2 Kings 19

1 А когато цар Езекия <чу думите му>, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом. 2 И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исаия Амосовия син. 3 И рекоха му: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е тоя ден, защото настана часа да се родят децата, но няма сила за раждане. 4 Може би Господ твоят Бог ще чуе всичките думи на Рапсака, когото господарят му асирийският цар прати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите, които Господ твоят Бог чу; затова, възнеси молба за остатъка що е оцелял. 5 И тъй слугите на цар Езекия отидоха при Исаия,

6 И Исаия им рече: Така да кажете на господаря си: Така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха. 7 Ето, Аз ще туря в него <такъв> дух, щото, като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от нож в своята земя.

8 И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото бе чул, че той заминал от Лахис. 9 И <царят>, когато чу да казват за етиопския цар Тирак: Ето, излязъл да воюва против тебе, прати пак посланици до Езекия, казвайки: 10 Така да говорите на Юдовия цар Езекия, да речете: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да те не мами, като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар. 11 Ето, ти чу какво направили асирийските царе на всичките земи, как ги обрекли на изтребление; та ти ли ще се избавиш? 12 Боговете на народите избавиха ли ония, които бащите ми изтребиха, Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар? 13 Где е ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?

14 А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците та го прочете, Езекия възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа. 15 И Езекия се помоли пред Господа, като каза: Господи Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята. 16 Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори Господи очите Си и виж; и чуй думите, с които Сенахирим изпрати тогоз да похули живия Бог. 17 Наистина, Господи, асирийските царе запустиха народите и земите им; 18 и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха. 19 Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни, моля Ти се, от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог.

20 Тогава Исаия, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ Израилевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим. 21 Ето словото, което Господ изговори за него: - Презря те, присмя ти се, девицата, сионовата дъщеря; Зад <гърба> ти поклати глава ерусалимската дъщеря. 22 Кого си обидил и похулил ти? И против Кого си говорил с висок глас И си надигнал нагоре очите си? Против Светия Израилев. 23 Господа си обидил ти чрез посланиците си, като си рекъл: С множеството на колесниците си възлязох аз Върху височината на планините, Върху уединенията на Ливан: И ще изсека високите му кедри, Отборните му елхи; И ще вляза в най-крайното помещение по него, В леса на неговия Кармил. 24 Аз изкопах, и пих чужди води; И със стъпалото на нозете си Ще пресуша всичките реки на Египет {Или: Обсадените.}. 25 Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна, и от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, Така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини. 26 Затова жителите им станаха безсилни, Уплашиха се и посрамиха се; Бяха като трева на полето, като зеленина, Като трева на къщния покрив, И <жито> препълнено преди да стане стъбло. 27 Но Аз зная жилището ти, Излизането ти и влизането ти, И убийството ти против Мене, 28 Понеже буйството ти против Мене, И надменността ти стигнаха до ушите Ми, Затова ще туря куката Си в ноздрите ти, И юздата Си в устните ти, Та ще те върна през пътя, по който си дошъл. 29 И това ще ти бъде знамението: Тая година ще ядете това, което е саморасло, Втората година това, което израства от същото; А третата година посейте и пожънете, Насадете лозя и яжте плода им. 30 И оцелялото от Юдовия дом, Което е останало, пак ще пуска корени долу, И ще дава плод горе. 31 Защото из Ерусалим ще излезе остатък, И из хълма Сион оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това. 32 Затова, така казва Господ за асирийския цар: Няма да влезе в тоя град, Нито ще хвърли там стрела, Нито ще дойде пред него с щит, Нито ще издигне против него могила. 33 По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне, И в тоя град няма да влезе, казва Господ; 34 Защото ще защитя тоя град за да го избавя, Заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.

35 И в същата нощ ангел Господен излезе та порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха <хора> на сутринта, ето, всички ония бяха мъртви трупове. 36 И тъй, асирийският цар Сенахирим си тръгна та отиде, върна се, и живееше в Ниневия. 37 А като се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар го убиха с нож; и побягнаха в араратската земя. А вместо него се възцари син му Есарадон.

2 Kings 19

1 When King Hezekiah heard this, he tore his clothes, put on sackcloth, and went to the Lord’s temple.2 He sent Eliakim the palace supervisor, Shebna the scribe, and the leading priests,t clothed in sackcloth, with this message to the prophet Isaiah son of Amoz:3 “This is what Hezekiah says:t ‘This is a day of distress, insults,t and humiliation,t as when a baby is ready to leave the birth canal, but the mother lacks the strength to push it through.t

4 Perhaps the Lord your God will hear all these things the chief adviser has spoken on behalf of his master, the king of Assyria, who sent him to taunt the living God.t When the Lord your God hears, perhaps he will punish him for the things he has said.t So pray for this remnant that remains.’”t
5 When King Hezekiah’s servants came to Isaiah,6 Isaiah said to them, “Tell your master this: ‘This is what the Lord says: “Don’t be afraid because of the things you have heard – these insults the king of Assyria’s servants have hurled against me.t

7 Look, I will take control of his mind;t he will receivet a report and return to his own land. I will cut him downt with a sword in his own land.”’”
8 When the chief adviser heard the king of Assyria had departed from Lachish, he left and went to Libnah, where the king was campaigning.t9 The kingt heard that King Tirhakah of Ethiopia was marching out to fight him.t He again sent messengers to Hezekiah, ordering them:10 “Tell King Hezekiah of Judah this: ‘Don’t let your God in whom you trust mislead you when he says, “Jerusalem will not be handed overt to the king of Assyria.”11 Certainly you have heard how the kings of Assyria have annihilated all lands.t Do you really think you will be rescued?t12 Were the nations whom my ancestors destroyed – the nations of Gozan, Haran, Rezeph, and the people of Eden in Telassar – rescued by their gods?t

13 Where are the king of Hamath, the king of Arpad, and the king of Lair,s Sepharvaim, Hena, and Ivvah?’”
14 Hezekiah took the letters from the messengers and read it.s Then Hezekiah went up to the Lord’s temple and spread it out before the Lord.15 Hezekiah prayed before the Lord: “Lord God of Israel, who is enthroned on the cherubs!s You alone are God over all the kingdoms of the earth. You made the skyt and the earth.16 Pay attention, Lord, and hear! Open your eyes, Lord, and observe! Listen to the message Sennacherib sent and how he taunts the living God!t17 It is true, Lord, that the kings of Assyria have destroyed the nations and their lands.18 They have burned the gods of the nations,t for they are not really gods, but only the product of human hands manufactured from wood and stone. That is why the Assyrians could destroy them.t

19 Now, O Lord our God, rescue us from his power, so that all the kingdoms of the earth will know that you, Lord, are the only God.”
20 Isaiah son of Amoz sent this message to Hezekiah: “This is what the Lord God of Israel says: ‘I have heard your prayer concerning King Sennacherib of Assyria.t

21 This is what the Lord says about him:t
“The virgin daughter Zions
despises you, she makes fun of you;
Daughter Jerusalem
shakes her head after you.s

22 Whom have you taunted and hurled insults at?
At whom have you shouted,t
and looked so arrogantly?t
At the Holy One of Israel!s

23 Through your messengers you taunted the sovereign master,t
‘With my many chariotss
I climbed up the high mountains,
the slopes of Lebanon.
I cut down its tall cedars,
and its best evergreens.
I invaded its most remote regions,t
its thickest woods.

24 I dug wells and drank
water in foreign lands.t
With the soles of my feet I dried up
all the rivers of Egypt.’

25 tCertainly you must have heard!t
Long ago I worked it out,
In ancient times I plannedt it;
and now I am bringing it to pass.
The plan is this:
Fortified cities will crash
into heaps of ruins.t

26 Their residents are powerless,t
they are terrified and ashamed.
They are as short-lived as plants in the field,
or green vegetation.t
They are as short-lived as grass on the rooftopst
when it is scorched by the east wind.s

27 I know where you live,
and everything you do.s

28 Because you rage against me,
and the uproar you create has reached my ears;s
I will put my hook in your nose,s
and my bridle between your lips,
and I will lead you back the way
you came.”
29 t This will be your confirmation that I have spoken the truth:t This year you will eat what grows wild,s and next yeart what grows on its own from that. But in the third year you will plant seed and harvest crops; you will plant vines and consume their produce.t

30 Those who remain in Judah will take root in the ground and bear fruit.t

31 For a remnant will leave Jerusalem;
survivors will come out of Mount Zion.
The intense devotion of the sovereign Lordt to his peoplet will accomplish this.

32 So this is what the Lord says about the king of Assyria:
“He will not enter this city,
nor will he shoot an arrow here.t
He will not attack it with his shield-carrying warriors,t
nor will he build siege works against it.

33 He will go back the way he came.
He will not enter this city,” says the Lord.

34 I will shield this city and rescue it for the sake of my reputation and because of my promise to David my servant.’”t
35 That very night the Lord’s messenger went out and killed 185,000 men in the Assyrian camp. When theyt got up early the next morning, there were all the corpses.t36 So King Sennacherib of Assyria broke camp and went on his way. He went home and stayed in Nineveh.t

37 One day,s as he was worshiping in the temple of his god Nisroch,s his sonss Adrammelech and Sharezer struck him down with the sword.s They escaped to the land of Ararat; his son Esarhaddon replaced him as king.