Деяния 13

Служението на Варнава и Савел

1 В църкватаt в Антиохия имаше няколко пророка и учителя – Варнава, Симеон (наречен Нигер), Луций от Киринея, Манаил, израснал заедно с управителя Ирод,t и Савел.

2 Един път, докато служеха на Господа и постеха, Святият Дух им каза: „Отделете ми Варнава и Савел, за да изпълнят делото, за което съм ги призовал.“

3 След като църквата бе постила и се бе молила, те положиха ръцете сиt върху Варнава и Савел и ги изпратиха.

Варнава и Савел в Кипър

4 И така, пратени от Святия Дух, Варнава и Савел отидоха в Селевкия, а оттам отплаваха за Кипър.

5 Пристигнаха в Саламин и започнаха да проповядват Божието слово в синагогитеt на юдеите, а Йоан им помагаше.

6 Те прекосиха целия остров и накрая стигнаха до Пафос, където намериха един юдейски магьосник и лъжепророк на име Вариисус.

7 Той бе приближен на управителя Сергий Павел, който беше умен човек. Управителят повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово.

8 Но магьосникът Елима (защото така се превежда на гръцки името му) се опитваше да им попречи, правейки всичко възможно, за да отклони управителя от вярата.

9 Тогава Савел, наречен още Павел, се изпълни със Святия Дух и като се вгледа в Елима,

10 каза: „Ти, който си изпълнен с всякакви лъжи и коварства! Ти, сине на дявола и враг на всичко праведно! Няма ли да престанеш да изкривяваш правите пътища на Господа?

11 Ето, ръката на Господа е върху теб: ще ослепееш и известно време няма да виждаш слънцето.“
В същия миг всичко за Елима потъна в мрак и той започна да се лута наоколо, опитвайки се да намери някой, който да го води за ръка.

12 Като видя това, управителят повярва, слисан от учението за Господа.

Павел и Варнава отиват в Антиохия

13 Павел и тези, които бяха с него, отплаваха от Пафос и пристигнаха в Пергия – град в Памфилия. Там Йоан се раздели с тях и се върна в Ерусалим.

14 От Пергия те продължиха до град Антиохия в Писидия.
В събота Павел и Варнава влязоха в синагогатаt и седнаха там.

15 След като четоха от закона на Моисей и от писанията на пророците, водачите на синагогата им изпратиха съобщение: „Братя, ако имате какво да кажете като насърчение за хората, говорете.“

16 Павел стана, вдигна ръка за внимание и каза: „Вие, израелтяни, и вие, които се покланяте на истинския Бог, слушайте!

17 Богът на този израелски народ избра предците ни. Той направи народа ни велик по времето, когато живееха в Египет като чужденци. Всемогъщата му ръка ги изведе оттам.

18 Цели четиридесет години, докато бяха в пустинята, Бог беше търпелив към тях.

19 Той унищожи седем народа в земята на Ханаан и даде земята им на своя народ.

20 Всичко това стана в продължение на около четиристотин и петдесет години.
После Бог им даде съдии до времето на пророк Самуил.t

21 След това поискаха цар и Бог им даде Саул – син на Кис, от рода на Вениамин, който царува четиридесет години.

22 След като отстрани Саул, Бог издигна Давидt за техен цар и каза за него: «Давид, синът на Есей, е човек, който е като мен в мисленето си. Той ще изпълни всичко, което поискам от него.»

23 А от потомците на Давид Бог даде на Израел Спасител: Исус, както беше обещал.

24 Преди неговото идване Йоан проповядваше на всички израелтяни да се кръстятt в знак, че искат да се покаят.t

25 Когато наближаваше краят на делото му, Йоан каза: «За кого ме мислите? Аз не съм Месията,t но след мен идва Този, на когото не съм достоен дори сандалите на краката да развържа.»

26 На нас, братя, синове на Авраамовия род, и на всички вас, които се покланяте на истинския Бог, е пратено посланието за това спасение.

27 Жителите на Ерусалим и управниците им не познаха в Исус Спасителя: осъдиха го и така изпълниха думите на пророците, които четем всяка събота.

28 И макар че нямаха никакво основание да го осъдят на смърт, всички те молеха Пилатt той да бъде убит.

29 И когато извършиха всичко писано за него, те го свалиха от кръста и го погребаха.

30 Но Бог го възкреси от мъртвите

31 и в продължение на много дни Исус се явяваше на онези, които дойдоха заедно с него от Галилея в Ерусалим. Сега те са негови свидетели пред хората.

32 Ние ви носим Благата вест, че обещанието, което Бог даде на прадедите ни,

33 той изпълни за нас, потомците им, като възкреси Исус, както е написано във втория Псалм:

«Ти си моят Син.
Днес аз станах твой Баща.»

34 За това, че възкреси Исус от мъртвите, за да не бъде никога вече подчинен на изтление, Бог каза:

«Ще ви дам святите и сигурни благословения,
които обещах на Давид.»

35 Така и на друго място той казва:

«Няма да позволиш Святият ти
да изтлее в гроба.»

36 Приживе Давид служеше на Божията воля, а когато умря, беше погребан при дедите си и изгни в гроба.

37 Но Онзи, когото Бог възкреси, не изгни в гроба.

38-39 Ето защо, братя, разберете това, което ви възвестяваме, че чрез Исус можете да получите прошка за греховете си. Ако вярвате в него, можете да бъдете свободни от всичко, от което законът на Моисей не можа да ви освободи.

40 Затова внимавайте, за да не ви се случи казаното от пророците:

41 «Чуйте, присмехулници!
Почудете се, а после умрете,
защото по ваше време
ще извърша нещо,
в което няма да повярвате,
дори и ако някой ви го обясни.»“

42 Когато Павел и Варнава излизаха от синагогата, хората ги помолиха да дойдат отново другата събота и да им разкажат повече за тези неща.

43 След събранието много юдеи и прозелити,t които се покланяха на истинския Бог, тръгнаха след Павел и Варнава, които разговаряха с тях и ги призоваха да останат верни на Божията благодат.

44 На следващата събота почти целият град се събра да чуе посланието на Господа.

45 Като видяха огромното множество, юдеите се изпълниха със завист и започнаха да обиждат Павел и да възразяват на казаното от него.

46 Но Павел и Варнава смело заговориха: „Вие, юдеи, първи трябваше да чуете Божието слово. Но тъй като го отхвърляте и не се считате достойни за вечен живот, то ние се обръщаме сега към езичниците.t

47 Защото ето какво ни заповяда Господ:

«Поставих те да бъдеш светлина
за останалите народи,
за да покажеш на хората от цял свят
пътя към спасението.»“

48 Като чуха това, езичниците се зарадваха и прославиха посланието на Господа. И всички, които бяха определени да получат вечен живот, повярваха.

49 Така Божието слово се разпространи из цялата околност.

50 Но юдеите подтикнаха към недоволство някои уважавани религиозни жени и градските първенци. Те започнаха да преследват Павел и Варнава и ги прогониха от областта.

51 Павел и Варнава изтърсиха праха от краката сиt против тях и отидоха в Икония.

52 А последователите на Исус в Антиохия бяха изпълнени с радост и със Святия Дух.

Acts 13

First Missionary Journey

1 Now there were at Antioch, in the church that was there, prophets and teachers: Barnabas, and Simeon who was called Niger, and Lucius of Cyrene, and Manaen who had been brought up with Herod the tetrarch, and Saul.2 While they were ministering to the Lord and fasting, the Holy Spirit said, "Set apart for Me Barnabas and Saul for the work to which I have called them."3 Then, when they had fasted and prayed and laid their hands on them, they sent them away.

4 So, being sent out by the Holy Spirit, they went down to Seleucia and from there they sailed to Cyprus.5 When they reached Salamis, they began to proclaim the word of God in the synagogues of the Jews; and they also had John as their helper.6 When they had gone through the whole island as far as Paphos, they found a magician, a Jewish false prophet whose name was Bar-Jesus,7 who was with the proconsul, Sergius Paulus, a man of intelligence. This man summoned Barnabas and Saul and sought to hear the word of God.8 But Elymas the magician (for so his name is translated) was opposing them, seeking to turn the proconsul away from the faith.9 But Saul, who was also known as Paul, filled with the Holy Spirit, fixed his gaze on him,10 and said, "You who are full of all deceit and fraud, you son of the devil, you enemy of all righteousness, will you not cease to make crooked the straight ways of the Lord?11 Now, behold, the hand of the Lord is upon you, and you will be blind and not see the sun for a time." And immediately a mist and a darkness fell upon him, and he went about seeking those who would lead him by the hand.12 Then the proconsul believed when he saw what had happened, being amazed at the teaching of the Lord.

13 Now Paul and his companions put out to sea from Paphos and came to Perga in Pamphylia; but John left them and returned to Jerusalem.14 But going on from Perga, they arrived at Pisidian Antioch, and on the Sabbath day they went into the synagogue and sat down.15 After the reading of the Law and the Prophets the synagogue officials sent to them, saying, "Brethren, if you have any word of exhortation for the people, say it."

16 Paul stood up, and motioning with his hand said,
"Men of Israel, and you who fear God, listen:17 The God of this people Israel chose our fathers and made the people great during their stay in the land of Egypt, and with an uplifted arm He led them out from it.18 For a period of about forty years He put up with them in the wilderness.19 When He had destroyed seven nations in the land of Canaan, He distributed their land as an inheritance- all of which took about four hundred and fifty years.20 After these things He gave them judges until Samuel the prophet.21 Then they asked for a king, and God gave them Saul the son of Kish, a man of the tribe of Benjamin, for forty years.22 After He had removed him, He raised up David to be their king, concerning whom He also testified and said, 'I HAVE FOUND DAVID the son of Jesse, A MAN AFTER MY HEART, who will do all My will.'23 From the descendants of this man, according to promise, God has brought to Israel a Savior, Jesus,24 after John had proclaimed before His coming a baptism of repentance to all the people of Israel.25 And while John was completing his course, he kept saying, 'What do you suppose that I am? I am not He. But behold, one is coming after me the sandals of whose feet I am not worthy to untie.'

26 "Brethren, sons of Abraham's family, and those among you who fear God, to us the message of this salvation has been sent.27 For those who live in Jerusalem, and their rulers, recognizing neither Him nor the utterances of the prophets which are read every Sabbath, fulfilled these by condemning Him. 28 And though they found no ground for putting Him to death, they asked Pilate that He be executed.29 When they had carried out all that was written concerning Him, they took Him down from the cross and laid Him in a tomb.30 But God raised Him from the dead;31 and for many days He appeared to those who came up with Him from Galilee to Jerusalem, the very ones who are now His witnesses to the people.32 And we preach to you the good news of the promise made to the fathers,33 that God has fulfilled this promise to our children in that He raised up Jesus, as it is also written in the second Psalm, 'YOU ARE MY SON; TODAY I HAVE BEGOTTEN YOU.'34  As for the fact that He raised Him up from the dead, no longer to return to decay, He has spoken in this way: 'I WILL GIVE YOU THE HOLY and SURE blessings OF DAVID.'35 Therefore He also says in another Psalm, 'YOU WILL NOT ALLOW YOUR HOLY ONE TO UNDERGO DECAY.'36 For David, after he had served the purpose of God in his own generation, fell asleep, and was laid among his fathers and underwent decay;37 but He whom God raised did not undergo decay.38 Therefore let it be known to you, brethren, that through Him forgiveness of sins is proclaimed to you,39 and through Him everyone who believes is freed from all things, from which you could not be freed through the Law of Moses.40 Therefore take heed, so that the thing spoken of in the Prophets may not come upon you:

41 'BEHOLD, YOU SCOFFERS, AND MARVEL, AND PERISH;
FOR I AM ACCOMPLISHING A WORK IN YOUR DAYS,
A WORK WHICH YOU WILL NEVER BELIEVE, THOUGH SOMEONE SHOULD DESCRIBE IT TO YOU.'"

42 As Paul and Barnabas were going out, the people kept begging that these things might be spoken to them the next Sabbath.43 Now when the meeting of the synagogue had broken up, many of the Jews and of the God-fearing proselytes followed Paul and Barnabas, who, speaking to them, were urging them to continue in the grace of God.

Paul Turns to the Gentiles

44 The next Sabbath nearly the whole city assembled to hear the word of the Lord.45 But when the Jews saw the crowds, they were filled with jealousy and began contradicting the things spoken by Paul, and were blaspheming.46 Paul and Barnabas spoke out boldly and said, "It was necessary that the word of God be spoken to you first; since you repudiate it and judge yourselves unworthy of eternal life, behold, we are turning to the Gentiles.47 For so the Lord has commanded us,
'I HAVE PLACED YOU AS A LIGHT FOR THE GENTILES,
THAT YOU MAY BRING SALVATION TO THE END OF THE EARTH.'"

48 When the Gentiles heard this, they began rejoicing and glorifying the word of the Lord; and as many as had been appointed to eternal life believed.49 And the word of the Lord was being spread through the whole region.50 But the Jews incited the devout women of prominence and the leading men of the city, and instigated a persecution against Paul and Barnabas, and drove them out of their district.51 But they shook off the dust of their feet in protest against them and went to Iconium.52 And the disciples were continually filled with joy and with the Holy Spirit.