Деяния 2

Идването на Святия Дух

1 Когато дойде денят на Петдесятница,t те всички бяха събрани заедно на едно място.

2 Внезапно от небето се разнесе звук, наподобяващ свистене на бурен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха.

3 Пред очите им се появи нещо, подобно на огнени езици, които се разделиха и се спуснаха върху всеки един от тях.

4 Те всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят на различни езици, както Духът им даде сила да говорят.

5 В Ерусалим живееха набожни юдеи от всеки народ по света.

6 Когато този звук се разнесе, се събра тълпа. Хората бяха озадачени, тъй като всеки чуваше апостолите да говорят на неговия роден език.

7 Поразени и недоумяващи, те се питаха един друг: „Нали всички тези хора, които говорят, са галилейци?

8 Тогава как става така, че всеки от нас ги чува да говорят на неговия роден език?

9 Сред нас има хора от Партия, Мидия и Елам, жители на Месопотамия, Юдея, Кападокия, Понт и Азия,t

10 Фригия, Памфилия, Египет, Ливийските области близо до Киринея, посетители от Рим,

11 юдеи по рождение и прозелити,t критяни и араби. Тези хора тук разказват за чудните Божии дела и всеки от нас чува това на своя роден език!“

12 Изумени и озадачени, те се питаха един друг: „Какво ли значи това?“

13 А други се присмиваха на апостолите и казваха: „Напили са се със сладко вино.“

Петър говори на множеството

14 Тогава Петър се изправи с останалите единадесет апостола и високо заговори на множеството: „Братя юдеи и всички вие, които живеете в Ерусалим! Нека ви обясня какво означава това. Слушайте ме внимателно.

15 Тези хора не са пияни, както си мислите – та сега е само девет часа сутринта!

16 Това, което днес виждате, е предсказаното от пророк Йоил:

17 «Бог казва:
В последните дни ще излея
Духа си върху всеки човек.
Синовете и дъщерите ви
ще пророкуват
и младежите ви ще имат видения,
а старците ви ще сънуват
особени сънища.

18 Да, в онези дни ще излея Духа си
върху хората, които ми служат –
мъже и жени, и те ще пророкуват.

19 Ще извърша чудеса горе в небето
и знамения долу на земята.
Ще има кръв, огън
и облаци от дим.

20 Слънцето ще потъмнее,
а луната ще стане кървавочервена,
преди да настъпи великият и славен Господен Ден.t

21 Тогава всеки, който призове
името на Господа,
ще бъде спасен.»

22 Израелтяни, чуйте тези думи: чрез Исус от Назарет Бог извърши пред вас могъщи чудеса и знамения и с това ви засвидетелства, че Исус е човекът, избран от него. Вие самите знаете това.

23 Този човек ви беше предаден според Божия установен план и предварително знание. С помощта на беззаконници вие го убихте, като го приковахте на кръст.

24 Но Бог го възкреси и го избави от смъртта, защото тя не можеше да има власт над него.

25 Давидt говори за Исус:

«Винаги виждах Господа
пред себе си.
Той е от дясната ми страна,
за да ме закриля.

26 Затова сърцето ми е радостно
и езикът ми ликува.
Да, дори тялото ми ще живее
с надежда,

27 защото няма да изоставиш
душата ми в света на мъртвите
и няма да позволиш Святият ти
да изтлее в гроба.

28 Ти ми разкри
пътищата на живота.
Твоето присъствие
ще ме изпълва с радост.»

29 Братя, за нашия праотец Давид с увереност мога да ви кажа, че той умря и беше погребан, и гробницата му и до днес е при нас.

30 Но той беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му обеща да възкачи един от неговите потомци на престола му.t

31 Предвиждайки какво ще се случи, Давид говореше за възкресението на Месията,t когато каза:

«Той не бе изоставен
в света на мъртвите,
нито тялото му изтля в гроба.»

32 Бог възкреси този Исус и всички ние сме свидетели на това.

33 След като беше издигнат отдясно на Бога, Исус получи от Отца обещания Свят Дух, а после изля това, което вие виждате и чувате.

34 Защото не Давид беше възнесен в небесата. Самият той казва:

«Господ каза на моя Господ:
Седни от дясната ми страна,

35 докато подчиня твоите врагове на властта ти.t»

36 Нека цял Израел знае със сигурност, че този Исус, когото вие разпънахте на кръст, Бог направи и Господ, и Месия.“

37 Това, което чуха, жегна сърцата им и те попитаха Петър и другите апостоли: „Какво да направим, братя?“

38 Петър им каза: „Покайтеt се! Всеки един от вас трябва да се кръстиt в името на Исус Христос, за да му се простят греховете, и ще получите дара на Святия Дух.

39 Защото обещанието е за вас, за децата ви и за всички, които са далеч – всички, които Господ, нашият Бог, призове при себе си.“

40 И с много други думи той ги предупреждаваше и умоляваше: „Спасете се от това извратено поколение!“

41 Онези, които приеха посланието му, се кръстиха и в този ден към вярващите се присъединиха около три хиляди души.

Животът на вярващите

42 Вярващите постоянстваха в учението на апостолите, в общението, в разчупването на хлябt и в молитвите.

43 Страхопочитание изпълни всеки, защото апостолите извършиха многобройни чудеса и знамения.

44 Всички вярващи живееха заедно и споделяха помежду си всичко, което имаха.

45 Продаваха земите и вещите си и разпределяха парите на всеки според нуждите му.

46 Срещаха се в храма всеки ден, обединени от общата цел; разчупваха хляб по домовете си и ядяха заедно с весели и искрени сърца;

47 възхваляваха Бога и се радваха на одобрението на хората. И всеки ден Господ добавяше към тях онези, които се спасяваха.

Acts 2

The Day of Pentecost

1 When the day of Pentecost had come, they were all together in one place.2 And suddenly there came from heaven a noise like a violent rushing wind, and it filled the whole house where they were sitting.3 And there appeared to them tongues as of fire distributing themselves, and they rested on each one of them.4 And they were all filled with the Holy Spirit and began to speak with other tongues, as the Spirit was giving them utterance.

5 Now there were Jews living in Jerusalem, devout men from every nation under heaven.6 And when this sound occurred, the crowd came together, and were bewildered because each one of them was hearing them speak in his own language.7 They were amazed and astonished, saying, "Why, are not all these who are speaking Galileans?8 And how is it that we each hear them in our own language to which we were born?9 Parthians and Medes and Elamites, and residents of Mesopotamia, Judea and Cappadocia, Pontus and Asia,10 Phrygia and Pamphylia, Egypt and the districts of Libya around Cyrene, and visitors from Rome, both Jews and tproselytes,11 Cretans and Arabs-we hear them in our own tongues speaking of the mighty deeds of God."12 And they all continued in amazement and great perplexity, saying to one another, "What does this mean?"13 But others were mocking and saying, "They are full of sweet wine."

Peter's Sermon

14 But Peter, taking his stand with the eleven, raised his voice and declared to them: "Men of Judea and all you who live in Jerusalem, let this be known to you and give heed to my words.15 For these men are not drunk, as you suppose, for it is only the tthird hour of the day;16 but this is what was spoken of through the prophet Joel:

17 'AND IT SHALL BE IN THE LAST DAYS,' God says,
'THAT I WILL POUR FORTH OF MY SPIRIT ON ALL MANKIND;
AND YOUR SONS AND YOUR DAUGHTERS SHALL PROPHESY,
AND YOUR YOUNG MEN SHALL SEE VISIONS,
AND YOUR OLD MEN SHALL DREAM DREAMS;

18 EVEN ON MY BONDSLAVES, BOTH MEN AND WOMEN,
I WILL IN THOSE DAYS POUR FORTH OF MY SPIRIT
And they shall prophesy.

19 'AND I WILL GRANT WONDERS IN THE SKY ABOVE
AND SIGNS ON THE EARTH BELOW,
BLOOD, AND FIRE, AND VAPOR OF SMOKE.

20 'THE SUN WILL BE TURNED INTO DARKNESS
AND THE MOON INTO BLOOD,
BEFORE THE GREAT AND GLORIOUS DAY OF THE LORD SHALL COME.

21 'AND IT SHALL BE THAT EVERYONE WHO CALLS ON THE NAME OF THE LORD WILL BE SAVED.'

22 "Men of Israel, listen to these words: Jesus the Nazarene, a man attested to you by God with miracles and wonders and signs which God performed through Him in your midst, just as you yourselves know-23 this Man, delivered over by the predetermined plan and foreknowledge of God, you nailed to a cross by the hands of godless men and put Him to death.24 But God raised Him up again, putting an end to the agony of death, since it was impossible for Him to be held in its power.25 For David says of Him,
'I SAW THE LORD ALWAYS IN MY PRESENCE;
FOR HE IS AT MY RIGHT HAND, SO THAT I WILL NOT BE SHAKEN.

26 'THEREFORE MY HEART WAS GLAD AND MY TONGUE EXULTED;
MOREOVER MY FLESH ALSO WILL LIVE IN HOPE;

27 BECAUSE YOU WILL NOT ABANDON MY SOUL TO HADES,
NOR ALLOW YOUR HOLY ONE TO UNDERGO DECAY.

28 'YOU HAVE MADE KNOWN TO ME THE WAYS OF LIFE;
YOU WILL MAKE ME FULL OF GLADNESS WITH YOUR PRESENCE.'

29 "Brethren, I may confidently say to you regarding the patriarch David that he both died and was buried, and his tomb is with us to this day.30 And so, because he was a prophet and knew that GOD HAD SWORN TO HIM WITH AN OATH TO SEAT one OF HIS DESCENDANTS ON HIS THRONE,31 he looked ahead and spoke of the resurrection of tthe Christ, that HE WAS NEITHER ABANDONED TO HADES, NOR DID His flesh SUFFER DECAY.32 This Jesus God raised up again, to which we are all witnesses.33 Therefore having been exalted to the right hand of God, and having received from the Father the promise of the Holy Spirit, He has poured forth this which you both see and hear.34 For it was not David who ascended into heaven, but he himself says:
'THE LORD SAID TO MY LORD,
"SIT AT MY RIGHT HAND,

35 UNTIL I MAKE YOUR ENEMIES A FOOTSTOOL FOR YOUR FEET."'36 Therefore let all the house of Israel know for certain that God has made Him both Lord and Christ-this Jesus whom you crucified."

The Ingathering

37 Now when they heard this, they were pierced to the heart, and said to Peter and the rest of the apostles, "Brethren, what shall we do?"38 Peter said to them, "Repent, and each of you be baptized in the name of Jesus Christ for the forgiveness of your sins; and you will receive the gift of the Holy Spirit.39 For the promise is for you and your children and for all who are far off, as many as the Lord our God will call to Himself."40 And with many other words he solemnly testified and kept on exhorting them, saying, "Be saved from this perverse generation!"41 So then, those who had received his word were baptized; and that day there were added about three thousand tsouls.42 They were continually devoting themselves to the apostles' teaching and to fellowship, to the breaking of bread and to prayer.

43 Everyone kept feeling a sense of awe; and many wonders and signs were taking place through the apostles.44 And all those who had believed twere together and had all things in common;45 and they began selling their property and possessions and were sharing them with all, as anyone might have need.46 Day by day continuing with one mind in the temple, and breaking bread from house to house, they were taking their meals together with gladness and sincerity of heart,47 praising God and having favor with all the people. And the Lord was adding to their number day by day those who were being saved.