Exodus 20

1 Тогава Бог изговори всички тия думи, като каза: 2 Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството. 3 Да нямаш други богове освен Мене. 4 Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; 5 да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, 6 а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди. 7 Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му. 8 Помни съботния ден, за да го освещаваш. 9 Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; 10 а на седмия ден, <който> е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; 11 защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.

12 Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог. 13 Не убивай. 14 Не прелюбодействувай. 15 Не кради. 16 Не свидетелствувай лъжливо против ближния си. 17 Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.

18 И всичките люде гледаха гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата и димящата планина; и, като видяха, людете се оттеглиха и застанаха надалеч. 19 И рекоха на Моисея: Ти говори на нас, и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем. 20 Но Моисей рече на людете: Не бойте се; Бог дойде да ви опита, и за да има всред вас страх от Него, та да не съгрешавате. 21 Така людете стояха надалеч. А Моисей се приближи при мрака, гдето беше Бог.

22 Тогава рече Господ на Моисея: Така да кажеш на израилтяните: Вие сами видяхте, че ви говорих от небето. 23 Покрай Мене да не правите и сребърни богове, нито да си правите и златни богове.

24 От пръст Ми издигай олтар, и жертвувай на него всеизгарянията си и примирителните си приноси, овците си и говедата си. На всяко място, гдето ще правя да се помни Името Ми, ще дохождам при тебе и ще те благославям. 25 Но ако Ми издигнеш каменен олтар, да го не съзидаш от дялани камъни; защото ако дигнеш на него сечиво, ще го оскверниш. 26 И да се не качваш на олтара Ми по стъпала, за да се не открие голотата ти на него.

Exodus 21

1 Ето съдбите, които ще представиш пред тях. 2 Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп. 3 Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него. 4 Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на господаря й, а той ще излезе сам. 5 Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен, 6 тогава господарят му ще го заведе пред съдиите {Или: Божия съд.}, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.

7 Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите. 8 Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил. 9 Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите. 10 Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея. 11 И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.

12 Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви. 13 Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да прибегне. 14 Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.

15 Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.

16 Който открадне човек и го продаде, или ако <откраднатият> се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.

17 Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.

18 Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло; 19 и ако <последният> се привдигне и излиза <макар> с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.

20 Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже. 21 Обаче, ако <удареният> поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока {Еврейски: Пари.}.

22 Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, <който я е ударил> непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите. 23 Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот, 24 око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога, 25 изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.

26 Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи. 27 И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.

28 Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие вола с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан. 29 Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви. 30 Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи. 31 Било че <волът> е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му направят. 32 Но ако волът убоде роб или робиня, <стопанинът> нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.

33 Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел, 34 притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.

35 Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят. 36 Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.

Exodus 22

1 Ако някой открадне вол или овца та го заколи или го продаде, то да плати пет вола за вола и четири овци за овцата.

2 (Ако се завари крадецът когато подкопава, и го ударят та умре, няма да <се пролее> кръв за него. 3 Но ако слънцето е било изгряло над него, тогава ще <се пролее> кръв за него). <Крадецът> трябва непременно да плати; но ако няма с какво, то да се продаде той за откраднатото. 4 И ако откраднатото, било вол, осел, или овца, се намери живо в ръката му, ще плати двойно.

5 Ако някой направи да се изяде нива или лозе, като развърже животното си и то се напасе в чужда нива, ще плати от най-доброто произведение на нивата си и от най-добрия плод на лозето си.

6 Ако избухне огън и запали тръни, така че изгорят копни или непожънати класове, или ниви, то който е запалил огъня непременно ще плати.

7 Ако някой даде на ближния си пари или някакви вещи да ги пази, и те бъдат откраднати от къщата на човека, то, ако се намери крадецът той ще плати двойно, 8 Но ако не се намери крадецът, тогава стопанинът на къщата ще се заведе пред съдиите, <за да се издири> дали е турил ръка върху имота на ближния си. 9 За всякакъв вид престъпление, - относно вол, осел, овца, дреха, или какво да било загубено нещо, за което би казал някой, че е негово, - делото между двамата ще дойде пред съдиите: и когото осъдят съдиите, той ще плати двойно на ближния си. 10 Ако някой даде на ближния си осел, или вол, или овца, или какво да било животно да го пази, и то умре, или се нарани, или бъде откарано, без да види някой, 11 то между двамата оня ще се закълне в Господа, че не е турил ръката си върху имота на ближния си, и стопанинът му ще приеме <това свидетелство>, а <другият> няма да плаща. 12 Но ако <животното> бъде откраднато от него, ще плати на стопанина му. 13 Обаче ако бъде разкъсано <от звяр>, нека го донесе за свидетелство; за разкъсаното няма да плаща.

14 Ако заеме някой от ближния си <животно>, и то се нарани или умре в отсъствието на стопанина му, непременно ще го заплати. 15 Но ако стопанинът му е с него, няма да плаща. Ако е било наето с пари, ще отиде за наема си.

16 Ако някой излъсти несгодена девица и легне с нея, непременно ще даде вено за нея и ще я вземе за жена. 17 Но ако баща й съвсем откаже да му я даде, то ще плати в пари според веното на девиците.

18 Магьосница жена да не оставиш.

19 Всеки скотоложник непременно да се умъртви.

20 Който жертвува на кой да бил бог, освен само на Господа, ще се обрече на изтребление.

21 Чужденец да не онеправдаваш, нито да го угнетяваш; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя.

22 Да не угнетявате вдовица или сираче. 23 Защото ако ги угнетите някак, и те извикат към Мене, непременно ще послушам вика им, 24 и гневът Ми ще пламне, и ще ви избия с нож; и вашите жени ще бъдат вдовици и вашите чада сирачета.

25 Ако дадеш в заем пари на някой свой беден съсед между Моите люде, да не постъпваш с него като заемодател, нито да му налагаш лихва. 26 Ако вземеш в залог дрехата на ближния си, до захождане на слънцето ще му я върнеш; 27 защото това е едничката му завивка, това е дрехата за кожата му; с какво ще спи? и като викне към Мене, Аз ще чуя, защото съм милостив.

28 Да не хулиш съдиите, нито да кълнеш началник на людете си.

29 Да не забавяш да принесеш първака на гумното си и на жлеба си. Първородния между синовете си ще дадеш на Мене. 30 Така ще постъпиш и с говедото си и с овцата си; седем дена ще остане <малкото> с майка си, а на седмия ден ще го дадеш на Мене.

31 Бъдете Ми свети човеци; за това не яжте месо разкъсано от зверове на полето; хвърлете го на кучетата.