2 Samuel 19

1 И извести се на Иоава: Ето, царят плаче и жалее Авесалома. 2 И в оня ден победата се обърна в печал между целия народ; защото в оня ден людете чуха да казват: Царят бил печален за сина си. 3 И през оня ден людете влизаха в града скришно, както посрамени люде, които се спотайват, когато бягат изсред сражението. 4 А царят покри лицето си; и царят викаше със силен глас: Сине мой Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой! 5 Тогава Иоав влезе при царя в къщата та рече: Ти посрами лицата на всичките си слуги, които опазиха днес живота ти и живота на синовете ти и на дъщерите ти, живота на жените ти и живота на наложниците ти. 6 Понеже обичаш ония, които те мразят, а мразиш ония, които те обичат; защото ти показа днес, че за тебе не са нищо военачалници и слуги; защото днес познах, че ако бе останал Авесалом жив, а ние всички бяхме измрели днес, тогава щеше да ти е угодно. 7 Сега, прочее, стани, излез та говори насърчително на слугите си; защото се заклевам в Господа, че ако не излезеш, няма да остане с тебе тая нощ ни един човек; а това ще бъде по-лошо за тебе от всички злини, които са те сполетели от младостта ти до сега. 8 Тогава царят стана та седна в портата. И известиха на всичките люде, казвайки: Ето, царят седи в портата. И всичките люде дойдоха при царя. А Израил беше побягнал, всеки в шатъра си.

9 Тогава всичките люде на всичките Израилеви племена се препираха, казвайки: Царят ни е избавил от ръката на неприятелите ни, и той ни е освободил от ръката на филистимците, а сега побягна от земята поради Авесалома; 10 сега, прочее, като умря в сражението Авесалом, когото помазахме <за цар> над нас, защо не говорите нищо за възвръщането на царя?

11 Тогава цар Давид прати до свещениците Садока и Авиатара, да им кажат: Говорете на Юдовите старейшини, като кажете: Защо сте вие последни да възвърнете царя в дома му, тъй като думите на целия Израил (според донесенията до царя) са да ги възвърнат в къщата му? 12 Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът; защо, прочее, сте последни да възвърнете царя? 13 А най-вече на Амаса речете: Не си ли ти моя кост и моя плът? Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако не бъдеш ти винаги военачалник пред мене вместо Иоава. 14 И той склони сърцата на всичките Юдови мъже, като на един човек; тъй че те пратиха до царя <да му кажат:> Върни се ти и всичките твои слуги. 15 И тъй, царят се върна та дойде до Иордан; а Юда дойде до Галгал, за да иде да посрещне царя, да преведе царя през Иордан.

16 Тогава вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, побърза та слезе с Юдовите мъже да посрещне цар Давида. 17 И с него бяха хиляда мъже от Вениамина, тоже и слугата на Сауловия дом Сива и петнадесетте му сина и двадесет негови слуги с него; и бързо преминаха Иордан <да отидат> при царя. 18 После премина ладия, за да преведе семейството на царя и да върши каквото би му се видяло за добре. И Семей, Гираевият син, падна пред царя, когато той щеше да премине Иордан, и рече на царя: 19 Нека не ми вменява господарят ми беззаконие, и нека не помни това, в което се провини слугата ти в деня, когато господарят ми царят излизаше из Ерусалим, та да го тури царят в сърцето си; 20 защото аз, слугата ти, познавам, че съгреших, затова, ето, дойдох днес пръв от целия Иосифов дом за да сляза и посрещна господаря си царя. 21 Но Ависей, Саруиният син, проговаряйки рече: Не трябва ли да бъде убит Семей, за гдето прокле Господния помазаник? 22 А Давид рече: Какво има между мен и вас, Саруини синове, та да ми ставате днес противници? Бива ли да бъде убит днес човек в Израиля? защото не зная ли, че аз съм днес цар над Израиля? 23 И царят рече на Семея: Няма да умреш. И царят му се закле.

24 Също и Сауловият син Мемфивостей слезе да посрещне царя. Той нито нозете си беше умил, нито брадата си пригладил, нито дрехите си изпрал от деня, когато царят беше заминал, до деня когато се върна с мир. 25 А когато дойде от Ерусалим да посрещне царя, царят му рече: Защо не дойде с мене, Мемфивостее? 26 А той отговори: Господарю мой, царю, слугата ми ме измами; защото слугата ти рече: Ще си оседлая един осел за да се кача на него та да ида с царя, понеже слугата ти куца. 27 И той е наклеветил слугата ти на господаря ми царя; но господарят ми царят е като Божий ангел; стори, прочее, каквото ти се вижда угодно. 28 Защото целият ми бащин дом <можеше да> се определи за смърт пред господаря ми царя; но при все това, ти постави слугата си между ония, които ядяха на трапезата ти. Затова, какво право имам аз вече да се оплаквам още на царя? 29 И царят му рече: Защо продължаваш да говориш за работите си? Аз казвам: Ти и Сива си разделете земите. 30 А Мемфивостей рече на царя: И всичките нека вземе той, тъй като господарят ми царят се е върнал в дома си с мир.

31 Тоже и галаадецът Верзелай слезе от Рогелим та премина Иордан с царя, за да го изпрати оттатък Иордан. 32 А Верзелай беше много стар, осемдесет години на възраст; и беше прехранвал царя, когато седеше в Маханаим, защото беше много богат човек. 33 И царят рече на Верзелая: Премини с мене, и ще те издържам при себе си в Ерусалим. 34 А Верзелай каза на царя: Колко е числото на годините на живота ми та да отида с царя в Ерусалим? 35 Днес съм осемдесет години на възраст. Мога ли да различавам между добро и лошо? може ли слугата ти да усеща що яде или що пие? мога ли да чуя вече гласа на певците или на певиците? Защо, прочее, да бъде слугата ти още товар на господаря ми царя? 36 Слугата ти е помислил да премине Иордан с царя само до малко разстояние; а защо царят да ми даде затова едно такова възнаграждение? 37 Нека се върне слугата ти, моля, за да умра в града си при гроба на баща си и майка си; но, ето, слугата ти Хамаам, той нека премине с господаря ми царя; и стори с него както ти се вижда угодно. 38 И царят рече: Хамаам ще премине с мене; и аз ще му сторя каквото на тебе се вижда угодно; па и за тебе ще сторя всичко, каквото поискаш от мене. 39 И така всичките люде преминаха Иордан. И когато беше преминал царят, царят целуна Верзелая и го благослови; и той се върна на мястото си.

40 Царят, прочее, продължи пътя си до Галгал, и Хамаам замина с него; и всичките Юдови люде, както и половината от Израилевите люде, преведоха царя.

41 И, ето, всичките Израилеви мъже дойдоха при царя та рекоха на царя: Защо те откраднаха братята ни Юдовите мъже, та преведоха царя и семейството му през Иордан и всичките Давидови мъже с него? 42 А всичките Юдови мъже отговориха на Израилевите мъже: Защото царят е наш сродник; и защо се сърдите за това нещо? дали изядохме нещо от царя? или даде ли ни той някакъв дар? 43 А Израилевите мъже, в отговор на Юдовите мъже, рекоха: Ние имаме десет части в царя, и даже имаме по-голямо <право> на Давида от вас; защо, прочее, ни презряхте? и не говорихме ли ние първи да възвърнем царя си? Но думите на Юдовите мъже бяха по-остри от думите на Израилевите мъже.

2 Samuel 19

1 Joab was told, “The king is weeping and mourning over Absalom.”2 So the victory of that day was turned to mourning as far as all the people were concerned. For the people heard on that day, “The king is grieved over his son.”3 That day the people stole away to go to the city the way people who are embarrassed steal away in fleeing from battle.

4 The king covered his face and cried out loudly,t “My son, Absalom! Absalom, my son, my son!”
5 So Joab visitedt the king at his home. He said, “Today you have embarrassed all your servants who have saved your life this day, as well as the lives of your sons, your daughters, your wives, and your concubines.6 You seem to love your enemies and hate your friends! For you have as much as declared today that leaders and servants don’t matter to you. I realize nowt that ifs Absalom were alive and all of us were dead today,s it would be all right with you.

7 So get up now and go out and give some encouragement tot your servants. For I swear by the Lord that if you don’t go out there, not a single man will stay here with you tonight! This disaster will be worse for you than any disaster that has overtaken you from your youth right to the present time!”

8 So the king got up and sat at the city gate. When all the people were informed that the king was sitting at the city gate, theyt all came before him.
But the Israelite soldierst had all fled to their own homes.t

David Goes Back to Jerusalem

9 All the people throughout all the tribes of Israel were arguing among themselves saying, “The king delivered us from the hand of our enemies. He rescued us from the hand of the Philistines, but now he has fled from the land because of Absalom.

10 But Absalom, whom we anointed as our king,t has died in battle. So now why do you hesitate to bring the king back?”s
11 Then King David sent a message to Zadok and Abiathar the priests saying, “Tell the elders of Judah, ‘Why should you delay any further in bringing the king back to his palace,t when everything Israel is saying has come to the king’s attention.s12 You are my brothers – my very own flesh and blood!t Why should you delay any further in bringing the king back?’

13 Say to Amasa, ‘Are you not my flesh and blood?t God will punish me severely,t if from this time on you are not the commander of my army in place of Joab!’”
14 Het won over the hearts of all the men of Judah as though they were one man. Then they sent word to the king saying, “Return, you and all your servants as well.”

15 So the king returned and came to the Jordan River.t
Now the people of Judaht had come to Gilgal to meet the king and to help himt cross the Jordan.16 Shimei son of Gera the Benjaminite from Bahurim came down quickly with the men of Judah to meet King David.17 There were a thousand men from Benjamin with him, along with Ziba the servantt of Saul’s household, and with him his fifteen sons and twenty servants. They hurriedly crossedt the Jordan within sight of the king.

18 They crossed at the ford in order to help the king’s household cross and to do whatever he thought appropriate.
Now after he had crossed the Jordan, Shimei son of Gera threw himself down before the king.19 He said to the king, “Don’t think badly of me, my lord, and don’t recall the sin of your servant on the day when you, my lord the king, leftt Jerusalem!s Please don’t call it to mind!

20 For I, your servant,t know that I sinned, and I have come today as the first of all the house of Joseph to come down to meet my lord the king.”
21 Abishai son of Zeruiah replied, “For this should not Shimei be put to death? After all, he cursed the Lord’s anointed!”22 But David said, “What do we have in common,t you sons of Zeruiah? You are like my enemy today! Should anyone be put to death in Israel today? Don’t you realize that today I am king over Israel?”

23 The king said to Shimei, “You won’t die.” The king vowed an oatht concerning this.

24 Now Mephibosheth, Saul’s grandson,t came down to meet the king. From the day the king had left until the day he safelyt returned, Mephiboshetht had not cared for his feett nor trimmedt his mustache nor washed his clothes.
25 When he came from Jerusalem to meet the king, the king asked him, “Why didn’t you go with me, Mephibosheth?”26 He replied, “My lord the king, my servant deceived me! It said, ‘Let me get my donkey saddled so that I can ride on it and go with the king,’ for It am lame.27 But my servantt has slandered met to my lord the king. But my lord the king is like an angel of God. Do whatever seems appropriate to you.

28 After all, there was no one in the entire house of my grandfathert who did not deserve death from my lord the king. But instead you allowed me to eat at your own table!t What further claim do I have to askt the king for anything?”
29 Then the king replied to him, “Why should you continue speaking like this? You and Ziba will inherit the field together.”

30 Mephibosheth said to the king, “Let him havet the whole thing! My lord the king has returned safelyt to his house!”
31 Now when Barzillai the Gileadite had come down from Rogelim, he crossed the Jordan with the king so he could send him on his way from there.s32 But Barzillai was very old – eighty years old, in fact – and he had taken care of the king when he stayed in Mahanaim, for he was a very richt man.

33 So the king said to Barzillai, “Cross over with me, and I will take care of you while you are with me in Jerusalem.”
34 Barzillai replied to the king, “How many days do I have left to my life, that I should go up with the king to Jerusalem?35 I am presently eighty years old. Am I able to discern good and bad? Can It taste what I eat and drink? Am I still able to hear the voices of male and female singers? Why should It continue to be a burden to my lord the king?36 I will cross the Jordan with the king and go a short distance.t Why should the king reward me in this way?

37 Let met return so that I may die in my own city near the grave of my father and my mother. But look, here is your servant Kimham. Let him cross over with my lord the king. Do for him whatever seems appropriate to you.”

38 The king replied, “Kimham will cross over with me, and I will do for him whatever I deem appropriate. And whatever you choose, I will do for you.”
39 So all the people crossed the Jordan, as did the king. After the king had kissed him and blessed him, Barzillai returned to his home.t

40 When the king crossed over to Gilgal, Kimhamt crossed over with him. Now all the soldierst of Judah along with half of the soldiers of Israel had helped the king cross over.s

41 Then all the men of Israel began coming to the king. They asked the king, “Why did our brothers, the men of Judah, sneak the king away and help the king and his household cross the Jordan – and not only him but all of David’s men as well?”
42 All the men of Judah replied to the men of Israel, “Because the king is our close relative! Why are you so upset about this? Have we eaten at the king’s expense?t Or have we misappropriated anything for our own use?”

43 The men of Israel replied to the men of Judah, “We have ten shares in the king, and we have a greater claim on David than you do! Why do you wantt to curse us? Weren’t we the first to suggest bringing back our king?” But the comments of the men of Judah were more severe than those of the men of Israel.