Exodus 10

1 Тогава Господ каза на Моисея: Влез при Фараона; защото Аз закоравих и сърцето на слугите му, за да покажа тия Мои знамения между тях, 2 и за да разказваш в ушите на сина си и на внука си това що направих на египтяните, и знаменията, които показах между тях, та да познаете, че Аз съм Господ. 3 Тогава Моисей и Аарон влязоха при Фараона и му рекоха: Така говори Господ, Бог на евреите: До кога ще отказваш да се смириш пред Мене? Пусни людете Ми, за да Ми послужат. 4 Защото, ако откажеш да пуснеш людете Ми, ето, утре ще докарам скакалци в пределите ти; 5 те ще покрият лицето на земята, така щото да не може човек да види земята, и ще изпоядат останалото, което оцеля, това, което ви остава от града, и ще поядат всичките дървета, които ви растат по полетата, 6 и ще се напълнят <с тях> къщите ти, и къщите на всичките ти слуги, и къщите на всичките египтяни - <нещо>, което не са видели, нито бащите ти, нито дедите ти, откак са съществували на земята, дори до днес. И <Моисей> се обърна та излезе отпред Фараона. 7 Тогава слугите на Фараона му рекоха: До кога ще ни бъде примка тоя човек? Пусни човеците да послужат на Иеова своя Бог. Още ли не знаеш, че Египет погина? 8 Тогава пак доведоха Моисея и Аарона при Фараона, който им рече: Идете, послужете на Иеова вашия Бог; но кои и кои ще отидат? 9 А Моисей каза: Ще отидем с младите си и със старите си, със синовете си и дъщерите си, с овците си и с говедата си ще отидем, защото трябва да пазим празник на Иеова. 10 Тогава <Фараон> им рече: Така нека е Иеова с вас, както аз ще ви пусна с челядите ви. Внимавайте, защото зло има пред вас. 11 Не така; идете сега вие мъжете та послужете на Иеова, защото това поискахте. И изпъдиха ги от Фараоновото присъствие.

12 Тогава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над Египетската земя, за да покрият скакалците Египетската земя и да изпоядат всичката трева на земята, всичко което оцеля от града. 13 И Моисей простря жезъла си над Египетската земя; и Господ направи да духа източен вятър на земята през целия оня ден и цялата нощ, и на заранта източният вятър докара скакалците. 14 И скакалците се пръснаха по цялата Египетска земя, и нападнаха по всичките египетски предели; те бяха много страшни; преди това не е имало такива скакалци, нито ще има такива след тях. 15 Защото покриха лицето на цялата земя, така че земята почерня; и изпоядоха всичката трева на земята и всичките плодове на дърветата, които бяха оцелели от града; и по цялата Египетска земя не остана нищо зелено, било дърво или трева на полето.

16 Тогава Фараон бързо повика Моисея и Аарона и рече: Съгреших на Иеова вашия Бог и на вас. 17 Но сега, прости, моля, греха ми само тоя път, и помолете се на Иеова вашия Бог да дигне от мене само тая смърт. 18 И тъй, <Моисей> излезе отпред Фараона и се помоли Господу. 19 И Господ промени вятъра, като докара много силен западен вятър, който дигна скакалците и ги хвърли в Червеното море; не остана ни един скакалец по всичките египетски предели. 20 Но Господ закорави сърцето на Фараона, и той не пусна израилтяните.

21 Тогава рече Господ на Моисея: Простри ръката си към небето, за да настане тъмнина по Египетската земя, тъмнина, която може да се пипа. 22 И Моисей простря ръката си към небето; и настана гъста тъмнина по цялата Египетска земя за три дена. 23 Хората не се виждаха един друг, и за три дена никой не се помести от мястото си; но в жилищата на всичките израилтяни беше светло.

24 Тогава Фараон повика Моисея и рече: Идете, послужете на Иеова; само овците ви и говедата ви нека останат; а челядите ви нека отидат с вас. 25 Но Моисей каза: Обаче, ти трябва да допуснеш в ръцете ни и жертви и всеизгаряния, за да пожертвуваме на Господа нашия Бог; 26 <тъй че> и добитъкът ни ще дойде с нас; не ще остане надире ни копито, защото от <добитъка> трябва да вземем, за да пожертвуваме на Господа нашия Бог; и догдето не пристигнем там, ние не знаем с какво трябва да послужим Господу.

27 Но Господ закорави сърцето на Фараона, и той не склони да ги пусне. 28 Тогава Фараон рече на <Моисея>: Махни се от мене; пази се да не видиш вече лицето ми, защото в деня, когато видиш лицето ми, ще умреш. 29 А Моисей каза: Добре си рекъл; не ще видя вече лицето ти.

Exodus 11

1 (А Господ беше казал на Моисея: Още една язва ще нанеса на Фараона и на Египет, подир което ще ви пусне от тука; когато ви пусне, съвсем ще ви изпъди от тука. 2 Кажи, прочее, в ушите на людете, и нека поиска всеки мъж от съседа си, и всяка жена от съседката си, сребърни и златни вещи. 3 И Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните. При това, Моисей беше станал твърде велик човек в Египетската земя пред Фараоновите слуги и пред людете).

4 Моисей каза на <Фараона:> Така говори Господ: Около средата на една нощ Аз ще мина през Египет; 5 и всеки първороден в Египетската земя ще умре, от първородния на Фараона, който седи на престола си, до първородния на слугинята, която е зад воденицата, и до всяко първородно от добитъка. 6 И по цялата Египетска земя ще се нададе голям писък, какъвто никога не е имало, нито ще има вече такъв. 7 А против израилтяните, против човек или животно, нито куче няма да поклати езика си, за да познаете, че Господ прави разлика между египтяните и израилтяните. 8 И всички тия твои слуги ще дойдат при мене и ще ми припаднат и рекат: Излез ти с всичките люде, които те следват. И подир това ще изляза. И <Моисей> излезе от Фараоновото присъствие с голям гняв. 9 (А Господ беше казал на Моисея: Фараон няма да ви послуша, за да се умножат Моите чудеса в Египетската земя. 10 И Моисей и Аарон бяха извършили всички тия чудеса пред Фараона; но Господ беше закоравил сърцето на Фараона, и той не беше пуснал израилтяните из земята си).

Exodus 12

1 Тогава Господ говори на Моисея и Аарона в Египетската земя, казвайки: 2 Тоя месец ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината.

3 Говорете на цялото Израилево общество, като <им> кажете да си вземат, на десетия ден от тоя месец, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом. 4 Но ако домашните са малцина за агнето, тогава <домакинът> и най-ближният до къщата му съсед нека го вземат, според числото на човеците <в тях>; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде. 5 Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овците или от козите да го вземете. 6 И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в <домовете си> да го заколят привечер. 7 После нека вземат от кръвта и турят на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, гдето ще го ядат. 8 През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат. 9 Да не ядете от него сурово нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му. 10 И да не оставите нищо от него до утринта; ако остане нещо до утринта, изгорете го в огън.

11 И така да го ядете: препасани през кръста си, с обущата на нозете си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, <понеже е време на> Господното минаване. 12 Защото в оная нощ ще мина през Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, и човек и животно; и ще извърша съдби против всичките египетски богове; Аз съм Иеова. 13 И кръвта на къщите, гдето сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да нападне върху вас погубителна язва. 14 Оня ден ще ви бъде за спомен, и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде, да го празнувате. 15 Седем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще дигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия ден до седмия ден, оня човек ще се изтреби отсред Израиля. 16 На първия ден ще имате свет събор, и на седмия ден свет събор; никаква работа да не се върши в тях, освен <около> онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите. 17 Да пазите, прочее, <празника> на безквасните, защото в същия тоя ден изведох войнствата ви из Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите тоя ден във всичките си поколения.

18 От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове. 19 Седем дена да се не намира квас в къщите ви; защото който яде квасно, оня човек ще се изтреби отсред обществото на израилтяните, бил той пришелец или туземец. 20 Нищо квасно да не ядете; във всичките си жилища безквасни хлябове да ядете.

21 Тогава, <на четиринадесетия ден от месеца>, Моисей повика всичките Израилеви старейшини и рече им: Идете та си вземете по едно агне според челядите си и заколете пасхата. 22 После да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която <ще приемете> в леген, и с кръвта, що е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на <къщната> врата; и никой от вас да не излезе из къщната си врата до утринта. 23 Защото Господ ще мине, за да порази египтяните, а когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, Господ ще отмине вратата, и не ще остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази. 24 И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си. 25 Когато влезете в земята, която Господ ще ви даде според обещанието си, ще пазите тая служба. 26 И когато чадата ви попитат: Какво искате да кажете с тая служба? 27 Ще отговорите: Това е жертва <в спомен> на минаването на Господа, който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава людете се наведоха и се поклониха. 28 И израилтяните отидоха та сториха, според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.

29 И по среднощ Господ порази всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който бе в затвора, както и всяко първородно от добитък. 30 И Фараон стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и нададе се голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец.

31 И повика Моисея и Аарона <още> през нощта та рече: Станете и вие и израилтяните, излезте изсред людете ми и идете, послужете на Иеова, както рекохте; 32 подкарайте и овците си и стадата си, както рекохте, та идете; па благословете и мене. 33 Тоже египтяните принуждаваха людете, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си рекоха: Ние всички измираме. 34 И людете дигнаха тестото си преди да вкисне, като носеха на рамена нощвите обвити в дрехите си. 35 А израилтяните бяха постъпили според както Моисей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи; 36 и Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните, тъй щото те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните.

37 Прочее, израилтяните се дигнаха от Рамесий за Сокхот, <на брой> около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен челядите. 38 Още с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък - овци и говеда. 39 А от тестото, което носеха из Египет, изпекоха безквасни пити; защото не беше вкиснало, понеже ги изпъдиха из Египет, и те не можаха да се бавят, нито да си приготвят ястие.

40 А времето, което израилтяните прекараха като пришелци в Египет, беше четиристотин и тридесет години. 41 И в края на четиристотин и тридесетте години, дори в същия ден, всичките войнства Господни излязоха от Египетската земя. 42 Това е нощ, която е за особено опазване за Господа, загдето ги изведе из Египетската земя; това е оная нощ, която всичките израилтяни, във всичките си поколения, трябва особено да пазят за Господа.

43 И Господ рече на Моисея и Аарона: Ето законът за пасхата: никой чужденец да не яде от нея; 44 обаче всеки роб купен с пари да яде от нея тогава, когато се обреже. 45 Никой пришелец или наемник да не яде от нея. 46 В една къща да се изяде; от месото да не изнасяте вън от къщи и кост от нея да не строшите. 47 Цялото общество израилтяни ще я пазят. 48 И ако би някой чужденец да живее като пришелец между тебе и да иска да пази пасхата Господу, нека се обрежат всичките му мъжки, и тогава нека пристъпи да я пази; той ще бъде като туземец. Но никой необрязан не бива да яде от нея. 49 Един закон ще има за туземеца и за чужденеца, който е пришелец между вас. 50 И всичките израилтяни сториха според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха. 51 И тъй, в същия оня ден Господ изведе израилтяните из Египетската земя според устроените им войнства.