1 Kings 22

1 И минаха се три години без война между Сирия и Израиля. 2 А в третата година, когато Юдовият цар Иосафат слезе при Израилевия цар, 3 рече Израилевият цар на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние немарим {Еврейски: Мълчим.} да си го вземем от ръката на сирийския цар? 4 Рече и на Иосафата: Дохождаш ли с мене на бой в Рамот-галаад? И Иосафат каза на Израилевия цар: Аз съм както си ти, моите люде както твоите люде, моите коне както твоите коне. 5 Иосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитайте се сега до Господното слово. 6 Тогава Израилевият цар събра пророците <си>, около четиристотин мъже, та им каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те казаха: Възлез и Господ ще го предаде в ръката на царя. 7 Обаче Иосафат каза: Няма ли тук, освен <тия>, някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него? 8 И Израилевият цар рече на Иосафата: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото не пророкува добро за мене, но зло. А Иосафат каза: Нека не говори така царят. 9 Тогава Израилевият цар повика един скопец и рече: Доведи скоро Михея син на Емла. 10 А Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта; и всичките пророци пророкуваха пред тях. 11 А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове, и рече: Така казва Господ: С тия ще буташ сирийците догде ги довършиш. 12 Също и всичките пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамот-галаад, и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя. 13 А пратеникът, който отиде да повика Михея, му говори казвайки: Ето сега, думите на пророците, като из едни уста са добри за царя; моля, и твоята дума да бъде като думата на един от тях, и ти говори доброто. 14 А Михей рече: <В името на> живия Господ< заявявам, че> каквото ми рече Господ, това ще говоря.

15 И тъй, дойде при царя. И царят му каза: Михее, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А той му отговори: Възлез и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя. 16 А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да ми не говориш друго освен истината в Господното име! 17 А той рече: Видях целия Израил пръснат по планините, като овци, които нямат овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир. 18 Тогава Израилевият цар каза на Иосафата: Не рекох ли ти, че не ще прорече добро за мене, но зло? 19 <А Михей> рече: Чуй, прочее, Господното слово. Видях Господа седящ на престола Си, и цялото небесно множество стоящо около него отдясно и отляво. 20 И Господ рече: Кой ще примами Ахаава, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг каза друго. 21 Сетне излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя. 22 И Господ му рече: Как? А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И <Господ> рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така. 23 Сега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на всички тия твои пророци; обаче Господ е говорил зло за тебе. 24 Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи та плесна Михея по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на тебе? 25 А Михей рече: Ето, ще видиш в оня ден, когато ще отиваш из клет в клет за да се криеш. 26 Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михея та го върнете при градския управител Амон и при царския син Иоас. 27 И речете: Така казва царят: Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода {Еврейски: С хляб печален и вода печална.} догде си дойда с мир. 28 И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички племена.

29 И така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат отидоха в Рамот-галаад. 30 И Израилевият цар рече на Иосафата: Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши та влезе в сражението. 31 А сирийският цар бе заповядал на тридесет и двамата свои колесниценачалници, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар. 32 А колесниценачалниците, като видяха Иосафата, рекоха: Несъмнено тоя ще е Израилевия цар; и отклониха се, да го ударят; но Иосафат извика. 33 И колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха. 34 А един човек стреля без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; за това той рече на колесничаря си: Обърни ръката си та ме изведи из сражението, защото съм тежко ранен. 35 И в оня ден сражението се усили; а царят биде подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата. 36 И около захождането на слънцето, нададе се в стана вик, който казваше: Всеки <да иде> в града си и всеки на мястото си!

37 Така царят умря, и донесоха го в Самария, и погребаха царя в Самария. 38 И като миеха колесницата в самарийския водоем, гдето се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му, според словото, което Господ бе говорил. 39 А останалите дела на Ахаава, и всичко що върши, и къщата която построи от слонова кост, и всичките градове, които съгради, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе? 40 Така Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари син му Охозия.

41 А над Юда се възцари Иосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израилевия цар Ахаав. 42 Иосафат бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея. 43 Той ходи съвършено в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа. Високите места, обаче, не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места. 44 И Иосафат сключи мир с Израилевия цар. 45 А останалите дела на Иосафата, юначествата, които показа, и как воюваше, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе. 46 Също той изтреби от земята останалите мъжеложници, които бяха останали от времето на баща му Аса. 47 В това време нямаше цар в Едом, но наместник царуваше. 48 Иосафат построи кораби< като> тарсийските, които да идат в Офир за злато; обаче не отидоха, защото корабите се разбиха в Есион-гавер. 49 Тогава Охозия Ахаавовият син каза на Иосафата: Нека отидат моите слуги с твоите слуги в корабите. Но Иосафат отказа.

50 И Иосафат заспа с бащите си, и биде погребан с бащите си в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Иорам.

51 Охозия, Ахаавовият син, се възцари над Израиля в Самария, в седемнадесетата година на Юдовия цар Иосафат, и царува две години над Израиля. 52 Той върши зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си, и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоама, Наватовия син, който направи Израиля да греши; 53 защото служи на Ваала и му се поклони, и разгневи Господа Израилевия Бог според всичко, което бе вършил баща му.

1 Kings 22

Ahab Dies in Battle

1 There was no war between Syria and Israel for three years.t2 In the third year King Jehoshaphat of Judah came down to visitt the king of Israel.3 The king of Israel said to his servants, “Surely you recognize that Ramoth Gilead belongs to us, though we are hesitant to reclaim it from the king of Syria.”t4 Then he said to Jehoshaphat, “Will you go with me to attack Ramoth Gilead?” Jehoshaphat replied to the king of Israel, “I will support you; my army and horses are at your disposal.”t5 Then Jehoshaphat added,t “First seek an oracle from the Lord.”t6 So the king of Israel assembled about four hundred prophets and asked them, “Should I attack Ramoth Gilead or not?”t They said, “Attack! The sovereign onet will hand it over to the king.”7 But Jehoshaphat asked, “Is there not a prophet of the Lord still here, that we may ask him?”8 The king of Israel answered Jehoshaphat, “There is still one man through whom we can seek the Lord’s will.t But I despiset him because he does not prophesy prosperity for me, but disaster. His name is Micaiah son of Imlah.t Jehoshaphat said, “The king should not say such things.”

9 The king of Israel summoned an official and said, “Quickly bring Micaiah son of Imlah.”
10 Now the king of Israel and King Jehoshaphat of Judah were sitting on their respective thrones,t dressed in their robes, at the threshing floor at the entrance of the gate of Samaria.s All the prophets were prophesying before them.11 Zedekiah son of Kenaanah made iron horns and said, “This is what the Lord says, ‘With these you will gore Syria until they are destroyed.’”12 All the prophets were prophesying the same, saying, “Attack Ramoth Gilead! You will succeed; the Lord will hand it over to the king.”13 Now the messenger who went to summon Micaiah said to him, “Look, the prophets are in complete agreement that the king will succeed.t Your words must agree with theirs; you must predict success.”t

14 But Micaiah said, “As certainly as the Lord lives, I will say what the Lord tells me to say.”
15 When he came before the king, the king asked him, “Micaiah, should we attack Ramoth Gilead or not?” He answered him, “Attack! You will succeed; the Lord will hand it over to the king.”s16 The king said to him, “How many times must I make you solemnly promise int the name of the Lord to tell me only the truth?”17 Micaiaht said, “I saw all Israel scattered on the mountains like sheep that have no shepherd. Then the Lord said, ‘They have no master. They should go home in peace.’”18 The king of Israel said to Jehoshaphat, “Didn’t I tell you he does not prophesy prosperity for me, but disaster?”19 Micaiaht said, “That being the case, hear the word of the Lord. I saw the Lord sitting on his throne, with all the heavenly assembly standing on his right and on his left.20 The Lord said, ‘Who will deceive Ahab, so he will attack Ramoth Gilead and diet there?’ One said this and another that.21 Then a spiritt stepped forward and stood before the Lord. He said, ‘I will deceive him.’ The Lord asked him, ‘How?’22 He replied, ‘I will go out and be a lying spirit in the mouths of all his prophets.’ The Lordt said, ‘Deceive and overpower him.t Go out and do as you have proposed.’23 So now, look, the Lord has placed a lying spirit in the mouths of all these prophets of yours; but the Lord has decreed disaster for you.”24 Zedekiah son of Kenaanah approached, hit Micaiah on the jaw, and said, “Which way did the Lord’s spirit go when he went from me to speak to you?”25 Micaiah replied, “Look, you will see in the day when you go into an inner room to hide.”26 Then the king of Israel said, “Take Micaiah and return him to Amon the city official and Joash the king’s son.27 Say, ‘This is what the king says, “Put this man in prison. Give him only a little bread and watert until I safely return.”’”t

28 Micaiah said, “If you really do safely return, then the Lord has not spoken through me.” Then he added, “Take note,t all you people.”
29 The king of Israel and King Jehoshaphat of Judah attacked Ramoth Gilead.30 The king of Israel said to Jehoshaphat, “I will disguise myself and then entert into the battle; but you wear your royal robes.” So the king of Israel disguised himself and then entered into the battle.31 Now the king of Syria had ordered his thirty-two chariot commanders, “Do not fight common soldiers or high-ranking officers;t fight only the king of Israel.”32 When the chariot commanders saw Jehoshaphat, they said, “He must be the king of Israel.” So they turned and attacked him, but Jehoshaphat cried out.33 When the chariot commanders realized he was not the king of Israel, they turned away from him.34 Now an archer shot an arrow at random,t and it struck the king of Israel between the plates of his armor. The kingt ordered his charioteer, “Turn around and take me from the battle line,t because I’m wounded.”35 While the battle raged throughout the day, the king stood propped up in his chariot opposite the Syrians. He died in the evening; the blood from the wound ran down into the bottom of the chariot.36 As the sun was setting, a cry went through the camp, “Each one should return to his city and to his homeland.”37 So the king died and was taken to Samaria, where they buried him.t

38 They washed off the chariot at the pool of Samaria (this was where the prostitutes bathed);t dogs licked his blood, just as the Lord had said would happen.t
39 The rest of the events of Ahab’s reign, including a record of his accomplishments and how he built a luxurious palace and various cities, are recorded in the scroll called the Annals of the Kings of Israel.t

40 Ahab passed away.t His son Ahaziah replaced him as king.

Jehoshaphat’s Reign over Judah

41 In the fourth year of King Ahab’s reign over Israel, Asa’s son Jehoshaphat became king over Judah.42 Jehoshaphat was thirty-five years old when he became king and he reigned for twenty-five years in Jerusalem.s His mother was Azubah, the daughter of Shilhi.43 He followed in his father Asa’s footsteps and was careful to do what the Lord approved.t(22:44)sssssss However, the high places were not eliminated; the people continued to offer sacrifices and burn incense on the high places.

44 Jehoshaphat was also at peace with the king of Israel.
45 The rest of the events of Jehoshaphat’s reign, including his successes and military exploits, are recorded in the scroll called the Annals of the Kings of Judah.t46 He removed from the land any male cultic prostitutes who had managed to survive the reign of his father Asa.ts47 There was no king in Edom at this time; a governor ruled.48 Jehoshaphat built a fleet of large merchant shipst to travel to Ophir for gold, but they never made the voyage because they were shipwrecked in Ezion Geber.

49 Then Ahaziah son of Ahab said to Jehoshaphat, “Let my sailors join yours in the fleet,”t but Jehoshaphat refused.

50 Jehoshaphat passed awayt and was buried with his ancestors in the city of his ancestort David. His son Jehoram replaced him as king.

Ahaziah’s Reign over Israel

51 In the seventeenth year of King Jehoshaphat’s reign over Judah, Ahab’s son Ahaziah became king over Israel in Samaria.s He ruled for two years over Israel.52 He did evil in the sight oft the Lord and followed in the footstepst of his father and mother; like Jeroboam son of Nebat, he encouraged Israel to sin.t

53 He worshiped and bowed down to Baal,t angering the Lord God of Israel just as his father had done.t