Деяния 21

1 И когато се разделихме от тях и тръгнахме, дойдохме право на Коос, а на утринта на Родос, и от там на Патара;2 и понеже намерихме кораб който заминваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.3 И като съзрехме от далеч Кипър и го оставихме отлево, плувахме към Сирия и слязохме в Тир; защото там щеше корабът да извади товара си.4 И като намерихме учениците преседяхме там седем дни; и те от Духа казваха на Павла да не възлязва в Ерусалим.5 И когато преминахме седемте дена, излязохме и отхождахме си; и ни изпроваждаха всички с жените и децата си до отвън града, и коленичихме на брега и помолихме се.6 И като се опростихме един с друг влязохме в кораба; а те се върнаха у тях си.7 И ние като изплувахме от Тир стигнахме в Птолемаида, дето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.8 А на утринта Павел и ние които бяхме с него излязохме та дойдохме в Кесария; и влязохме в дома на Филипа благовестника, който бе един от седмината дякони, и останахме при него.9 А той имаше четири дъщери девици, които пророчествуваха.10 И като останахме там много дни, слезе от Юдея някой си пророк на име Агав.11 И дойде при нас, и взе Павловия пояс та си върза ръцете и нозете, и рече: Това казва Дух Светий: Така ще вържат Юдеите в Ерусалим человека на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.12 И като чухме това ние и тамошните, молихме му се да не възлязва в Ерусалим.13 Но Павел отговори: Що правите вие та плачете и ми съкрушавате сърдцето? защото аз съм готов не само вързан да бъда, но и да умра в Ерусалим за името на Господа Исуса.14 И понеже не склоняваше той, млъкнахме си и рекохме: Да бъде волята Господня.15 И след тия дни приготвихме се и възлязохме в Ерусалим.16 А с нас дойдоха и някои ученици от Кесария и ни водеха при някого си Мнасона, Киприянина, отколешен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.17 И като дойдохме в Ерусалим, приеха ни братята с радост.18 И на утринта влезе Павел с нас при Якова, и дойдоха всичките презвитери.19 И като ги поздрави Павел, разказваше им едно по едно все що стори Бог чрез неговото служене между езичниците.20 А те като чуха славеха Господа, и рекоха му: Ти видиш, брате, колко хиляди има от Юдеите които повярваха, и те всички са ревнители на закона.21 А за тебе са разбрали че ти учиш всичките Юдеи които са между езичниците да отстъпят от Моисеевия закон, и казваш им да не обрязват чадата си нито да ходят по старите обичаи.22 И тъй, що е? Известно че трябва да се събере много народ, защото ще чуят че си дошел.23 За това, стори ти което ти казваме. У нас има четирима человеци които имат обрек на себе си:24 вземи ги, и с тях наедно направи очищението си, и иждиви за тях да си обръснат главите, и да познаят всички че няма нищо от това що са чули за тебе, но и ти следваш да вардиш закона.25 А за езичниците които повярваха, ние писахме като решихме да не пазят нищо таквоз освен да се привардват от идоложертвено, и от кръв, и от удавенина, и от блуд.26 Тогаз Павел взе человеците при себе си; и на утринта като направи очищението си наедно с тях, влезе в храма и обяви че се изпълниха дните на очищението когато ще се принесе приносът за всекиго едного от тях.27 И на свършване на седемте дена, Юдеите от Азия, като го видяха в храма, разбъркаха всичкия народ, и туриха ръце на него,28 и викаха: О, мъже Израиляни, помагайте! Този е онзи человек който на всякъде всичките учи против народа, против закона, и против това място; а още и Елини въведе в храма, и оскверни светото това място.29 (Защото бяха видели по-напред Трофима Ефесянина в града с него, за когото мислеха че го е въвел Павел в храма.)30 И повдигна се всичкия град, и стече се народа; и като уловиха Павла, влачеха го вън из храма; и тоз час се затвориха вратата.31 И когато искаха да го убият, стигна известие до тисящника на полка че всичкий Ерусалим е размирен;32 и той завчас взе войска и стотници и завтече се долу върх тях. А те като видяха тисящника и войската престанаха от да бият Павла.33 Тогаз тисящникът пристъпи та го хвана, и заповяда да го оковат с две вериги, и питаше кой е той и що е сторил.34 А измежду народа едни викаха едно а други друго; и понеже не можеше поради мълвата да разбере правото, заповяда да го закарат в крепостта.35 А когато стигна до стъпалата, поради насилието от народа войните го дигнаха и носеха.36 Защото множеството на народа идеха след него и викаха: Махни го от света.37 И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той казва тисящнику: Простено ли ми е да ти река нещо?38 А той рече: Знаеш ли Гръцки? Не си ли ти онзи Египтянин който преди няколко дни размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?39 И Павел рече: Аз съм человек Юдеин от Тарс, гражданин на този знаменит град в Киликия; и ти се моля, дай ми дозволение да поговоря на народа.40 И като му даде воля, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на народа; а като стана голямо мълчание, начна да говори на Еврейски език; и казваше:

Acts 21

Paul’s Journey to Jerusalem

1 Aftert wes tore ourselves awayt from them, we put out to sea,t and sailing a straight course,t we came to Cos,s on the next day to Rhodes,s and from there to Patara.s2 We foundt a ship crossing over to Phoenicia,s went aboard,t and put out to sea.t3 After we sighted Cypruss and left it behind on our port side,s we sailed on to Syria and put int at Tyre,ss because the ship was to unload its cargo there.4 After we locatedt the disciples, we stayed theret seven days. They repeatedly toldt Paul through the Spirits not to set foott in Jerusalem.s5 Whent our time was over,t we left and went on our way. All of them, with their wives and children, accompaniedt us outside of the city. Aftert kneeling down on the beach and praying,s6 we said farewellt to one another.s Thent we went aboard the ship, and they returned to their own homes.t7 We continued the voyage from Tyres and arrived at Ptolemais,s and when we had greeted the brothers, we stayed with them for one day.8 On the next day we leftt and came to Caesarea,ss and enteredt the house of Philip the evangelist, who was one of the seven,s and stayed with him.

9 (He had four unmarriedt daughters who prophesied.)s
10 While we remained there for a number of days,t a prophet named Agabuss came down from Judea.11 He camet to us, tookt Paul’s belt,s tiedt his own hands and feet with it,t and said, “The Holy Spirit says this: ‘This is the way the Jews in Jerusalem will tie up the man whose belt this is, and will hand him overts to the Gentiles.’”12 When we heard this, both we and the local peoplet begged him not to go up to Jerusalem.13 Then Paul replied, “What are you doing, weeping and breakingt my heart? For I am ready not only to be tied up,t but even to die in Jerusalem for the name of the Lord Jesus.”

14 Because he could not be persuaded,t we said no more except,t “The Lord’s will be done.”s
15 After these days we got readyt and started upts to Jerusalem.16 Some of the disciples from Caesareass came along with us too, and brought us to the houset of Mnason of Cyprus, a disciple from the earliest times,t with whom we were to stay.17 When we arrived in Jerusalem, the brothers welcomed us gladly.t18 The next day Paul went in with us to see James, and all the elders were there.ts19 When Pault had greeted them, he began to explaint in detailt what Gods had done among the Gentiles through his ministry.20 When they heard this, they praisedt God. Then they said to him, “You see, brother, how many thousands of Jewsts there are who have believed, and they are all ardent observerst of the law.s21 They have been informed about you – that you teach all the Jews now livingt among the Gentiles to abandonts Moses, telling them not to circumcise their childrens or livet according to our customs.22 What then should we do? They will no doubtt hear that you have come.23 So do whatt we tell you: We have four ment who have takent a vow;t24 take them and purifys yourself along with them and pay their expenses,t so that they may have their heads shaved.ts Thent everyone will know there is nothing in what they have been toldt about you, but that you yourself live in conformity witht the law.s25 But regarding the Gentiles who have believed, we have written a letter, having decidedts that they should avoidt meat that has been sacrificed to idolst and blood and what has been strangleds and sexual immorality.”26 Then Paul took the men the next day,t and after he had purified himselft along with them, he went to the temple and gave noticet of the completion of the days of purification,s whent the sacrifice would be offered for eacht of them.27 When the seven days were almost over,t the Jews from the province of Asiats who had seen him in the temple areat stirred up the whole crowdt and seizedt him,28 shouting, “Men of Israel,t help! This is the man who teaches everyone everywhere against our people, our law,s and this sanctuary!ts Furthermoret he has brought Greeks into the inner courts of the templet and made this holy place ritually unclean!”ts29 (For they had seen Trophimus the Ephesian in the city with him previously, andt they assumed Paul had brought him into the inner temple courts.)ts30 The whole city was stirred up,t and the people rushed together.t They seizedt Paul and dragged him out of the temple courts,t and immediately the doors were shut.31 While they were tryingt to kill him, a reportt was sent upt to the commanding officert of the cohorts that all Jerusalem was in confusion.t32 Het immediately tookt soldiers and centurionss and ran down to the crowd.t When they sawt the commanding officert and the soldiers, they stopped beatings Paul.33 Then the commanding officert came up and arrestedt him and ordered him to be tied up with two chains;t het then asked who he was and whatt he had done.34 But some in the crowd shouted one thing, and others something else,t and when the commanding officert was unablet to find out the trutht because of the disturbance,t he ordered Pault to be brought into the barracks.t35 When he came to the steps, Pault had to be carrieds by the soldiers because of the violencet of the mob,36 for a crowd of peoplet followed them,t screaming, “Away with him!”37 As Paul was about to be brought into the barracks,t he saidt to the commanding officer,t “May I sayt something to you?” The officert replied,t “Do you know Greek?s38 Then you’re not that Egyptian who started a rebelliont and led the four thousand men of the ‘Assassins’ts into the wildernesst some time ago?”t39 Paul answered,t “I am a Jewt from Tarsus in Cilicia, a citizen of an important city.t Pleaset allow me to speak to the people.”

40 When the commanding officert had given him permission,t Paul stoodt on the steps and gesturedt to the people with his hand. When they had become silent,t he addressedt them in Aramaic,t