1 Samuel 1

1 Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, син Ероамов, син Елиуев, син Тоуев, син на Суфа ефратец. 2 Той имаше две жени; името на едната бе Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца. 3 Тоя човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, гдето двамата Илиеви синове, Офний и Финеес бяха свещеници пред Господа.

4 И <една година>, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертва, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките й синове, и на дъщерите й; 5 а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше заключил утробата й. 6 А съперницата й я дразнеше много, за да я направи да тъжи, за гдето Господ беше затворил утробата й. 7 (Така ставаше всяка година; колкото пъти отиваше в Господния дом, така <Фенина> я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше). 8 Но мъжът й Елкана й каза: Анно, защо плачеш? защо не ядеш? и защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желателен от десет сина?

9 А като ядоха в Сило и като пиха, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо при стълба на вратата при Господния храм). 10 Тя, прочее, преогорчена в духа си, се молеше Господу, и плачеше твърде много. 11 И направи обрек, казвайки: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му. 12 А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забелязваше устата й. 13 Защото Анна говореше в сърцето си; само устните й мърдаха, а гласът й не се чуваше; затова, на Илия се стори, че беше пияна. 14 За туй Илий й рече: До кога ще си пияна? Остави се от това твое вино. 15 А Анна в отговор рече: Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа. 16 Не считай слугинята си за лоша жена; защото от голямото си оплакване от скръбта си съм говорила до сега. 17 Тогава Илий в отговор рече: Иди с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него. 18 И тя рече: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава жената отиде по пътя си, и яде, и лицето й не беше вече <скръбно>.

19 И като станаха рано сутринта, та се поклониха пред Господа, върнаха се та отидоха в дома си у Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ я спомни. 20 И когато се изпълни времето, откак Анна зачна, роди син; и нарече го Самуил {Т.е., Изискан от Бога.}; защото, <каза>: От Господа го изпросих. 21 И Елкана с целия си дом отиде, за да принесе Господу годишната жертва и обрека си. 22 Но Анна не отиде, защото рече на мъжа си: <Не ща да отида> докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там за винаги. 23 И мъжът й Елкана й рече: Стори каквото ти се вижда за добро; седи докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И тъй, жената седеше и доеше сина си докато го отби.

24 И когато го отби, заведе го със себе си, заедно с един тригодишен юнец, и с една ефа брашно, и с един мех вино, и донесе го в Господния дом в Сило. А детето беше малко. 25 И като заклаха юнеца, донесоха детето при Илия. 26 И <Анна> рече: О, господарю мой, <заклевам се> в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу. 27 За това дете се молех: и Господ ми изпълни прошението, което отправих към Него. 28 Затова и аз го дадох на Господа; през всичките дни на живота си ще бъде посветен {Еврейски: Дадено на заем.} на Господа. И той се поклони там на Господа.

1 Samuel 1

Hannah Gives Birth to Samuel

1 There was a man from Ramathaim Zophim,s from the hill country of Ephraim, whose name was Elkanah. He was the son of Jeroham, the son of Elihu, the son of Tohu, the son of Zuph, an Ephraimite.

2 He had two wives; the name of the first was Hannah and the name of the second was Peninnah. Now Peninnah had children, but Hannah was childless.
3 Year after yeart this man would go up from his city to worship and to sacrifice to the Lord of hosts at Shiloh. It was there that the two sons of Eli, Hophni and Phineas, served as the Lord’s priests.4 Whenever the day came for Elkanah to sacrifice, he used to give meat portions to his wife Peninnah and to all her sons and daughters.5 But he would give a doublet portion to Hannah, because he especially loved her.t Now the Lord had not enabled her to have children.t6 Her rival wife used to upset her and make her worry,t for the Lord had not enabled her to have children.7 Peninnaht would behave this way year after year. Whenever Hannaht went up to the Lord’s house, Peninnaht would upset her so that she would weep and refuse to eat.

8 Finally her husband Elkanah said to her, “Hannah, why do you weep and not eat? Why are you so sad?t Am I not better to you than tens sons?”
9 On one occasion in Shiloh, after they had finished eating and drinking, Hannah got up.s (Now at the time Eli the priest was sitting in his chairt by the doorpost of the Lord’s temple.)10 She was very upsett as she prayed to the Lord, and she was weeping uncontrollably.t

11 She made a vow saying, “O Lord of hosts, if you will look with compassiont on the suffering of your female servant,t remembering me and not forgetting your servant, and give a male childt to your servant, then I will dedicate him to the Lord all the days of his life. His hair will never be cut.”t
12 As she continued praying tos the Lord, Eli was watching her mouth.13 Now Hannah was speaking from her heart. Although her lips were moving, her voice was inaudible. Eli therefore thought she was drunk.

14 So het said to her, “How often do you intend to get drunk? Put away your wine!”
15 But Hannah replied, “That’s not the way it is,t my lord! I am under a great deal of stress.t I have drunk neither wine nor beer. Rather, I have poured out my soul tot the Lord.

16 Don’t consider your servant a wicked woman,t for until now I have spoken from my deep pain and anguish.”
17 Eli replied, “Go in peace, and may the God of Israel grant the request that you have asked of him.”

18 She said, “May I, your servant, find favor in your sight.” So the woman went her way and got something to eat.s Her face no longer looked sad.
19 They got up early the next morning and after worshiping the Lord, they returned to their home at Ramah. Elkanah had marital relations witht his wife Hannah, and the Lord remembereds her.

20 After some time Hannah became pregnant and gave birth to a son. She named him Samuel, thinking, “I asked the Lord for him.t

Hannah Dedicates Samuel to the Lord

21 This man Elkanah went up with all his family to make the yearly sacrifice to the Lord and to keep his vow,

22 but Hannah did not go up with them.t Instead she told her husband, “Once the boy is weaned, I will bring him and appear before the Lord, and he will remain there from then on.”

23 So her husband Elkanah said to her, “Do what you think best.t Stay until you have weaned him. May the Lord fulfill his promise.”t
So the woman stayed and nursed her son until she had weaned him.24 Once she had weaned him, she took him up with her, along with three bulls, an ephahs of flour, and a containert of wine. She brought him to the Lord’s house at Shiloh, even though he was young.s25 Once the bull had been slaughtered, they brought the boy to Eli.26 She said, “Just as surely as you are alive, my lord, I am the woman who previously stood here with you in order to pray to the Lord.27 I prayed for this boy, and the Lord has given me the request that I asked of him.

28 Now I dedicate him to the Lord. From this time on he is dedicated to the Lord.” Then theyt worshiped the Lord there.