Деяния 21

Павел пътува за Ерусалим

1 След раздялата с тях отплавахме и без да се отклоняваме, стигнахме остров Кос, а на другия ден – остров Родос и оттам – Патара.

2 Намерихме един кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на борда и отплавахме.

3 Минавайки на юг от остров Кипър, продължихме за Сирия. В град Тир слязохме, защото там корабът трябваше да бъде разтоварен.

4 Намерихме последователите от този град и останахме при тях седем дни, а те, предупредени от Духа, казаха на Павел да не отива в Ерусалим.

5 Но когато свърши времето ни за посещение, ние си тръгнахме и продължихме пътуването си. Заедно с жените и децата си всички ни изпратиха извън града и на брега коленичихме и се помолихме.

6 Сбогувахме се един с друг и се качихме на кораба, а те се върнаха по домовете си.

7 Отплавахме от Тир и хвърлихме котва в Птолемаида. Там поздравихме братята и останахме с тях един ден.

8 На другия ден заминахме и пристигнахме в Кесария, където отидохме в дома на благовестителя Филип, един от седемте дякона,t и останахме с него.

9 Той имаше четири неомъжени дъщери, които притежаваха пророческа дарба.

10 След като прекарахме там няколко дни, от Юдея пристигна пророк на име Агав.

11 Той дойде при нас, взе колана на Павел и като завърза с него ръцете и краката си, рече: „Ето какво казва Святият Дух: «Така юдеите в Ерусалим ще завържат собственика на този колан и ще го предадат в ръцете на езичниците.t»“

12 Като чухме това, и ние, и местните хора започнахме да молим Павел да не отива в Ерусалим.

13 Но той отговори: „Какво правите? Защо плачете така и ми късате сърцето? Готов съм не само да ме вържат, но и да умра в Ерусалим заради името на Господ Исус.“

14 Тъй като не можахме да го убедим, престанахме да го молим и казахме: „Да бъде волята на Господа!“

15 След това се приготвихме и поехме към Ерусалим.

16 С нас тръгнаха някои последователи от Кесария и ни отведоха при кипъреца Мнасон, един от първите последователи, при когото трябваше да отседнем.

Павел посещава Яков

17 Когато пристигнахме в Ерусалим, вярващите ни посрещнаха с радост.

18 На другия ден Павел заедно с нас отиде при Яков. Дойдоха и всички църковни презвитери.t

19 Павел ги поздрави и им разказа едно по едно всички неща, които Бог бе извършил сред езичницитеt чрез неговото служение.

20 Като чуха това, те прославиха Бога и казаха на Павел: „Братко, виждаш колко много хиляди юдеи са повярвали и всички те ревностно поддържат закона.

21 Казали са им за теб, че учиш всички юдеи, които живеят сред езичници, да изоставят закона на Моисей, да не обрязват децата си и да не спазват обичаите.

22 Какво да правим? Те неминуемо ще научат, че си дошъл.

23 Ето защо направи каквото ти казваме: С нас има четирима мъже, които са дали обет пред Бога.

24 Вземи ги, пречисти се с тях и им плати разноските за обреда, за да могат да обръснат главите си. Тогава всички ще знаят, че няма нищо вярно в това, което са чули за теб, и ще разберат, че ти самият живееш според закона и му се подчиняваш.

25 Що се отнася до вярващите езичници, ние им изпратихме писмо за решението си да се въздържат от храна, принесена в жертва на идоли, от кръв, от месо на удушено животно и от сексуални грехове.“

26 И така, Павел взе четиримата със себе си и на другия ден се пречисти заедно с тях. После влезе в храма, за да съобщи кога ще свършат дните на очистването им и кога ще бъде принесена жертва за всеки от тях.

Павел е арестуван

27 Когато седемдневният срок почти беше изтекъл, няколко юдеи от Азияt видяха Павел в храма. Те разбунтуваха цялата тълпа и го заловиха

28 с викове: „Израелтяни, помогнете! Това е човекът, който учи всички хора навсякъде против народа ни, против закона и против този храм. А сега дори е довел езичници в храма и е осквернил това свято място.“

29 (Те говореха така, защото преди това бяха видели ефесянина Трофим заедно с Павел в града и предположиха, че Павел го е довел в храма.)

30 Целият град се разбунтува, а хората се втурнаха вкупом към Павел, сграбчиха го и го извлякоха вън от храма; вратите на храма незабавно се затвориха.

31 Докато се опитваха да го убият, хилядникът,t началникът на римския полк, получи донесение, че целият Ерусалим е обхванат от вълнения.

32 Придружен от войници и стотници,t той веднага се втурна към юдеите. Щом видяха хилядника и войниците, те престанаха да бият Павел.

33 Тогава хилядникът се приближи, арестува Павел и заповяда да го оковат с две вериги. После попита: „Кой е този човек и какво е направил?“

34 Някои от тълпата крещяха едно, други – друго, но в тази бъркотия той не можа да научи със сигурност истината и затова заповяда да откарат Павел в казармите.

35 Когато стигнаха стъпалата, войниците трябваше да го носят заради разяреното множество.

36 Цялата тълпа го следваше и всички викаха: „Убийте го!“

37 Пред входа на казармите Павел каза на хилядника: „Мога ли да те попитам нещо?“
А хилядникът отговори: „Ти знаеш гръцки!

38 Значи не си онзи египтянин, който преди известно време вдигна бунт и изведе четири хиляди убийци в пустинята?“

39 Павел каза: „Не, аз съм юдеин от Тарс в Киликия и съм гражданин на този прочут град. Моля те, разреши ми да поговоря на народа.“

40 Хилядникът му разреши и Павел застана на стъпалата, вдигна ръка за внимание и когато всички утихнаха, заговори на арамейски:

Acts 21

Paul Sails from Miletus

1 When we had parted from them and had set sail, we ran a straight course to Cos and the next day to Rhodes and from there to Patara;2 and having found a ship crossing over to Phoenicia, we went aboard and set sail.3 When we came in sight of Cyprus, leaving it on the left, we kept sailing to Syria and landed at Tyre; for there the ship was to unload its cargo.4 After looking up the disciples, we stayed there seven days; and they kept telling Paul through the Spirit not to set foot in Jerusalem.5 When our days there were ended, we left and started on our journey, while they all, with wives and children, escorted us until we were out of the city. After kneeling down on the beach and praying, we said farewell to one another.6 Then we went on board the ship, and they returned home again.

7 When we had finished the voyage from Tyre, we arrived at Ptolemais, and after greeting the brethren, we stayed with them for a day.8 On the next day we left and came to Caesarea, and entering the house of Philip the evangelist, who was one of the seven, we stayed with him.9 Now this man had four virgin daughters who were prophetesses.10 As we were staying there for some days, a prophet named Agabus came down from Judea.11 And coming to us, he took Paul's belt and bound his own feet and hands, and said, "This is what the Holy Spirit says: 'In this way the Jews at Jerusalem will bind the man who owns this belt and deliver him into the hands of the Gentiles.'"12 When we had heard this, we as well as the local residents began begging him not to go up to Jerusalem.13 Then Paul answered, "What are you doing, weeping and breaking my heart? For I am ready not only to be bound, but even to die at Jerusalem for the name of the Lord Jesus."14 And since he would not be persuaded, we fell silent, remarking, "The will of the Lord be done!"

Paul at Jerusalem

15 After these days we got ready and started on our way up to Jerusalem.16  Some of the disciples from Caesarea also came with us, taking us to Mnason of Cyprus, a disciple of long standing with whom we were to lodge.

17 After we arrived in Jerusalem, the brethren received us gladly.18 And the following day Paul went in with us to James, and all the elders were present.19 After he had greeted them, he began to relate one by one the things which God had done among the Gentiles through his ministry.20 And when they heard it they began glorifying God; and they said to him, "You see, brother, how many thousands there are among the Jews of those who have believed, and they are all zealous for the Law;21 and they have been told about you, that you are teaching all the Jews who are among the Gentiles to forsake Moses, telling them not to circumcise their children nor to walk according to the customs.22 What, then, is to be done? They will certainly hear that you have come.23 Therefore do this that we tell you. We have four men who are under a vow;24 take them and purify yourself along with them, and pay their expenses so that they may shave their heads; and all will know that there is nothing to the things which they have been told about you, but that you yourself also walk orderly, keeping the Law.25 But concerning the Gentiles who have believed, we wrote, having decided that they should abstain from meat sacrificed to idols and from blood and from what is strangled and from fornication."26 Then Paul took the men, and the next day, purifying himself along with them, went into the temple giving notice of the completion of the days of purification, until the sacrifice was offered for each one of them.

Paul Seized in the Temple

27 When the seven days were almost over, the Jews from Asia, upon seeing him in the temple, began to stir up all the crowd and laid hands on him,28 crying out, "Men of Israel, come to our aid! This is the man who preaches to all men everywhere against our people and the Law and this place; and besides he has even brought Greeks into the temple and has defiled this holy place."29 For they had previously seen Trophimus the Ephesian in the city with him, and they supposed that Paul had brought him into the temple.30 Then all the city was provoked, and the people rushed together, and taking hold of Paul they dragged him out of the temple, and immediately the doors were shut.31 While they were seeking to kill him, a report came up to the tcommander of the Roman cohort that all Jerusalem was in confusion.32 At once he took along some soldiers and centurions and ran down to them; and when they saw the commander and the soldiers, they stopped beating Paul.33 Then the commander came up and took hold of him, and ordered him to be bound with two chains; and he began asking who he was and what he had done.34 But among the crowd some were shouting one thing and some another, and when he could not find out the facts because of the uproar, he ordered him to be brought into the barracks.35 When he got to the stairs, he was carried by the soldiers because of the violence of the mob;36 for the multitude of the people kept following them, shouting, "Away with him!"

37 As Paul was about to be brought into the barracks, he said to the commander, "May I say something to you?" And he *said, "Do you know Greek?38 Then you are not the Egyptian who some time ago stirred up a revolt and led the four thousand men of the Assassins out into the wilderness?"39 But Paul said, "I am a Jew of Tarsus in Cilicia, a citizen of no insignificant city; and I beg you, allow me to speak to the people."40 When he had given him permission, Paul, standing on the stairs, motioned to the people with his hand; and when there was a great hush, he spoke to them in the Hebrew dialect, saying,