Exodus 17

1 След това цялото общество израилтяни тръгнаха от пустинята Син, като бяха пътуванията им според Господната заповед; и разположиха стан в Рафидим, гдето нямаше вода да пият людете. 2 Затова людете се караха с Моисея и рекоха: Дай ни вода да пием. А Моисей им рече: Защо се карате с мене? защо изпитвате Господа? 3 Но людете ожадняха там за вода; и людете роптаеха против Моисея, като думаха: Защо ни изведе из Египет да умориш с жажда и нас, и чадата ни, и добитъка ни? 4 Тогава Моисей извика към Господа казвайки: какво да правя с тия люде? още малко и ще ме убият с камъни. 5 А Господ рече на Моисея: Замини пред людете, като вземеш със себе си някои от Израилевите старейшини; вземи в ръката си и жезъла си, с който удари реката, и върви. 6 Ето, Аз ще застана пред тебе там на канарата в Хорив; а ти удари канарата, и ще потече вода из нея, за да пият людете. И Моисей стори така пред очите на Израилевите старейшини. 7 И нарече мястото Маса {Т.е., Изкушение.}, и Мерива {Т.е., Каране.}, поради карането на израилтяните, и понеже изпитаха Господа, като казаха: Да ли е Господ между нас, или не?

8 По това време дойде Амалик и воюва против Израиля в Рафидим. 9 А Моисей каза на Исуса <Навиева>: Избери ни мъже, и излез да се биеш с Амалика; и утре аз ще застана на върха на хълма и ще държа Божия жезъл в ръката си. 10 И Исус стори според както му каза Моисей, и би се с Амалика; а Моисей, Аарон и Ор се качиха на върха на хълма. 11 И когато Моисей издигаше ръката си, Израил надвиваше; а когато спущаше ръката си, Амалик надвиваше. 12 А като натегнаха ръцете му, взеха камък и подложиха на Моисея, и той седна на него; а Аарон и Ор, единият от едната страна и другият от другата, подпираха ръцете му, така щото ръцете му се подкрепяха до захождането на слънцето. 13 Така Исус порази Амалика и людете му с острото на ножа. 14 Тогава рече Господ на Моисея: Запиши в книгата за спомен, и предай в ушите на Исуса, това, че ще излича съвсем спомена на Амалика под небето. 15 И Моисей издигна <там> олтар, който нарече Иеова Нисий {Т.е., Господ мое знаме.}, 16 като рече: Ръка се подигна против Господния престол; затова, Господ ще ратува против Амалика от поколение в поколение.

Exodus 18

1 И като чу мадиамският жрец Иотор, Моисеевият тъст, за всичко, което Бог извършил за Моисея и за людете си Израиля, как Господ, извел Израиля из Египет, 2 то Моисеевият тъст Иотор взе Сепфора, Моисеевата жена, (след като я беше изпратил надире), 3 и двата й сина, (от които на единия името бе Гирсом {Т.е., Пришелец тука.}, защото <Моисей> беше казал: Пришелец станах в чужда земя; 4 на другия името бе Елиезер {Т.е., Бог мой помощник.}, защото <беше казал:> Бащиният ми Бог ми стана помощник и ме избави от Фараоновия нож); 5 и Иотор Моисеевият тъст, дойде при Моисея със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, гдето се беше разположил на стан, 6 и извести на Моисея: Аз, тъст ти Иотор, ида при тебе с жена ти и двата й сина с нея.

7 Тогава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се, и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си влязоха в шатъра. 8 И Моисей разказа на тъста си всичко що бе сторил Господ на Фараона и на египтяните, заради Израиля, и всичките мъчнотии, които ги сполетяха из пътя, и как ги избави Господ. 9 И Иотор се зарадва много за всичкото добро, което Господ бе сторил на Израиля, като го избави от ръката на египтяните. 10 И Иотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от Фараоновата ръка, който избави людете от ръката на египтяните. 11 Сега зная, че Господ е по-велик от всичките богове, даже и в това, с което те се гордееха, Той стана по-горен от тях. 12 Тогава Моисеевият тъст Иотор взе всеизгаряне и жертви, <за да принесе> Богу; и Аарон и всичките Израилеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.

13 На другия ден Моисей седна да съди людете; и людете стояха около Моисея от заран до вечер. 14 А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за людете, рече: Що е това, което правиш с людете? Защо седиш сам и всичките люде стоят около тебе от заран до вечер? 15 А Моисей рече на тъста си: Защото людете дохождат при мене да се допитват до Бога. 16 Когато имат дело, дохождат при мене; и аз съдя между единия и другия, и пояснявам им Божиите повеления и закони. 17 Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро. 18 Непременно и ти ще се изнуриш и тия люде, които са с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш го върши сам. 19 Сега послушай думите ми; ще те посъветвам, и Бог да бъде с тебе. Та предстоявай между людете и Бога, за да представяш делата пред Бога; 20 и поучавай ги в повеленията и законите и показвай им пътя, по който трябва да ходят и делата, които трябва да вършат. 21 Но при това измежду всичките люде избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над <людете> такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници; 22 и те нека съдят людете всякога, всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне, и те ще носят <товара> заедно с тебе. 23 Ако сториш това, и ако Бог <така> ти заповяда, тогава ще можеш да утраеш; па и всичките тия люде ще стигнат на мястото си с мир. 24 И Моисей послуша думите на тъста си и стори всичко що му рече. 25 Моисей избра способни мъже измежду целия Израил, които постави началници над людете - хилядници, стотници, петдесетници и десетници. 26 Те съдеха людете на всяко време; мъчните дела донасяха на Моисея, а всяко малко дело съдеха сами.

27 След това Моисей изпрати тъста си; и той отиде в своята земя.

Exodus 19

1 Три месеца подир излизането на израилтяните из Египетската земя, на същия ден дойдоха в Синайската пустиня. 2 Като се дигнаха от Рафидим дойдоха в Синайската пустиня и разположиха стан в пустинята, гдето и Израил разпъна шатрите си срещу планината. 3 И като се възкачи Моисей при Бога, Господ го повика от планината и рече: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израиля: 4 Вие видяхте що сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и доведох ви при Себе Си. 5 Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят; 6 и вие още Ми бъдете царство свещеници и свет народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните.

7 И тъй, Моисей дойде та повика старейшините на людете, и представи пред тях всички тия думи, които Господ му заповяда. 8 И всичките люде отговориха едногласно, казвайки: Всичко, което Господ е казал, ще сторим. И Моисей отнесе Господу думите на людете.

9 Тогава Господ рече на Моисея: Ето, Аз ида при теб в гъст облак, за да чуят людете, когато говоря с тебе и да те вярват вече за винаги. И като каза Моисей Господу думите на людете,

10 Господ рече още на Моисея: Иди при людете, освети ги днес и утре, и нека изперат дрехите си; 11 и нека бъдат готови за третия ден, защото на третия ден Господ ще слезе на Синайската планина пред очите на всичките люде. 12 И да поставиш прегради наоколо за людете, и да кажеш: Внимавайте да се не качите на планината, нито да се допрете до полите му: който се допре до планината непременно ще се умъртви; 13 <обаче> ръка да се не допре до него, но той да се убие с камъни или със стрели, било то животно или човек, <който се допре>, да не остане жив. Когато тръбата дълго тръби, тогава нека се приближат до планината.

14 И тъй, Моисей слезе от планината при людете и освети людете; а те изпраха дрехите си. 15 И рече на людете: Бъдете готови за третия ден; не се приближавайте при жена.

16 А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и всичките люде, които бяха в стана, потрепераха. 17 Тогава Моисей изведе людете из стана, за да посрещнат Бога; и застанаха под планината. 18 А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно. 19 И когато тръбният глас се усилваше Моисей говори, и Бог му отговори с глас. 20 И Господ слезе на върха на Синайската планина. И Господ повика Моисея до върха на планината; и Моисей се възкачи. 21 Тогава рече Господ на Моисея: Слез, заръчай на людете да се не спуснат към Господа, за да гледат и паднат мнозина от тях. 22 Така и свещениците, които се приближават при Господа, нека се осветят, за да не нападне Господ на тях. 23 А Моисей рече Господу: Людете не могат да се възкачат на Синайската планина, защото Ти си ни заповядал, казвайки: Постави прегради около планината и освети я. 24 Но Господ му каза: Иди, слез, <после> да се качиш, ти и Аарон с тебе; а свещениците и людете да се не спускат и да се не качват към Господа, за да не нападне Той на тях. 25 Моисей, прочее, слезе при людете и им каза това.