Acts 13

1 А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод и Савел. 2 И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал. 3 Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.

4 И така те, изпратени от Светия Дух, слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър. 5 И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Иоана за свой прислужник. 6 И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус, 7 който беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя <последният> повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово. 8 Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата. 9 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече: 10 О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа? 11 И сега, ето, Господната ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за <известно> време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка. 12 Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение. 13 А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Иоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.

14 А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха. 15 И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете кажете. 16 Павел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израилтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте. 17 Бог на тоя Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея. 18 И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята. 19 И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели <им> тяхната земя да <им бъде> наследство за около четиристотин и петдесет години. 20 След това <им> дава съдии до пророка Самуила. 21 После поискаха цар; и Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години. 22 И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Иесеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни всичката Ми воля". 23 От неговото потомство Бог, според обещанието Си, въздигна на Израиля Спасител, Исуса, 24 след като Иоан, преди Неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ. 25 И като свършваше попрището си, Иоан казваше: Според както мислите, кой съм аз? Не съм <Оня, Когото очаквате>; но, ето, подир мене иде Един, Комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете. 26 Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение. 27 Защото ерусалимските жители и техните началници, като не Го познаха, а без да <разберат> пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха <ги> като <Го> осъдиха. 28 Без да намерят <в Него> нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит. 29 И когато изпълниха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха Го в гроб. 30 Но Бог Го възкреси от мъртвите. 31 И Той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за Него пред людете. 32 И ние ви донесохме блага вест за обещанието дадено на бащите ни, 33 че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих". 34 А че Го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението казва така: "Ще ви дам Верните милости, <обещани> на Давида". 35 Защото и в друг <Псалом> казва: "Няма да оставиш Светеца Си да види изтление". 36 Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление. 37 А Тоя, Когото Бог възкреси, не видя изтление.

38 И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете. 39 и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон. 40 Затова внимавайте да не би да <ви> постигне казаното от пророците: 41 "Погледнете, презрители, учудете се, и се погубете; Защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой". 42 Когато си излизаха из юдейската синагога, езичниците ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота. 43 И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава; които, като се разговаряха с тях, увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.

44 На следващата събота се събра почти целият град да чуят Божието слово. 45 А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел и хулеха. 46 Но Павел и Варнава говореха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците. 47 Защото така ни заповяда Господ, <казвайки>: "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята" 48 И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот. 49 И Господното учение се разпространяваше по цялата тая страна. 50 А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си. 51 А те отърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония. 52 А учениците се изпълниха с радост и със Светия Дух.

Acts 13

The Church at Antioch Commissions Barnabas and Saul

1 Now there were these prophets and teachers in the church at Antioch:ss Barnabas, Simeon called Niger,s Lucius the Cyrenian,s Manaen (a close friend of Herods the tetrarchts from childhoodt) and Saul.2 While they were servingt the Lord and fasting, the Holy Spirit said, “Set apartt for me Barnabas and Saul for the work to which I have called them.”

3 Then, after they had fastedt andt prayed and placed their handss on them, they sent them off.

Paul and Barnabas Preach in Cyprus

4 So Barnabas and Saul,t sent out by the Holy Spirit, went down to Seleucia,s and from there they sailed to Cyprus.s5 Whent they arrivedt in Salamis,s they began to proclaimt the word of God in the Jewish synagogues.s (Now they also had Johns as their assistant.)ts6 When they had crossed overt the whole island as far as Paphos,s they found a magician, a Jewish false prophet named Bar-Jesus,s7 who was with the proconsuls Sergius Paulus, an intelligent man. The proconsult summonedt Barnabas and Saul and wanted to hears the word of God.8 But the magician Elymast (for that is the way his name is translated)s opposed them, trying to turn the proconsuls away from the faith.9 But Saul (also known as Paul),s filled with the Holy Spirit,s stared straightt at him10 and said, “You who are full of all deceit and all wrongdoing,t you son of the devil, you enemy of all righteousness – will you not stop making crooked the straight paths of the Lord?s11 Nowt look, the hand of the Lord is againstt you, and you will be blind, unable to see the sun for a time!” Immediately mistinesss and darkness came overt him, and he went around seeking peoplet to lead him by the hand.

12 Then when the proconsuls saw what had happened, he believed,s because he was greatly astoundedt at the teaching aboutt the Lord.

Paul and Barnabas at Pisidian Antioch

13 Then Paul and his companions put out to seat from Paphoss and came to Pergas in Pamphylia,s but Johns left them and returned to Jerusalem.ss14 Moving on fromt Perga,s they arrived at Pisidian Antioch,tss and on the Sabbath day they went intot the synagogues and sat down.15 After the reading from the law and the prophets,s the leaders of the synagoguet sent them a message,t saying, “Brothers,t if you have any messaget of exhortationt for the people, speak it.”t

16 So Paul stood up,t gesturedt with his hand and said,
“Men of Israel,t and you Gentiles who fear God,t listen:17 The God of this people Israelt chose our ancestorsts and made the people greatt during their stay as foreignerst in the countryt of Egypt, and with uplifted arms he led them out of it.18 Fort a period of about forty years he put up witht them in the wilderness.t19 Aftert he had destroyedt seven nationss in the land of Canaan, he gave his people their land as an inheritance.t20 All this tookt about four hundred fifty years. After thist he gave them judges until the time oft Samuel the prophet.21 Then they asked for a king, and God gave them Saul son of Kish, a man from the tribe of Benjamin, who ruledt forty years.22 After removing him, Godt raised ups David their king. He testified about him:t ‘I have found Davids the son of Jesse to be a man after my heart,s who will accomplish everything I want him to do.’t23 From the descendantsts of this mans God brought to Israel a Savior, Jesus, just as he promised.ts24 Beforet Jesust arrived, Johns had proclaimed a baptism for repentancet to all the people of Israel.25 But while John was completing his mission,t he said repeatedly,t ‘What do you think I am? I am not he. But look, one is coming after me. I am not worthy to untie the sandals on his feet!’t26 Brothers,t descendantst of Abraham’s family,t and those Gentiles among you who fear God,t the messaget of this salvation has been sent to us.27 For the people who live in Jerusalem and their rulers did not recognizet him,t and they fulfilled the sayingsts of the prophets that are read every Sabbath by condemningt him.t28 Thought they foundt no basiss for a death sentence,t they asked Pilate to have him executed.29 When they had accomplishedt everything that was writtens about him, they took him downt from the crosst and placed himt in a tomb.30 But God raiseds him from the dead,31 andt for many days he appeared to those who had accompanieds him from Galilee to Jerusalem. Theset are now his witnesses to the people.32 And we proclaim to you the good news about the promise to our ancestors,t33 that this promisets God has fulfilled to us, their children, by raisingts Jesus, as also it is written in the second psalm, ‘You are my Son;stoday I have fathered you.’ts34 But regarding the fact that he has raised Jesust from the dead, nevert again to bet in a state of decay, Godt has spoken in this way: ‘I will give youtthe holy and trustworthy promisestmade to David.’s35 Therefore he also says in another psalm,t ‘You will not permit your Holy Onetto experiencetdecay.’s36 For David, after he had servedt God’s purpose in his own generation, died,t was buried with his ancestors,t and experiencedt decay,37 but the ones whom God raised up did not experiencet decay.38 Therefore let it be known to you, brothers, that through this onet forgiveness of sins is proclaimed to you,39 and by this ones everyone who believes is justifiedt from everything from which the law of Moses could not justifyt you.t

40 Watch out,s then, that what is spoken about byt the prophets does not happen to you:

41 ‘Look, you scoffers; be amazed and perish!t
For I am doing a work in your days,
a work you would never believe, even if someone tells you.’”s
42 As Paul and Barnabast were going out,t the peoplet were urgingt them to speak about these thingst on the next Sabbath.

43 When the meeting of the synagogues had broken up,t many of the Jews and God-fearing proselytest followed Paul and Barnabas, who were speaking with them and were persuadingt themt to continuet in the grace of God.
44 On the next Sabbath almost the whole city assembled together to hear the word of the Lord.ss45 But when the Jews saw the crowds, they were filled with jealousy,s and they began to contradictt what Paul was sayingt by reviling him.t46 Both Paul and Barnabas replied courageously,t “It was necessary to speak the word of Godt to you first. Since you reject it and do not consider yourselves worthyt of eternal life, wet are turning to the Gentiles.s47 For thist is what the Lord has commanded us: ‘I have appointedtyou to be a lightsfor the Gentiles, to bring salvationtto the ends of the earth.’”s48 When the Gentiles heard this, they began to rejoicet and praiset the word of the Lord, and all who had been appointed for eternal lifes believed.49 So the word of the Lord was spreadingt through the entire region.50 But the Jews incitedt the God-fearing women of high social standing and the prominent men of the city, stirred up persecution against Paul and Barnabas, and threw them outt of their region.51 So after they shookt the dust off their feets in protest against them, they went to Iconium.s

52 And the disciples were filled with joys and with the Holy Spirit.