Деяния 19

1 А когато Аполос беше в Коринт, Павел мина през горните страни и дойде в Ефес; и като намери някои ученици2 рече им: Приехте ли Духа Светаго като повярвахте? А те му рекоха: Не сме нито чули да ли има Дух Свет.3 И рече им: А в що се кръстихте? А те рекоха: В кръщението Иоаново.4 А Павел рече: Иоан кръсти с кръщение на покаяние, като казваше на народът да вярва в тогози който иде след него, сиреч в Христа Исуса.5 И като чуха кръстиха с в името на Господа Исуса.6 И щом възложи Павел ръце на тях; дойде Дух Светий на тях; и говореха езици и пророчествуваха.7 И всичките бяха до дванадесет мъже.8 И като влезе в съборището проповядваше с дързновение, и три месеца наред разговаряше се с народа и убеждаваше ги за царството Божие.9 А понеже някои се ожесточаваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях, и отлъчи учениците та се разговаряше с тях всеки ден в училището на някого си Тирана.10 И това се продължава две години, така щото всички които живееха в Азия, Юдеи и Елини, чуха словото на Господа Исуса.11 Големи още чудеса струваше Бог чрез Павловите ръце;12 до толкоз щото кърпи и престилки от неговото тяло носеха ги по болните, и отмахваше се болестта от тях, и злите духове излязваха из тях.13 И някои скитници Юдеи заклинатели начнаха да произносят името на Господа Исуса над тези които имаха зли духове, и казваха: Заклеваме ви в Исуса когото Павел проповядва.14 И тия що правеха това бяха някои си седмина синове на Скева, първосвещеник Юдейски.15 И отговори лукавият дух и рече: Исуса познавам, и Павла зная; но вие кои сте?16 И скочи върх тях человекът в когото беше лукавий дух, и като им надви укрепи се над тях, така що голи и ранени избягаха из онази къща.17 И това стана известно на всички Юдеи и Елини, жители Ефески; и нападна страх на всички тях, и възвеличаваше се името на Господа Исуса.18 И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.19 Мнозина още и от тези които правеха магии донасяха си книгите и ги горяха пред всичките; и като пресметнаха цената им намериха петдесет тисящи сребро.20 Така силно растеше и крепеше се словото Господне.21 И като се свърши това Павел положи духом, след като обходи Македония и Ахаия, да иде в Ерусалим; и рече: Като ида там, трябва да видя и Рим.22 И проводи в Македония двамина от тези които му слугуваха, Тимотея е Ераста; а той остана за малко време в Азия.23 А в онова време голям метеж стана за пътя Господен.24 Защото златар някой си на име Димитрий, който правеше сребърни храмчета на Артемида, и даваше на художниците голяма печалба,25 като събра тях, още и други работници които работеха таквизи неща, рече: Братие, вие знаете че от тази работа е нашата прехрана.26 И сега видите и чуете че не само в Ефес, но току-речи във всичка Азия, този Павел предума и обърна много народ, като казва че не са богове тези които се правят с человечески ръце.27 И не само това наше художество е в опасност да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се счита за нищо; и ще се съсипе нейното величие която цяла Азия и вселената почита.28 Това откак зачуха те изпълнени с гняв викаха и казваха: Велика е Артемида Ефеская!29 И смущението се разпростря по всичкия град; и впуснаха се единодушно на позорището, като дръпнаха със себе си Македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници.30 А когато Павел щеше да влезе между народа, учениците го не пуснаха.31 Така и някои от Азийските началници, понеже му бяха приятели, проводиха до него и молеха му се да се не показва на позорището.32 И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото събранието беше неразбрано, и повечето не знаеха защо се бяха събрали.33 А от народа изкараха Александра да говори, понеже Юдеите предложиха него; и Александър помага с ръка и щеше да се отговори на народа.34 Но като го познаха че Юдеин, нададоха един глас всичките и викаха колкото до два часа: Велика е Артемида Ефеская.35 На това писарят градски като утиши народа казва: Мъже Ефески, кой е онзи человек който не знае че градът Ефес служи на великата богиня Артемида и на падналият от Юпитера идол?36 И тъй, това като е неоспоримо, вие трябва мирни да бъдете, и да не правите нищо несмислено.37 Защото сте довели тези человеци които нито са светотатци нито богинята ви хулят.38 И тъй, Димитрий и художниците които са с него ако имат съдба с някого, има дни съдебни, има и изправници; нека излязат да се съдят един с други.39 Ако ли търсите нещо друго, в законното събрание ще се реши.40 Защото за днешния метеж опасно е да ни не обвинят като размирници, понеже няма никаква причина с която би могли да оправдаем това безчинно стичане.41 И това като рече разпусна събранието.

Acts 19

Disciples of John the Baptist at Ephesus

1 Whilet Apollos was in Corinth,s Paul went through the inlandt regionst and came to Ephesus.s Het found some disciples theret2 and said to them, “Did you receive the Holy Spirit when you believed?”t They replied,t “No, we have not event heard that there is a Holy Spirit.”3 So Pault said, “Into what then were you baptized?” “Into John’s baptism,” they replied.t4 Paul said, “John baptized with a baptism of repentance, telling the people to believe in the one who was to come after him,s that is, in Jesus.”5 When they heard this, they were baptized in the name of the Lord Jesus,6 and when Paul placedt his hands on them, the Holy Spirit cames upon them, and they began to speakt in tongues and to prophesy.t

7 (Now there were about twelve men in all.)s

Paul Continues to Minister at Ephesus

8 So Pault enteredt the synagogues and spoke out fearlesslyt for three months, addressingt and convincingt them about the kingdom of God.s9 But whent some were stubbornt and refused to believe, revilingt the Ways before the congregation, he leftt them and took the disciples with him,t addressingt them every dayt in the lecture hallt of Tyrannus.

10 This went on for two years, so that all who lived in the province of Asia,ts both Jews and Greeks, heard the word of the Lord.s

The Seven Sons of Sceva

11 God was performing extraordinaryt miracles by Paul’s hands,12 so that when even handkerchiefs or aprons that had touched his bodyt were broughtt to the sick, their diseases left them and the evil spirits went out of them.t13 But some itinerantt Jewish exorcists tried to invoke the namet of the Lord Jesus over those who were possessed byt evil spirits, saying, “I sternly warns you by Jesus whom Paul preaches.”14 (Now seven sons of a man namedt Sceva, a Jewish high priest, were doing this.)s15 But the evil spirit replied to them,t “I know about Jesust and I am acquainted witht Paul, but who are you?”s16 Then the man who was possessed byt the evil spirit jumped ont them and beat them all into submission.t He prevailedt against them so that they fled from that house naked and wounded.17 This became known to all who lived in Ephesus,s both Jews and Greeks; fear came overt them all, and the name of the Lord Jesus was praised.t18 Many of those who had believed came forward,t confessing and making their deeds known.ts19 Large numberst of those who had practiced magict collected their bookst and burned them up in the presence of everyone.t Whent the value of the books was added up, it was found to total fifty thousand silver coins.t

20 In this way the word of the Lords continued to grow in powert and to prevail.s

A Riot in Ephesus

21 Now after all these things had taken place,t Paul resolvedt to go to Jerusalem,s passing through Macedonias and Achaia.s He said,t “After I have been there, I must also see Rome.”ss

22 So after sendingt two of his assistants,t Timothy and Erastus, to Macedonia,s he himself stayed on for a while in the province of Asia.t
23 Att that timet a great disturbancet took place concerning the Way.s24 For a man named Demetrius, a silversmith who made silver shrinest of Artemis,s brought a great dealt of businesss to the craftsmen.25 He gatheredt theset together, along with the workmen in similar trades,s and said, “Men, you know that our prosperityt comes from this business.26 And you see and hear that this Paul has persuadedt and turned awayt a large crowd,t not only in Ephesuss but in practically all of the province of Asia,t by sayingt that gods made by hands are not gods at all.ts

27 There is danger not only that this business of ours will come into disrepute,t but also that the temple of the great goddess Artemiss will be regarded as nothing,t and she whom all the province of Asiat and the world worship will suffer the loss of her greatness.”ts
28 Whent they heardt this they became enragedt and began to shout,t “Great is Artemiss of the Ephesians!”29 Thet city was filled with the uproar,t and the crowdt rushed to the theaters together,t dragging with them Gaius and Aristarchus, the Macedonians who were Paul’s traveling companions.30 But when Paul wanted to enter the public assembly,t the disciples would not let him.31 Even some of the provincial authoritiest who were his friends sentt a messaget to him, urging him not to venturet into the theater.32 So then some were shouting one thing, some another, for the assembly was in confusion, and most of them did not know why they had met together.t33 Some of the crowd concludedt it was aboutt Alexander because the Jews had pushed him to the front.t Alexander, gesturingt with his hand, was wanting to make a defenses before the public assembly.t34 But when they recognizedt that he was a Jew, they all shouted in unison,t “Great is Artemiss of the Ephesians!” for about two hours.s35 After the city secretaryt quieted the crowd, he said, “Men of Ephesus, what persont is there who does not know that the city of the Ephesians is the keepert of the temple of the great Artemiss and of her image that fell from heaven?ts36 So because these factst are indisputable,t you must keep quiett and not do anything reckless.t37 For you have brought these men here who are neither temple robberst nor blasphemers of our goddess.s38 If then Demetrius and the craftsmen who are with him have a complaintt against someone, the courts are opent and there are proconsuls; let them bring charges against one another there.t39 But if you want anything in addition,t it will have to be settledt in a legal assembly.t40 Fort we are in danger of being charged with riotingt today, since there is no cause we can give to explaint this disorderly gathering.”t

41 Aftert he had saidt this,t he dismissed the assembly.s