendants be perpetually guilty of their shed blood, but may the Lord give perpetual peace to David, his descendants, his family,t and his dynasty.”t34 So Benaiah son of Jehoiada went up and executed Joab;t he was buried at his home in the wilderness.

35 The king appointed Benaiah son of Jehoiada to take his place at the head oft the army, and the king appointed Zadok the priest to take Abiathar’s place.s
36 Next the king summonedt Shimei and told him, “Build yourself a house in Jerusalems and live there – but you may not leave there to go anywhere!t37 If you ever do leave and cross the Kidron Valley, know for sure that you will certainly die! You will be responsible for your own death.”t

38 Shimei said to the king, “My master the king’s proposal is acceptable.t Your servant will do as you say.”t So Shimei lived in Jerusalem for a long time.t
39 Three years later two of Shimei’s servants ran away to King Achish son of Maacah of Gath. Shimei was told, “Look, your servants are in Gath.”40 So Shimei got up, saddled his donkey, and went to Achish at Gath to find his servants; Shimei went and brought back his servants from Gath.41 When Solomon was told that Shimei had gone from Jerusalem to Gath and had then returned,42 the king summonedt Shimei and said to him, “You will recallt that I made you take an oath by the Lord, and I solemnly warned you, ‘If you ever leave and go anywhere,t know for sure that you will certainly die.’ You said to me, ‘The proposal is acceptable; I agree to it.’t43 Why then have you broken the oath you made before the Lord and disobeyed the order I gave you?”t44 Then the king said to Shimei, “You are well aware of the way you mistreated my father David.t The Lord will punish you for what you did.t45 But King Solomon will be empoweredt and David’s dynastyt will endure permanently before the Lord.”

46 The king then gave the order to Benaiah son of Jehoiada who went and executed Shimei.t
So Solomon took firm control of the kingdom.t