2 Samuel 2

1 След това Давид се допита до Господа като каза: Да възляза ли в някой от Юдовите градове? И Господ му каза: Възлез. Пак рече Давид: Где да възляза? А Той му каза: в Хеврон. 2 И тъй, Давид възлезе там с двете си жени, езраелката Ахиноам и Авигея жената на кармилеца Навал. 3 Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му; и заселиха се в хевронските градове. 4 Тогава Юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давида за цар над Юдовия дом. И известиха на Давида, казвайки: явис-галаадските мъже бяха, които погребаха Саула.

5 Затова Давид прати човеци до явис-галаадските мъже да им кажат: Благословени да сте от Господа, за гдето показахте тая благост към господаря си, към Саула, и го погребахте. 6 Сега Господ нека покаже и към вас милост и вярност; така и аз ще ви въздам за тая добрина, понеже сторихте това нещо. 7 Сега, прочее, нека се укрепят ръцете ви, и бъдете мъжествени; защото господарят ви Саул умря, а Юдовият дом си помаза мене за цар.

8 Обаче, Авенир Нировият син, Сауловият военачалник, взе Исвостея, Сауловия син, та го заведе в Маханаим, 9 и направи го цар над Галаад, над асурците, над езраелците, над Ефрема, над Вениамина и над целия Израил; 10 (Исвостей Сауловият син беше на четиридесет години, когато стана цар над Израиля и царува две години); но Юдовият дом последва Давида. 11 А времето, през което Давид царува в Хеврон над Юдовия дом, беше седем години и шест месеца.

12 И тъй, Авенир Нировият син, и слугите на Исвостея Сауловия син, отидоха от Маханаим в Гаваон. 13 Също и Иоав Саруиният син и Давидовите слуги излязоха та се срещнаха близо при гаваонския водоем; и едните седнаха отсам водоема, а другите оттатък водоема. 14 Тогава Авенир каза на Иоава: Нека станат сега момците да поиграят пред нас. И рече Иоав: Нека станат. 15 И тъй, те станаха та преминаха на брой дванадесет души от Вениамина, от страната на Исвостея Сауловия син и дванадесет от Давидовите слуги. 16 И хванаха всеки съперника си за главата, та заби ножа си в ребрата на съперника си, и паднаха заедно; за туй, онова място се нарече Хелкат-асурим {Т.е., Нива на ножовете.}, което е в Гаваон. 17 И в оня ден сражението стана много ожесточено; и Авенир и Израилевите мъже бяха победени от Давидовите слуги.

18 И там бяха тримата Саруини синове: Иоав, Ависей и Асаил; а Асаил бе лек в нозете като полска сърна. 19 И Асаил се спусна подир Авенира; и като тичаше не се отби ни надясно, ни наляво от преследването на Авенира. 20 А Авенир погледна надире и рече: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз. 21 Тогава Авенир му каза: Отбий се надясно или наляво си та хвани някого от момците и вземи си оръжието му. Но Асаил отказа да се отбие от преследването му. 22 И Авенир пак каза на Асаила: Отбий се от да ме преследваш; защо да те поваля до земята? тогава как ще погледна брата ти Иоава в лицето? 23 Но той отказа да се отбие; затова Авенир го порази в корема със задния край на копието си, така че копието излезе отзад; и той падна там и умря на самото място. И всички <които> дохождаха на мястото, гдето Асаил падна и умря, спираха се. 24 А Иоав и Ависей преследваха Авенира; и слънцето захождаше когато стигнаха до хълма Амма, който е срещу Гия, край пътя за гаваонската пустиня.

25 И вениаминците като се събраха около Авенира, съставиха една дружина и застанаха на върха на един хълм. 26 Тогава Авенир извика към Иоава и рече: Непременно ли ще пояжда мечът? не знаеш ли, че сетнината ще бъде горчива? Тогава, до кога не щеш да заповядаш на людете да се върнат от преследването на братята си? 27 И рече Иоав: <заклевам се> в живота на Бога, че ако не беше говорил ти <да поиграят момците>, тогава още в зори людете непременно щяха да се оттеглят всеки от преследването на брата си. 28 И тъй, Иоав засвири с тръбата, та всичките люде се спряха, и не преследваха вече Израиля, нито се биеха вече. 29 Тогава Авенир и мъжете му вървяха през цялата оная нощ из полето, преминаха Иордан та пропътуваха целия Витрон, и дойдоха в Маханаим. 30 А Иоав се върна от преследването на Авенира; и като събра всичките люде, от Давидовите слуги липсваха деветнадесет мъже и Асаил. 31 Но Давидовите слуги бяха поразили от вениаминците и от Авенировите мъже триста и шестдесет мъже, <които> умряха.

32 И дигнаха Асаила та го погребаха в бащиния му гроб, който бе във Витлеем. А Иоав и мъжете му, като вървяха цяла нощ, стигнаха в Хеврон около зазоряване.

2 Samuel 2

David is Anointed King

1 Afterward David inquired of the Lord, “Should I go up to one of the cities of Judah?” The Lord told him, “Go up.” David asked, “Where should I go?” The Lord replied,t “To Hebron.”2 So David went up, along with his two wives, Ahinoam the Jezreelite and Abigail, formerly the wife of Nabal the Carmelite.3 David also brought along the men who were with him, each with his family. They settled in the citiess of Hebron.

4 The men of Judah came and there they anointed David as king over the peoplet of Judah.
David was told,t “The peoplet of Jabesh Gilead are the ones who buried Saul.”5 So David sent messengers to the people of Jabesh Gilead and told them, “May you be blessed by the Lord because you have shown this kindnesst to your lord Saul by burying him.6 Now may the Lord show you true kindness!t I also will reward you,t because you have done this deed.

7 Now be courageoust and prove to be valiant warriors, for your lord Saul is dead. The people of Judah have anointed me as king over them.”

David’s Army Clashes with the Army of Saul

8 Now Abner son of Ner, the general in command of Saul’s army, had taken Saul’s son Ish-bosheths and had brought him to Mahanaim.9 He appointed him king over Gilead, the Geshurites,s Jezreel, Ephraim, Benjamin, and all Israel.10 Ish-bosheth son of Saul was forty years old when he began to rule over Israel. He ruled two years. However, the peoplet of Judah followed David.

11 David was king in Hebron over the people of Judah for seven and a half years.t
12 Then Abner son of Ner and the servants of Ish-bosheth son of Saul went out from Mahanaim to Gibeon.13 Joab son of Zeruiah and the servants of David also went out and confronted them at the pool of Gibeon. One group stationed themselves on one side of the pool, and the other group on the other side of the pool.

14 Abner said to Joab, “Let the soldiers get up and fightt before us.” Joab said, “So be it!”t
15 So they got up and crossed over by number: twelve belonging to Benjamin and to Ish-bosheth son of Saul, and twelve from the servants of David.

16 As they grappled with one another, each one stabbed his opponent with his sword and they fell dead together.t So that place is called the Field of Flints;t it is in Gibeon.
17 Now the battle was very severe that day; Abner and the men of Israel were overcome by David’s soldiers.t18 The three sons of Zeruiah were there – Joab, Abishai, and Asahel. (Now Asahel was as quick on his feet as one of the gazelles in the field.)

19 Asahel chased Abner, without turning to the right or to the left as he followed Abner.
20 Then Abner turned and asked, “Is that you, Asahel?” He replied, “Yes it is!”21 Abner said to him, “Turn aside to your right or to your left. Capture one of the soldierst and take his equipment for yourself!” But Asahel was not willing to turn aside from following him.22 So Abner spoke again to Asahel, “Turn aside from following me! I do not want to strike you to the ground.t How then could I showt my face in the presence of Joab your brother?”

23 But Asahelt refused to turn aside. So Abner struck him in the abdomen with the back end of hist spear. The spear came out his back; Asahelt collapsed on the spot and died there right before Abner.t Everyone who now comes to the place where Asahel fell dead pauses in respect.t
24 So Joab and Abishai chased Abner. At sunset they came to the hill of Ammah near Giah on the way to the wilderness of Gibeon.

25 The Benjaminites formed their rankst behind Abner and were like a single army, standing at the top of a certain hill.
26 Then Abner called out to Joab, “Must the sword devour forever? Don’t you realize that this will turn bitter in the end? When will you tell the people to turn aside from pursuing their brothers?”27 Joab replied, “As surely as God lives, if you had not said this, it would have been morning before the people would have abandoned pursuitt of their brothers!”28 Then Joab blew the ram’s horn and all the people stopped in their tracks.t They stopped chasing Israel and ceased fighting.t

29 Abner and his men went through the Arabah all that night. They crossed the Jordan Rivert and went through the whole region of Bitront and came to Mahanaim.
30 Now Joab returned from chasing Abner and assembled all the people. Nineteen of David’s soldiers were missing, in addition to Asahel.31 But David’s soldiers had slaughtered the Benjaminites and Abner’s men – in all, 360 men had died!32 They took Asahel’s body and buried him in his father’s tomb at Bethlehem.s Joab and his men then traveled all that night and reached Hebron by dawn.