previous next

2 Коринтяни 10

1 И сам аз Павел моля ви с кротостта и тихостта Христова, аз който съм смирен когато съм при вас, а когато не съм при вас вземам дързновение към вас;2 и моля ви се, кога дойда при вас да се не принудя да употребя дързновение с онази смелост с която мисля да се осмеля против някои които мислят че ние по плътски ходим.3 Защото ако и да ходим в плът, по плът не воинствуваме.4 Защото оръжията на нашето воиствуване не са плътски, но с Бога са силни да разоряват твърдини.5 Понеже съсипваме помишления и всяко възвишение което се въздига против познанието Божие, и пленим всеки разум да се покорява Христу.6 И готови сме да отмъстим на всяко непокорство когато се изпълни вашата покорност.7 Външното ли на работите гледате вие? Ако има някой на себе си уверение че е Христов, то и това пак от само себе си да размишлява, че както е той Христов така сме и ние Христови.8 Защото ако би и нещо повечко да се похваля за нашата власт която ни даде Господ за назидание а не за разорение ваше, няма да се посрамя.9 Но да се не покажа че искам да ви заплашвам с писмата си.10 Понеже писмата му са, казва някой, тежки и силни; но личното му присъствие слабо, и говоренето му нищожно.11 Такъв един нека знае че ние каквито сме на слово в писмата си кога сме далеч от вас таквизи сме и на дело когато сме при вас.12 Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от тези които сами себе си препоръчват; но те себе си като измерват със себе си, и пак себе си като сравняват със себе си, не правят разумно.13 А ние не щем се похвали вън от пределите си, но според мярата на дела, който е Бог нам отделил, мяра щото да достигаме даже и до вас.14 Защото ние не се простираме вън от мярката си, като че не сме достигнали до вас; понеже досегнахме даже и до вас с благовествуването Христово.15 И не се хвалим вън от предела си в чужди трудове, но имаме надежда че колкото вярата ви възраства, според дела ни ще се възвеличим във вас премного,16 така щото да проповядаме евангелието и от вас по-нататък, не да се хвалим с готовото в чужд дял.17 А който се хвали, с Господа да се хвали.18 Защото не е одобрен този който сам себе си препоръчва, но този когото Господ препоръчва.

2 Corinthians 10

Paul’s Authority from the Lord

1 Now I, Paul, appeal to yout personallyt by the meekness and gentlenesst of Christ (I who am meekt when present amongt you, but am full of couraget toward you when away!) –2 now I ask that when I am present I may not have to be bold with the confidence that (I expect) I will dare to use against some who consider us to be behavingt according to human standards.t3 For though we livet as human beings,t we do not wage war according to human standards,t4 for the weapons of our warfare are not human weapons,t but are made powerful by Godt for tearing down strongholds.s We tear down argumentst5 and every arrogant obstaclet that is raised up against the knowledge of God, and we take every thought captive to make it obeyt Christ.6 We are also ready to punish every act of disobedience,t whenever your obedience is complete.7 You are looking at outward appearances.t If anyone is confident that he belongs to Christ, he should reflect on this again: Just as he himself belongs to Christ, so too do we.8 For if I boast somewhat more about our authority that the Lord gave ust for building you up and not for tearing you down, I will not be ashamed of doing so.t9 I do not want to seem as though I am trying to terrify you with my letters,10 because some say, “His letters are weighty and forceful, but his physical presence is weakt and his speech is of no account.”t

11 Let such a person consider this: What we sayt by letters when we are absent, we also are in actions when we are present.

Paul’s Mission

12 For we would not dare to classify or compare ourselves with some of those who recommend themselves. But when they measure themselves by themselves and compare themselves with themselves, they are without understanding.t13 But we will not boast beyond certain limits,t but will confine our boastingt according to the limits of the work to which God has appointed us,t that reaches even as far as you.14 For we were not overextending ourselves, as though we did not reach as far as you, because we were the first to reach as far as you with the gospel about Christ.t15 Nor do we boast beyond certain limitst in the workt done by others, but we hopet that as your faith continues to grow, our work may be greatly expandedt among you according to our limits,t16 so that we may preach the gospel in the regions that lie beyond you, and not boast of work already done in another person’s area.17 But the one who boasts must boast in the Lord.ts

18 For it is not the person who commends himself who is approved, but the person the Lord commends.