previous next

2 Corinthians 10

1 И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен когато съм между вас, а когато отсъствувам ставам смел към вас, - 2 моля ви се, когато съм при вас <да се> не <принудя> да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които разчитат, че ние плътски се обхождаме. 3 Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. 4 Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости. 5 Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа. 6 И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание. 7 Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че, както той е Христов, така и ние сме <Христови>. 8 Защото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил. 9 <Обаче> нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си. 10 Понеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно. 11 Такъв нека има пред вид това, че, каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива <сме> и на дело, когато сме при вас. 12 Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно. 13 А ние няма да се похвалим <с това, което> е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас. 14 Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие. 15 И не се хвалим <с това, което е> вън от мярката ни, <то ест>, с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област <за работа> между вас, и то премного, 16 така щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област. 17 А който се хвали, с Господа да се хвали. 18 Защото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.

2 Corinthians 10

Paul’s Authority from the Lord

1 Now I, Paul, appeal to yout personallyt by the meekness and gentlenesst of Christ (I who am meekt when present amongt you, but am full of couraget toward you when away!) –2 now I ask that when I am present I may not have to be bold with the confidence that (I expect) I will dare to use against some who consider us to be behavingt according to human standards.t3 For though we livet as human beings,t we do not wage war according to human standards,t4 for the weapons of our warfare are not human weapons,t but are made powerful by Godt for tearing down strongholds.s We tear down argumentst5 and every arrogant obstaclet that is raised up against the knowledge of God, and we take every thought captive to make it obeyt Christ.6 We are also ready to punish every act of disobedience,t whenever your obedience is complete.7 You are looking at outward appearances.t If anyone is confident that he belongs to Christ, he should reflect on this again: Just as he himself belongs to Christ, so too do we.8 For if I boast somewhat more about our authority that the Lord gave ust for building you up and not for tearing you down, I will not be ashamed of doing so.t9 I do not want to seem as though I am trying to terrify you with my letters,10 because some say, “His letters are weighty and forceful, but his physical presence is weakt and his speech is of no account.”t

11 Let such a person consider this: What we sayt by letters when we are absent, we also are in actions when we are present.

Paul’s Mission

12 For we would not dare to classify or compare ourselves with some of those who recommend themselves. But when they measure themselves by themselves and compare themselves with themselves, they are without understanding.t13 But we will not boast beyond certain limits,t but will confine our boastingt according to the limits of the work to which God has appointed us,t that reaches even as far as you.14 For we were not overextending ourselves, as though we did not reach as far as you, because we were the first to reach as far as you with the gospel about Christ.t15 Nor do we boast beyond certain limitst in the workt done by others, but we hopet that as your faith continues to grow, our work may be greatly expandedt among you according to our limits,t16 so that we may preach the gospel in the regions that lie beyond you, and not boast of work already done in another person’s area.17 But the one who boasts must boast in the Lord.ts

18 For it is not the person who commends himself who is approved, but the person the Lord commends.