2 Samuel 1

1 След смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на амаличаните, и Давид беше престоял в Сиклаг два дена, 2 на третия ден, ето, дойде един човек из стана, от Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата си; и като влезе при Давида, падна на земята та се поклони. 3 И Давид му рече: От где идеш? А той му каза: От Израилевия стан се отървах. 4 И рече му Давид: Какво стана? Кажи ми, моля. А той отговори: Людете побягнаха от сражението, даже и мнозина от людете паднаха мъртви; умряха още и Саул и син му Ионатан. 5 Тогава Давид рече на момъка, който му съобщаваше <това>: От къде знаеш, че Саул и син му Ионатан са умрели? 6 И момъкът, който му съобщаваше <това> рече: Намерих се случайно в хълма Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го застигваха. 7 И като погледна отдире си, той ме видя, и повика ме. И отговорих: Ето ме. 8 И рече ми: Кой си ти? И отговорих му, амаличанин съм. 9 Пак ми рече: Застани, моля, над мене та ме убий, защото помрачение ме обзе; понеже целият ми живот е още в мене. 10 И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.

11 Тогава Давид хвана дрехите си, та ги раздра; така <направиха> и всичките мъже, които бяха с него. 12 И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за Господните люде и за Израилевия дом, за гдето бяха паднали от меч.

13 А Давид рече на момъка, който му съобщаваше <това>: От где си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин. 14 И рече му Давид: Ти как се не убоя да дигнеш ръка да убиеш Господния помазаник? 15 И Давид повика един от момците и рече: Пристъпи, нападни го. И той го порази та умря. 16 И Давид му рече: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник.

17 Тогава Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тоя плач; 18 (и заръча да научат юдейците <тая Песен на> лъка; ето, написана е в Книгата на Праведния): - 19 Славата ти, о Израилю, е застреляна на опасните {Еврейски: Високите.} места <на полето> ти! Как паднаха силните. 20 Не възвестявайте това в Гет, Не го прогласявайте по улиците на Аскалон, За да не се зарадват филистимските дъщери, За да не се развеселят дъщерите на необрязаните. 21 Хълми гелвуиски, да няма роса нито дъжд на вас, Нито ниви <доставяйки> първи плодове за жертви; Защото там бе захвърлен щитът на силните, Щитът на Саула, <като да> не е бил той помазан с миро. 22 От кръвта на убитите, От лоя на силните, Лъкът Ионатанов не се връщаше назад, И мечът Саулов не се връщаше празен. 23 Саул и Ионатан Бяха любезни и рачителни в живота си, И в смъртта си не се разделиха; По-леки бяха от орлите, По-силни от лъвовете. 24 Израилеви дъщери, плачете за Саула, Който ви обличаше в червено с украшения, Който туряше златни украшения по дрехите ви. 25 Как паднаха силните всред боя! Ионатан, поразен на опасните места на <полето> ти! 26 Преоскърбен съм за тебе Ионатане, брате мой! Рачителен ми беше ти; Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените. 27 Как паднаха силните, И погинаха бойните оръжия!

2 Samuel 1

David Learns of the Deaths of Saul and Jonathan

1 After the death of Saul,s when David had returned from defeating the Amalekites,s he stayed at Ziklags for two days.

2 On the third day a man arrived from the camp of Saul with his clothes torn and dirt on his head.s When he approached David, the mant threw himself to the ground.t
3 David asked him, “Where are you coming from?” He replied, “I have escaped from the camp of Israel.”4 David inquired, “How were things going?t Tell me!” He replied, “The people fled from the battle and many of themt fell dead.t Even Saul and his son Jonathan are dead!”5 David said to the young mant who was telling him this, “How do you know that Saul and his son Jonathan are dead?”s6 The young man who was telling him thiss said, “I just happened to be on Mount Gilboa and came across Saul leaning on his spear for support. The chariots and leaders of the horsemen were in hot pursuit of him.7 When he turned around and saw me, he called out to me. I answered, ‘Here I am!’8 He asked me, ‘Who are you?’ I told him, ‘I’ms an Amalekite.’9 He said to me, ‘Stand over me and finish me off!t I’m very dizzy,t even though I’m still alive.’t

10 So I stood over him and put him to death, since I knew that he couldn’t live in such a condition.t Then I took the crown which was on his head and thes bracelet which was on his arm. I have brought them here to my lord.”s
11 David then grabbed his own clothess and tore them, as did all the men who were with him.

12 They lamented and wept and fasted until evening because Saul, his son Jonathan, the Lord’s people, and the house of Israel had fallen by the sword.
13 David said to the young man who told this to him, “Where are you from?” He replied, “I am an Amalekite, the son of a resident foreigner.”t14 David replied to him, “How is it that you were not afraid to reach out your hand to destroy the Lord’s anointed?”15 Then David called one of the soldierst and said, “Come here and strike him down!” So he struck him down, and he died.

16 David said to him, “Your blood be on your own head! Your own mouth has testified against you, saying ‘I have put the Lord’s anointed to death.’”

David’s Tribute to Saul and Jonathan

17 Then David chanted this lament over Saul and his son Jonathan.

18 (He gave instructions that the people of Judah should be taught “The Bow.”t Indeed, it is written down in the Book of Yashar.)s

19 The beautys of Israel lies slain on your high places!
How the mighty have fallen!

20 Don’t report it in Gath,
don’t spread the news in the streets of Ashkelon,s
or the daughters of the Philistines will rejoice,
the daughters of the uncircumcised will celebrate!

21 O mountains of Gilboa,
may there be no dew or rain on you, nor fields of grain offerings!s
For it was there that the shield of warriors was defiled;t
the shield of Saul lies neglected without oil.s

22 From the blood of the slain, from the fat of warriors,
the bow of Jonathan was not turned away.
The sword of Saul never returnedt empty.

23 Saul and Jonathan were greatly lovedt during their lives,
and not even in their deaths were they separated.
They were swifter than eagles, stronger than lions.

24 O daughters of Israel, weep over Saul,
who clothed you in scarlets as well as jewelry,
who put gold jewelry on your clothes.

25 How the warriors have fallen
in the midst of battle!
Jonathan lies slain on your high places!

26 I grieve over you, my brother Jonathan!
You were very dear to me.
Your love was more special to me than the love of women.

27 How the warriors have fallen!
The weapons of wars are destroyed!