2 Samuel 24

1 Подир това гневът на Господа пак пламна против Израиля, и Той подбуди Давида против тях, казвайки: Иди, преброй Израиля и Юда. 2 Царят, прочее, каза на началника на войската Иоав, който бе с него: Мини сега през всичките Израилеви племена, от Дан до Вирсавее, та пребройте людете, за да узная броя на людете. 3 А Иоав каза на царя: Господ твоят Бог дано притури на людете стократно повече отколкото са, и очите на господаря ми царя дано видят това; но защо господарят ми царят намира наслада в това нещо? 4 Обаче царската дума надделя над Иоава и над началниците на войската. И така Иоав и началниците на войската излязоха от царя за да преброят Израилевите люде.

5 Като преминаха Иордан, разположиха се при Ароир, към Гад и към Язир, отдясно на града, който е всред долината. 6 После дойдоха в Галаад и в земята Тахтим-одси; дойдоха и в Дан-яан и наоколо до Сидон; 7 тогава дойдоха в Тирската крепост и във всичките градове на евейците и на ханаанците; и излязоха във Вирсавее в южна Юда. 8 И тъй, като преминаха през цялата земя, дойдоха в Ерусалим в края на девет месеца и двадесет дни. 9 И Иоав доложи на царя броя на преброените люде; те бяха: от Израиля, осемстотин хиляди силни мъже, които можеха да теглят нож; и от Юдовите мъже, петстотин хиляди.

10 И след като преброи Давид людете, сърцето му го изобличи. И Давид рече на Господа: Съгреших тежко като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, Господи, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост. 11 И когато стана Давид на утринта, Господното слово дойде към пророка Гад, Давидовия гадач, казвайки: 12 Иди, кажи на Давида, Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над тебе. 13 Дойде, прочее, Гад при Давида та му извести <това>; после му рече: Дали за седем години да има върху тебе глад по земята ти? или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват? или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил. 14 И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче нека паднем в ръката на Господа, защото Неговите милости са много; но в ръката на човека да не изпадна.

15 И тъй, Господ прати мор върху Израиля от оная утрин до определеното време; и измряха от людете, от Дан до Вирсавее, седемдесет хиляди мъже. 16 А когато ангелът простря ръката си към Ерусалим, за да го погуби, Господ се разкая за злото, и рече на ангела, който погубваше людете: Стига вече; оттегли сега ръката си. И ангелът Господен бе близо до гумното на евусеца Орна. 17 И когато видя ангела, който поразяваше людете, Давид проговори Господу, казвайки: Ето, аз съгреших, аз извърших беззаконие; но тия овци що са сторили? Над мене, моля Ти се, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом.

18 В същия ден Гад дойде при Давида та му рече: Възлез, издигни олтар Господу на гумното на евусеца Орна. 19 И така, Давид възлезе според Гадовата дума, както заповяда Господ. 20 И Орна, като погледна, видя, че царят и слугите му идат към него; и Орна излезе та се поклони на царя с лице до земята. 21 Тогава рече Орна: Защо е дошъл господарят ми царят при слугата си? А Давид каза: Да купя гумното от тебе та да издигна олтар Господу, за да престане язвата между людете. 22 А Орна рече на Давида: Господарят ми царят нека вземе и принесе в жертва каквото му се вижда за добре; ето воловете за всеизгаряне, и диканите и оръдията на воловете за дърва; 23 всички тези, о царю, дава Орна на царя. Орна каза още на царя: Господ твоят Бог да има благоволение към тебе. 24 А царят рече на Орна: Не, но непременно ще го купя от тебе за <определена> цена; защото не ща да принеса на Господа моя Бог всеизгаряния, за които не съм похарчил. И тъй, Давид купи гумното; а воловете <купи> за петдесет сребърни сикли. 25 И там Давид издигна олтар Господу, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси. И Господ прие молбата за земята, та язвата престана между Израиля.

2 Samuel 24

David Displeases the Lord by Taking a Census

1 The Lord’s anger again raged against Israel, and he incited David against them, saying, “Go count Israel and Judah.”s

2 The king told Joab, the general in command of his army, “Go through all the tribes of Israel from Dan to Beer Sheba and muster the army, so I may know the size of the army.”

3 Joab replied to the king, “May the Lord your God make the army a hundred times larger right before the eyes of my lord the king! But why does my master the king want to do this?”

4 But the king’s edict stood, despite the objections oft Joab and the leaders of the army. So Joab and the leaders of the army left the king’s presence in order to muster the Israelite army.
5 They crossed the Jordan and camped at Aroer, on the south side of the city, att the wadi of Gad, near Jazer.6 Then they went on to Gilead and to the region of Tahtim Hodshi, coming to Dan Jaan and on around to Sidon.s7 Then they went to the fortress of Tyres and all the cities of the Hivites and the Canaanites. Then they went on to the Negev of Judah, to Beer Sheba.

8 They went through all the land and after nine months and twenty days came back to Jerusalem.s

9 Joab reported the number of warriorst to the king. In Israel there were 800,000 sword-wielding warriors, and in Judah there were 500,000 soldiers.

10 David felt guiltyt after he had numbered the army. David said to the Lord, “I have sinned greatly by doing this! Now, O Lord, please remove the guilt of your servant, for I have acted very foolishly.”
11 When David got up the next morning, the Lord had already spokent to Gad the prophet, David’s seer:

12 “Go, tell David, ‘This is what the Lord says: I am offering you three forms of judgment. Pick one of them and I will carry it out against you.’”
13 Gad went to David and told him, “Shall sevens years of famine come upon your land? Or shall you flee for three months from your enemy with him in hot pursuit? Or shall there be three days of plague in your land? Now decidet what I should tell the one who sent me.”

14 David said to Gad, “I am very upset! I prefer that we be attacked by the Lord, for his mercy is great; I do not want to be attacked by men!”t
15 So the Lord sent a plague through Israel from the morning until the completion of the appointed time. Seventy thousand men died from Dan to Beer Sheba.

16 When the angelt extended his hand to destroy Jerusalem, the Lord relented from his judgment.t He told the angel who was killing the people, “That’s enough! Stop now!”t (Now the Lord’s angel was near the threshing floor of Araunah the Jebusite.)

17 When he saw the angel who was destroying the people, David said to the Lord, “Look, it is I who have sinned and done this evil thing! As for these sheep – what have they done? Attack me and my family.”t

David Acquires a Threshing Floor and Constructs an Altar There

18 So Gad went to David that day and told him, “Go up and build an altar for the Lord on the threshing floor of Araunah the Jebusite.”

19 So David went up as Gad instructed him to do, according to the Lord’s instructions.
20 When Araunah looked out and saw the king and his servants approaching him, het went out and bowed to the king with his facet to the ground.21 Araunah said, “Why has my lord the king come to his servant?” David replied, “To buy from you the threshing floor so I can build an altar for the Lord, so that the plague may be removed from the people.”22 Araunah told David, “My lord the king may take whatever he wishest and offer it. Look! Here are oxen for burnt offerings, and threshing sledgess and harnessest for wood.23 I, the servant of my lords the king, give it all to the king!” Araunah also told the king, “May the Lord your God show you favor!”

24 But the king said to Araunah, “No, I insist on buying it from you! I will not offer to the Lord my God burnt sacrifices that cost me nothing.”
So David bought the threshing floor and the oxen for fifty pieces of silver.t

25 Then David built an altar for the Lord there and offered burnt sacrifices and peace offerings. And the Lord accepted prayers for the land, and the plague was removed from Israel.