2 Kings 25

1 И тъй, в деветата, година на <Седекиевото> царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим, и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него; 2 и градът бе обсаждан до единадесетата година на цар Седекия. 3 А на деветия ден от <четвъртия> месец, <когато> гладът се усили в града, тъй щото нямаше хляб за людете на мястото,

4 отвори се пролом в градската <стена>, поради което всичките военни мъже <побягнаха> през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина, (а халдейците бяха близо около града), и <царят> отиде по пътя за полето. 5 А халдейската войска преследва царя та го стигна в ерихонските полета; и цялата му войска се разбяга от него. 6 И хванаха царя та го въведоха при вавилонския цар в Ривла; и издадоха присъда против него, <именно>, 7 заклаха синовете на Седекия пред очите му, избодоха очите на Седекия, и като го вързаха в окови заведоха го във Вавилон.

8 А в петия месец, на седмия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, дойде в Ерусалим началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар, 9 та изгори Господния дом и царския дворец; дори всичките къщи в Ерусалим, <сиреч>, всяка голяма къща, изгори с огън. 10 И цялата халдейска войска, която бе с началника на телохранителите, събори стените около Ерусалим. 11 Тогава началникът на телохранителите Навузардан заведе в плен останалите от людете, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, както и останалото множество. 12 Обаче, началникът на телохранителите остави някои от по-бедните в земята за лозари и земеделци. 13 А медните стълбове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците сломиха и пренесоха медта им във Вавилон; 14 отнесоха и котлите, лопатите, щипците, темянниците и всичките медни прибори, с които се извършваше службата. 15 Началникът на телохранителите отнесе и кадилниците и тасовете, - каквото беше златно <като> злато, и каквото сребърно <като> сребро. 16 <Колкото за> двата стълба, едното море и подножията, които Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тия вещи превишаваше всяко тегло {Еврейски: Беше без теглилка.}; 17 височината на единия стълб беше осемнадесет лакътя; и меден капител беше върху него, височината на който капител бе три лакътя; а върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тия <бяха размерите> и на втория стълб с мрежата.

18 Началникът на телохранителите взе и първосвещеник Сараия, и втория свещеник Софония, и тримата вратари; 19 и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и петима мъже от имащите достъп {Еврейски: Ония, които виждаха лицето на царя.} при царя, които се намериха в града, и на военачалника секретаря, който събираше войски от людете на земята, и шестдесет мъже от людете на земята, които се намериха в града; 20 и като ги взе началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла. 21 И вавилонският цар ги порази, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така Юда биде закаран в плен от земята си.

22 А колкото за людете, които останаха в Юдовата земя, които вавилонският цар Навуходоносор беше оставил, над тях той постави за управител Годолия, син на Ахикама, Сафановия син. 23 А като чуха всичките военачалници, те и войниците им, че вавилонският цар поставил за управител Годолия, дойдоха при Годолия в Масфа, именно, Исмаил син на Натания, Ионан син на Кария, Сараия син на нетофатеца Танумет, и Яазания син на един маахатец, те и войниците им. 24 И Годолия се закле на тях и на мъжете им, като им каза: Не бойте се от слугите на халдейците; заселете се в земята та работете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре. 25 Но в седмия месец Исмаил, син на Натания, Елисамовия син, от царския род, дойде, заедно с десетина мъже, та поразиха Годолия (тъй че умря) и юдеите и халдейците, които бяха с него в Масфа. 26 Тогава всичките люде от малък до голям и военачалниците станаха та отидоха в Египет; защото се уплашиха от халдейците.

27 А в тридесет и седмата година, от пленяването на Юдовия цар Иоахин в дванадесетия месец на двадесет и седмия ден от месеца, вавилонският цар Евилмеродах, в годината на възцаряването си, възвиси от тъмницата главата на Юдовия цар Иоахин; 28 и говори му любезно, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон, 29 и промени тъмничните му дрехи; и <Иоахин> се хранеше всякога пред него, през всичките дни на живота си. 30 А колкото за храната му, даваше му се от царя постоянна храна, ежедневен дял, през всичките дни на живота му.

2 Kings 25

1 So King Nebuchadnezzar of Babylon came against Jerusalem with his whole army and set up camp outsidet it. They built siege ramps all around it. He arrived on the tenth day of the tenth month in the ninth year of Zedekiah’s reign.s2 The city remained under siege until King Zedekiah’s eleventh year.3 By the ninth day of the fourth monthts the famine in the city was so severe the residentst had no food.4 The enemy broke through the city walls,t and all the soldiers tried to escape. They left the city during the night.t They went through the gate between the two walls that is near the king’s garden.s (The Babylonians were all around the city.) Then they headed for the Jordan Valley.s5 But the Babylonian army chased after the king. They caught up with him in the plains of Jericho,s and his entire army deserted him.6 They captured the king and brought him up to the king of Babylon at Riblah,s where het passed sentence on him.

7 Zedekiah’s sons were executed while Zedekiah was forced to watch.t The king of Babylont then had Zedekiah’s eyes put out, bound him in bronze chains, and carried him off to Babylon.

Nebuchadnezzar Destroys Jerusalem

8 On the seventht day of the fifth month,s in the nineteenth year of King Nebuchadnezzar of Babylon, Nebuzaradan, the captain of the royal guardt who served the king of Babylon, arrived in Jerusalem.s9 He burned down the Lord’s temple, the royal palace, and all the houses in Jerusalem, including every large house.t10 The whole Babylonian army that came with the captain of the royal guard tore down the walls that surrounded Jerusalem.11 Nebuzaradan, the captain of the royal guard, deported the rest of the people who were left in the city, those who had deserted to the king of Babylon, and the rest of the craftsmen.s

12 But het left behind some of the poor of the land and gave them fields and vineyards.
13 The Babylonians broke the two bronze pillars in the Lord’s temple, as well as the movable stands and the big bronze basin called the “The Sea.”s They took the bronze to Babylon.14 They also took the pots, shovels,s trimming shears,s pans, and all the bronze utensils used by the priests.t15 The captain of the royal guard took the golden and silver censerss and basins.16 The bronze of the items that King Solomon made for the Lord’s temple – including the two pillars, the big bronze basin called “The Sea,” the twelve bronze bulls under “The Sea,”s and the movable stands – was too heavy to be weighed.

17 Each of the pillars was about twenty-seven feett high. The bronze top of one pillar was about four and a half feett high and had bronze latticework and pomegranate shaped ornaments all around it. The second pillar with its latticework was like it.
18 The captain of the royal guard took Seraiah the chief priest and Zephaniah, the priest who was second in rank, and the three doorkeepers.19 From the city he took a eunuch who was in charge of the soldiers, fivet of the king’s adviserst who were discovered in the city, an official army secretary who drafted citizenst for military service, and sixty citizens from the people of the land who were discovered in the city.20 Nebuzaradan, captain of the royal guard, took them and brought them to the king of Babylon at Riblah.

21 The king of Babylon ordered them to be executedt at Riblah in the territoryt of Hamath. So Judah was deported from its land.

Gedaliah Appointed Governor

22 Now King Nebuchadnezzar of Babylon appointed Gedaliah son of Ahikam, son of Shaphan, as governor over the people whom he allowed to remain in the land of Judah.t23 All of the officers of the Judahite armyt and their troops heard that the king of Babylon had appointed Gedaliah to govern. So they came to Gedaliah at Mizpah. The officers who came were Ishmael son of Nethaniah, Johanan son of Kareah, Seraiah son of Tanhumeth the Netophathite, and Jaazaniah son of the Maacathite.24 Gedaliah took an oath so as to give them and their troops some assurance of safety.t He said, “You don’t need to be afraid to submit to the Babylonian officials. Settle down in the land and submit to the king of Babylon. Then things will go well for you.”25 But in the seventh months Ishmael son of Nethaniah, son of Elishama, who was a member of the royal family,t came with ten of his men and murdered Gedaliah,t as well as the Judeans and Babylonians who were with him at Mizpah.

26 Then all the people, from the youngest to the oldest, as well as the army officers, left fort Egypt, because they were afraid of what the Babylonians might do.

Jehoiachin in Babylon

27 In the thirty-seventh year of the exile of King Jehoiachin of Judah, on the twenty-sevenths day of the twelfth month,s King Evil-Merodach of Babylon, in the first year of his reign, pardonedt King Jehoiachin of Judah and released himt from prison.28 He spoke kindly to him and gave him a more prestigious position thant the other kings who were with him in Babylon.29 Jehoiachint took off his prison clothes and ate daily in the king’s presence for the rest of his life.

30 He was given daily provisions by the king for the rest of his life until the day he died.s