Деяния 5

1 А един човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот2 и задържа от полученото със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите.3 А Петър каза: Анание, защо Сатана изпълни сърцето ти, за да излъжеш Светия Дух и да задържиш от стойността на нивата?4 Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоята власт? Защо намисли това нещо в сърцето си? Ти излъга не хора, а Бога.5 И Анания, като чу тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.6 И по-младите мъже станаха, обвиха го, изнесоха го и го погребаха.7 И като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото.8 И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя каза: За толкова.9 А Петър каза: Защо се съгласихте да изкушите Господния Дух? Ето, краката на тези, които погребаха мъжа ти, са при вратата и ще изнесат и теб.10 И тя начаса падна до краката му и издъхна. И когато младежите влязоха, я намериха мъртва; изнесоха я и я погребаха до мъжа є.11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа и те всички бяха единодушно в Соломоновата зала;13 а от другите никой не смееше да се присъедини към тях. Но народът ги величаеше14 и все повече вярващи в Господа се прибавяха, множества от мъже и жени,15 така че изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, че като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.16 Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим, които носеха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха.17 Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него, а именно сектата на садукеите, станаха и се изпълниха със завист,18 сложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.19 Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и каза:20 Идете, застанете в храма и говорете на народа всичките думи на този живот.21 И те, като чуха това, влязоха на разсъмване в храма и поучаваха. А първосвещеникът и онези, които бяха с него, дойдоха и като свикаха Синедриона и цялото старейшинство на израилевите синове, пратиха в тъмницата, за да доведат апостолите.22 Но когато служителите отидоха, не ги намериха в тъмницата и се върнаха, и известиха, като казаха:23 Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражарите да стоят вън при вратата, но като отворихме, не намерихме никого вътре.24 А когато първосвещеникът, началникът на храмовата стража и главните свещеници чуха тези думи, бяха в недоумение какво ще последва от това.25 Но дойде някой и им извести: Ето, мъжете, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.26 Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги убият с камъни.27 И като ги доведоха, ги поставиха пред Синедриона и първосвещеникът ги попита, като каза:28 Не ви ли заповядахме строго да не поучавате в това име? Но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек!29 А Петър и апостолите в отговор казаха: На нас подобава да се покоряваме повече на Бога, отколкото на хората.30 Бог на бащите ни възкреси Иисус, когото вие убихте, като Го приковахте на дърво.31 Него Бог с десницата Си възвиси за Князt и Спасител, за да даде покаяние на Израил и опрощаване на греховете.32 И ние сме Негови свидетели за тези неща и Светият Дух, когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.33 А те, като чуха това, се късаха от яд и възнамеряваха да ги убият.34 Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да отведат апостолите навън за малко време;35 а на тях каза: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези хора.36 Защото преди известно време въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже. Той беше убит и всички, които го следваха, се разпиляха и изчезнаха.37 След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването и повлече след себе си доста народ; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.38 И сега ви казвам, оттеглете се от тези хора и ги оставете, защото, ако това намерение или това дело е от хора, ще се провали;39 но ако е от Бога, няма да можете да го провалите. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.40 И те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, им заповядаха да не говорят в Името на Иисус и ги пуснаха.41 А те си отидоха от Синедриона радостни, че са били удостоени да претърпят опозоряване за Иисусовото Име.42 И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Иисус е Христос.

Acts 5

Fate of Ananias and Sapphira

1 But a man named Ananias, with his wife Sapphira, sold a piece of property,2 and kept back some of the price for himself, with his wife's full knowledge, and bringing a portion of it, he laid it at the apostles' feet.3 But Peter said, "Ananias, why has Satan filled your heart to lie to the Holy Spirit and to keep back some of the price of the land?4 While it remained unsold, did it not remain your own? And after it was sold, was it not under your control? Why is it that you have conceived this deed in your heart? You have not lied to men but to God."5 And as he heard these words, Ananias fell down and breathed his last; and great fear came over all who heard of it.6 The young men got up and covered him up, and after carrying him out, they buried him.

7 Now there elapsed an interval of about three hours, and his wife came in, not knowing what had happened.8 And Peter responded to her, "Tell me whether you sold the land for such and such a price?" And she said, "Yes, that was the price."9 Then Peter said to her, "Why is it that you have agreed together to put the Spirit of the Lord to the test? Behold, the feet of those who have buried your husband are at the door, and they will carry you out as well. "10 And immediately she fell at his feet and breathed her last, and the young men came in and found her dead, and they carried her out and buried her beside her husband.11 And great fear came over the whole church, and over all who heard of these things.

12 At the hands of the apostles many signs and wonders were taking place among the people; and they were all with one accord in Solomon's portico.13 But none of the rest dared to associate with them; however, the people held them in high esteem.14 And all the more believers in the Lord, multitudes of men and women, were constantly added to their number, 15 to such an extent that they even carried the sick out into the streets and laid them on cots and pallets, so that when Peter came by at least his shadow might fall on any one of them.16 Also the people from the cities in the vicinity of Jerusalem were coming together, bringing people who were sick tor afflicted with unclean spirits, and they were all being healed.

Imprisonment and Release

17 But the high priest rose up, along with all his associates (that is the sect of the Sadducees), and they were filled with jealousy.18 They laid hands on the apostles and put them in a public jail.19 But during the night an angel of the Lord opened the gates of the prison, and taking them out he said,20 "Go, stand and speak to the people in the temple the whole message of this Life."

21 Upon hearing this, they entered into the temple about daybreak and began to teach.
Now when the high priest and his associates came, they called the Council together, even all the Senate of the sons of Israel, and sent orders to the prison house for them to be brought.22 But the officers who came did not find them in the prison; and they returned and reported back,23 saying, "We found the prison house locked quite securely and the guards standing at the doors; but when we had opened up, we found no one inside."24 Now when the captain of the temple guard and the chief priests heard these words, they were greatly perplexed about them as to what would come of this.25 But someone came and reported to them, "The men whom you put in prison are standing in the temple and teaching the people!"26 Then the captain went along with the officers and proceeded to bring them back without violence (for they were afraid of the people, that they might be stoned).

27 When they had brought them, they stood them before the Council. The high priest questioned them,28 saying, "We gave you strict orders not to continue teaching in this name, and yet, you have filled Jerusalem with your teaching and intend to bring this man's blood upon us."29 But Peter and the apostles answered, "We must obey God rather than men.30 The God of our fathers raised up Jesus, whom you had put to death by hanging Him on a cross.31 He is the one whom God exalted to His right hand as a Prince and a Savior, to grant repentance to Israel, and forgiveness of sins.32 And we are witnesses tof these things; and so is the Holy Spirit, whom God has given to those who obey Him."

Gamaliel's Counsel

33 But when they heard this, they were cut to the quick and intended to kill them.34 But a Pharisee named Gamaliel, a teacher of the Law, respected by all the people, stood up in the Council and gave orders to put the men outside for a short time.35 And he said to them, "Men of Israel, take care what you propose to do with these men.36 For some time ago Theudas rose up, claiming to be somebody, and a group of about four hundred men joined up with him. But he was killed, and all who followed him were dispersed and came to nothing.37 After this man, Judas of Galilee rose up in the days of the census and drew away some people after him; he too perished, and all those who followed him were scattered.38 So in the present case, I say to you, stay away from these men and let them alone, for if this plan or action is of men, it will be overthrown;39 but if it is of God, you will not be able to overthrow them; or else you may even be found fighting against God."

40 They took his advice; and after calling the apostles in, they flogged them and ordered them not to speak in the name of Jesus, and then released them.41 So they went on their way from the presence of the Council, rejoicing that they had been considered worthy to suffer shame for His name.42 And every day, in the temple and from house to house, they kept right on teaching and preaching Jesus as the Christ.