2 Corinthians 1

1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахаия: 2 Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа. 3 Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха. 4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога. 5 Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа. 6 Но, ако ни наскърбяват, <това е> за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, <това е> за вашата утеха и спасение , която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние. 7 И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата. 8 Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си; 9 даже ние сами <счетохме, че> бяхме приели смъртна присъда в себе си, - за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите. 10 И Той ни избави от толкоз <близка> смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави, 11 като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради <стореното> на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.

12 Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат. 13 Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате, 14 (както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.

15 С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза, 16 като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и <тогава> вие да ме изпратите за Юдея. 17 Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не? 18 Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не. {В изданието от 1940 г. - "?" вместо "."} 19 Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да; 20 понеже в Него е Да <за всичките> Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас. 21 А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог, 22 Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог. 23 Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт; 24 защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите <твърди>.

2 Corinthians 1

Salutation

1 From Paul,t an apostle of Christ Jesus by the will of God, and Timothy our brother, to the church of God that is in Corinth,s with all the saints who are in all Achaia.t

2 Grace and peace to yout from God our Father and the Lord Jesus Christ!

Thanksgiving for God’s Comfort

3 Blessed ist the God and Father of our Lord Jesus Christ, the Father of mercies and God of all comfort,4 who comforts us in all our troublest so that we may be able to comfort those experiencing any troublet with the comfort with which we ourselves are comforted by God.5 For just as the sufferingst of Christt overflowt toward us, so also our comfort through Christ overflows to you.t6 But if we are afflicted,t it is for your comfort and salvation; if we are comforted, it is for your comfort that you experience in your patient endurance of the same sufferings that we also suffer.7 And our hope for you is steadfast because we know that as you share int our sufferings, so also you will share int our comfort.8 For we do not want you to be unaware, brothers and sisters,t regarding the affliction that happened to us in the province of Asia,t that we were burdened excessively, beyond our strength, so that we despaired even of living.9 Indeed we felt as if the sentence of death had been passed against us,t so that we would not trust in ourselvest but in God who raises the dead.10 Het delivered us from so great a risk of death, and he will deliver us. We have set our hope on himt thats he will deliver us yet again,

11 as you also join in helping us by prayer, so that many people may give thanks to Godt on our behalf for the gracious gift given to us through the help of many.

Paul Defends His Changed Plans

12 For our reason for confidencet is this: the testimony of our conscience, that with pure motivesst and sincerity which are from Godt – not by human wisdomt but by the grace of God – we conducted ourselves in the world, and all the moret toward you.13 For we do not write you anything other than whatt you can read and also understand. But I hope that you will understand completelyt14 just as also you have partly understood us, that we are your source of pride just as you also are ourst in the day of the Lord Jesus.s15 And with this confidence I intended to come to you first so that you would get a second opportunity to see us,t16 and through your help to go on into Macedonia and then from Macedonia to come backt to you and be helped on our way into Judea by you.17 Therefore when I was planning to do this, I did not do so without thinking about what I was doing, did I?t Or do I make my planst according to mere human standardst so that I would be sayingt both “Yes, yes” and “No, no” at the same time?18 But as God is faithful, our message to you is not “Yes” and “No.”19 For the Son of God, Jesus Christ, the one who was proclaimed among you by us – by me and Silvanuss and Timothy – was not “Yes” and “No,” but it has always been “Yes” in him.20 For every one of God’s promises are “Yes” in him; therefore also through him the “Amen” is spoken, to the glory we give to God.21 But it is God who establishest us together with you in Christ and who anointed us,t

22 who also sealed us and gave us the Spirit in our hearts as a down payment.ts
23 Now I appeal to God as my witness,t that to sparet you I did not come again to Corinth.ss24 I do not mean that we rule over your faith, but we are workers with you for your joy, because by faith you stand firm.t