Acts 5

1 А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот, 2 и задържа <нещо> от цената, със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите. 3 А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата? 4 Догдето стоеше <непродадена> не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли <парите> в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога. 5 И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. 6 И по-младите мъже станаха, обвиха го и го изнесоха та го погребаха. 7 И като се минаха около три часа, влезе жена му, без да знае за станалото. 8 И Петър я попита: Кажи ми за толкова ли продадохте нивата? И тя рече: За толкова. 9 А Петър <й рече>: Защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе. 10 И тя на часа падна до нозете му и издъхна; а момците, като влязоха, намериха я мъртва, и изнесоха я, та я погребаха до мъжа й. 11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.

12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, (и те всички бяха единодушно в Соломоновия трем; 13 а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха; 14 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха), 15 така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях. 16 Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечистите духове; и всички се изцеляваха.

17 Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та, изпълнени със завист, 18 туриха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница. 19 Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече: 20 Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот. 21 Те, като чуха <това>, на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с ония, които бяха с него и, като свикаха синедриона и цялото старейшинство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат <апостолите>. 22 Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки: 23 Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре. 24 А началникът на храмовата <стража> и главните свещеници като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, <та се чудеха> какво ще последва от това. 25 Но дойде някой си та им извести: Ето човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете. 26 Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, <обаче>, без насилие, защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни. 27 И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки: 28 Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.

29 А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците. 30 Бог на бащите ни възкреси Исуса, Когото вие убихте като Го повесихте на дърво. 31 Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете. 32 И ние сме свидетели Нему за тия неща, <както е> и Светият Дух, когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.

33 А те, като чуха това, късаха се <от яд>, и възнамеряваха да ги убият. 34 Но един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време; 35 и рече на събора: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци. 36 Защото в предишни дни въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже на брой; който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха. 37 След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си <някои от> людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха. 38 И сега ви казвам, оттеглете се от тия човеци и оставете ги, защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали; 39 но ако е от Бога, не ще можете го повали. <Пазете се> да не би да се намерите и богопротивници. 40 И те го послушаха: и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.

41 А те си отидоха от синедриона, възрадвани загдето се удостоиха да претърпят опозоряване за <Исусовото> име. 42 И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.

Acts 5

The Judgment on Ananias and Sapphira

1 Now a man named Ananias, together with Sapphira his wife, sold a piece of property.2 Het kept back for himself part of the proceeds with his wife’s knowledge; he broughtt only part of it and placed it at the apostles’ feet.3 But Peter said, “Ananias, why has Satan filleds your heart to lie to the Holy Spirit and keep back for yourself part of the proceeds from the sale oft the land?

4 Before it was sold,t did it nott belong to you? And when it was sold, was the moneyt not at your disposal? How have you thought up this deed in your heart?t You have not lied to peoplet but to God!”
5 When Ananias heard these words he collapsed and died, and great fear grippedt all who heard about it.6 So the young men came,t wrapped him up,t carried him out, and burieds him.7 After an interval of about three hours,t his wife came in, but she did not knowt what had happened.8 Peter said to her, “Tell me, were the two of yout paid this amountt for the land?” Sapphirat said, “Yes, that much.”9 Peter then told her, “Why have you agreed together to test the Spirit of the Lord? Look! The feet of those who have buried your husband are at the door, and they will carry you out!”10 At oncet she collapsed at his feet and died. So when the young men came in, they found her dead, and they carried her out and buried her beside her husband.

11 Greatt fear grippedt the whole churchs and all who heard about these things.

The Apostles Perform Miraculous Signs and Wonders

12 Now many miraculous signst and wonders came about among the people through the hands of the apostles. Byt common consentt they were all meeting together in Solomon’s Portico.ts13 None of the rest dared to join them,t but the people held them in high honor.t14 More and more believers in the Lord were added to their number,t crowds of both men and women.15 Thust they even carried the sick out into the streets, and put them on cots and pallets, so that when Peter came by at least his shadow would fall on some of them.

16 A crowd of people from the towns around Jerusalems also came together, bringing the sick and those troubled by unclean spirits.s Theyt were alls being healed.

Further Trouble for the Apostles

17 Now the high priest rose up, and all those with him (that is, the religious party of the Sadduceess),s and they were filled with jealousy.s18 Theyt laid hands ont the apostles and put them in a public jail.19 But during the night an angel of the Lordt openedt the doors of the prison,t led them out,ts and said,20 “Go and stand in the temple courtst and proclaimt to the people all the words of this life.”

21 When they heard this, they entered the temple courtst at daybreak and began teaching.t
Now when the high priest and those who were with him arrived, they summoned the Sanhedrint – that is, the whole high councilt of the Israelitest – and sent to the jail to have the apostlest brought before them.t22 But the officerst who came for themt did not find them in the prison, so they returned and reported,t23 “We found the jail locked securely and the guards standing at the doors, but when we opened them,t we found no one inside.”24 Now when the commandert of the temple guardt and the chief priests heard this report,t they were greatly puzzled concerning it,t wondering what this couldt be.25 But someone came and reported to them, “Look! The men you put in prison are standing in the temple courtst and teachings the people!”

26 Then the commandert of the temple guardt went with the officerst and brought the apostlest without the use of forcet (for they were afraid of being stoned by the people).t
27 When they had brought them, they stood them before the council,t and the high priest questionedt them,28 saying, “We gaves you strict orderst not to teach in this name.s Look,t you have filled Jerusalems with your teaching, and you intend to bring this man’s bloods on us!”29 But Peter and the apostles replied,t “We must obeys God rather than people.t30 The God of our forefatherst raised up Jesus, whom you seized and killed by hanging him on a tree.t31 God exalted himt to his right hand as Leadert and Savior, to give repentance to Israel and forgiveness of sins.t

32 And we are witnesses of these events,t and so is the Holy Spirit whom God has given to those who obeys him.”
33 Now when they heard this, they became furiouss and wanted to execute them.s34 But a Pharisees whose name was Gamaliel,s a teacher of the law who was respected by all the people, stood upt in the councilt and ordered the men to be put outside for a short time.35 Then he said to the council,t “Men of Israel,t pay close attention tot what you are about to do to these men.36 For some time agot Theudas rose up, claiming to be somebody, and about four hundred men joined him. Het was killed, and all who followed him were dispersed and nothing came of it.t37 After him Judas the Galilean arose in the days of the census,t and incited people to follow him in revolt.t He too was killed, and all who followed him were scattered.38 So in this case I say to you, stay away from these men and leave them alone, because if this plan or this undertaking originates with people,t it will come to nothing,t39 but ift it is from God, you will not be able to stop them, or you may even be foundt fighting against God.” He convinced them,t40 and they summoned the apostles and had them beaten.s Thent they ordered them not to speak in the name of Jesus and released them.41 So they left the council rejoicing because they had been considered worthys to suffer dishonor for the sake of the name.s

42 And every day both in the temple courtst and from house to house, they did not stop teaching and proclaiming the good newst that Jesus was the Christ.ts