Exodus 31

1 Пак говори Господ на Моисея, казвайки: 2 Виж, Аз повиках на име Веселеила сина на Урия, Оровия син, от Юдовото племе; 3 и изпълних го с Божия дух, в мъдрост, в разум, в знание и във всякакво изкуство; 4 за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед, 5 и да изсича камъни за влагане, и да изрязва дърва, за изработването на всякаква работа. 6 И, ето, с него Аз определих Елиава, Ахисамахов син, от Дановото племе; и на всеки който е с мъдро сърце, Аз турих мъдрост в сърцето му, за да направят всичко що съм ти заповядал: 7 шатъра за срещане, ковчега <за плочите> на свидетелството, умилостивилището, което е над него, и всичките принадлежности на шатъра, 8 трапезата и приборите й, чистозлатния светилник с всичките му прибори, и кадилния олтар, 9 олтара за всеизгарянето с всичките му прибори, и умивалника с подложката му; 10 служебните одежди, светите одежди на свещеника Аарона, и одеждите на синовете му, за да свещенодействуват; 11 мирото за помазване, и темяна за благоуханното кадене за светилището; според всичко, що съм ти заповядал, да го направят.

12 Господ говори още на Моисея, казвайки: 13 Говори тъй също на израилтяните, казвайки: Съботите Ми непременно да пазите; защото това е знак между Мене и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам. 14 Прочее, да пазите съботата, защото ви е света: който я оскверни непременно да се умъртви; защото всеки, който работи в нея, тоя човек да се изтреби изсред людете си. 15 Шест дена да се работи, а седмият ден е събота за света почивка, света Господу; всеки, който работи в съботния ден, непременно да се умъртви. 16 Прочее, израилтяните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет. 17 То е знак между Мене и израилтяните за винаги; защото в шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои.

18 И като свърши говоренето си с Моисея на Синайската планина, <Господ> му даде двете плочи на свидетелството, каменни плочи, написани с Божия пръст.

Exodus 32

1 А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарона и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана. 2 Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги. 3 И тъй, всичките люде извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона. 4 А той, като ги взе от ръцете им, даде на <златото> образ с резец, <след като> направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя. 5 И като видя това, Аарон издигна олтар пред него; и Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде празник Господу. 6 И на следния ден, като станаха рано, пожертвуваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят.

7 Тогава Господ каза на Моисея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя. 8 Скоро се отклониха от пътя, <в> който им съм заповядал <да ходят>; направиха си леяно теле, поклониха му се, пожертвуваха му и рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя, 9 Рече още Господ на Моисея: Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са; 10 сега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ. 11 Тогава Моисей се помоли на Иеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламва гневът Ти против людете Ти, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка? 12 Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, <което възнамеряваш> против людете Си. 13 Спомни си за слугите Си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги. 14 Тогава Господ се разкая за злото, което бе казал, че ще направи на людете Си.

15 И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си, плочи написани и от двете страни; от едната страна и от другата бяха написани. 16 Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание начертано на плочите: 17 А като чу Исус <Навиев> гласа на людете, които викаха, рече на Моисея: Боен глас има в стана. 18 А той каза: Това не е глас на вик за победа, нито глас на вик за поражение; но глас на пеене чувам аз.

19 И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си, и строши ги под планината. 20 Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън, и като го стри на ситен прах, разпръсна< праха> по водата и накара Израилевите чада да я изпият.

21 После рече Моисей на Аарона: Що ти сториха тия люде та си им навлякъл голям грях? 22 И Аарон каза: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че людете упорствуват към злото. 23 Понеже ми рекоха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем, що му стана. 24 И аз им рекох: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и излезе това теле.

25 А като видя Моисей, че людете бяха съблечени, (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им), 26 застана Моисей при входа на стана и рече: Който е от към Господа <нека дойде> при мене. И събраха се при него всичките Левийци. 27 И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам натам от врата на врата през стана, и убийте всеки брата си, и всеки другаря си и всеки ближния си. 28 И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в тоя ден паднаха от людете около три хиляди мъже. 29 Защото Моисей беше казал: Посветете себе си днес Господу, <като се дигнете> всеки против сина си и против брата си, за да ви се даде днес благословение.

30 А на следния ден Моисей рече на людете: Вие сте сторили голям грях; но сега ще се възкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви. 31 Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Уви! тия люде сториха голям грях, че си направиха златни богове. 32 Но сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал. 33 Но Господ рече на Моисея: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си. 34 А ти иди сега, води людете <на мястото>, за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред тебе; обаче в деня, когато ги посетя, ще въздам върху тях <наказанието> на греха им {Еврейски: ще посетя, върху тях греха им.}. 35 Така Господ порази людете, за гдето направиха телето, което Аарон изработи.

Exodus 33

1 Рече още Господ на Моисея: Иди, дигни се от тук, ти и людете, които си извел из Египетската земя, та иди в земята за която се клех на Авраама, на Исаака и на Якова, като казах: На твоето потомство ще я дам. 2 И ще изпратя пред тебе ангел, и ще изгоня ханаанеца, аморееца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца; 3 <и той ще ви заведе> в земя, гдето текат мляко и мед; понеже Аз няма да вървя помежду ви, (защото сте коравовратни люде), да не би да ви довърша из пътя.

4 (И когато чуха людете това лошо известие, скърбиха; и никой не си тури украшенията. 5 Защото Господ беше рекъл на Моисея: Кажи на израилтяните: Вие сте коравовратни люде; една минута ако бих дошъл помежду ви, бих ви довършил; за това, снемете си сега украшенията, та да видя какво ще сторя с вас. 6 И тъй израилтяните махнаха украшенията си, <като се отдалечиха> от планината Хорив.

7 Още Моисей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и нарече го Шатър за Срещане, та всеки, който търсеше Господа излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана. 8 И когато Моисей излизаше към шатъра, всичките люде станаха та стояха, всеки при входа на шатъра си, и гледаха след Моисея догде влезе в шатъра. 9 И когато влезеше Моисей в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше на входа на шатъра, и <Господ> говореше с Моисея. 10 И всичките люде гледаха облачния стълб, който стоеше на входа на шатъра, и всичките люде ставаха, всеки на входа на шатъра си, та се кланяха. 11 И Господ говореше на Моисея лице с лице, както човек говори с приятеля си; а, като се връщаше <Моисей> в стана, слугата му, младежът Исус Навиевият син, не се отдалечаваше от шатъра).

12 Моисей, прочее, рече Господу: Ето, Ти ми казваш: Води тия люде; но не си ми явил, кого ще изпратиш с мене; но пак Ти си ми рекъл: Тебе познавам по име, още си придобил Моето благоволение. 13 Сега, прочее, аз съм придобил Твоето благоволение, покажи ми моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти; и разсъждай, че тоя народ Твои люде са. 14 И <Господ> каза: Самият Аз ще вървя <с тебе>, и Аз ще те успокоя. 15 А< Моисей> му рече: Ако Ти не дойдеш <с мене>, не ни извеждай от тука. 16 Защото как ще се познае сега, че съм придобил Твоето благоволение, аз и Твоите люде? нали чрез Твоето дохождане с нас, така щото да се отделим аз и Твоите люде, от всичките люде, които са по лицето на земята. 17 И Господ рече на Моисея: И това, което си рекъл, ще сторя, защото си придобил Моето благоволение и те познавам по име. 18 Тогава рече <Моисей:> Покажи ми, моля, славата Си. 19 А <Господ му> каза: Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост, и ще проглася пред тебе Името Иеова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля. 20 Рече още: Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив. 21 Рече още Господ: Ето място при Мене; ти ще застанеш на канарата; 22 и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата, и ще те прикрия с ръката Си догде премина; 23 после ще дигна ръката Си, и ще Ме видиш изотдире; но Лицето Ми няма да се види.