Genesis 9

1 В това време Бог благослови Ноя и синовете му, като им каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята. 2 Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички въздушни птици; те са всичко, що пълзи по земята и с всички морски риби, са предадени в ръцете ви. 3 Всичко живо, що се движи ще ви бъде за храна; давам ви всичко също, както <дадох> зелената трева. 4 Месо обаче с живота му, <то ест>, с кръвта му, да не ядете. 5 А вашата кръв, <кръвта> на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! от брата на всеки човек, ще изискам живота на човека. 6 Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека. 7 А вие, плодете се и се размножавайте, разплодете се по земята и умножавайте се по нея.

8 После Бог говори на Ноя и на синовете му с него, казвайки: 9 Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви подир вас; 10 и с всичко живо, що е с вас, - птиците, добитъкът и всичките земни животни, които са с вас, да! с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега. 11 Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята.

12 Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас: 13 поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята. 14 Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака; 15 и ще спомня завета Си, който е между Мене и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар. 16 Дъгата ще бъде в облака; и ще я гледам, за да си напомням всегдашния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята. 17 Каза Бог на Ноя: Това е белегът на завета, който установих между Мене и всяка твар, която е на земята.

18 А излезлите от ковчега Ноеви синове бяха Сим, Хам и Яфет; а Хам беше баща на Ханаана. 19 Тия трима бяха Ноеви синове; и от тях се насели цялата земя. 20 В това време Ной почна да работи земята и насади лозе. 21 И, като пи от виното опи се и се разголи в шатрата си. 22 И Хам, Ханаановия баща, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън. 23 А Сим и Яфет взеха една дреха и, като я туриха двамата на рамената си, пристъпиха заднишком та покриха голотата на баща си; лицата им гледаха назад, та не видяха бащината си голота.

24 Като изтрезня Ной от виното си и се научи за онова, което му бе направил по-младият му син, рече: - 25 Проклет да е Ханаан; Слуга на слуги ще бъде на братята си. 26 Рече още: Благословен Господ, Симовия Бог; И Ханаан да му бъде слуга. 27 Бог да разшири Яфета. И да се засели в шатрите на Сима; И Ханаан да им бъде слуга.

28 И след потопа Ной живя триста и петдесет години. 29 И всичките дни на Ноя станаха деветстотин и петдесет години; и умря.

Genesis 10

1 Ето потомството на Ноевите синове, Сима, Хама и Яфета; че и на тях се родиха синове след потопа. 2 Яфетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мосох и Тирас. 3 А Гомерови синове: Асханаз, Рифат и Тогарма. 4 А Яванови синове: Елисей, Тарсис, Китим и Доданим. 5 От тях се разделиха островите на народите, в техните земи, всеки според езика си, според племето си, в народите си.

6 Хамови синове: Хус, Мицраим, Фут и Ханаан. 7 А Хусови синове: Сева, Евила, Савта, Раама и Савтека; а Раамови синове: Шева и Дедан. 8 Хус роди и Нимрода. Той пръв стана силен на земята. 9 Той беше голям ловец пред Господа; затова се казва: Като Нимрода, голям ловец пред Господа. 10 Първо той царува над Вавилон Ерех, Акад и Халне, в Сенаарската земя. 11 От тая земя излезе <и отиде> в Асирия, та съгради Ниневия, Роовот-Ир, Халах 12 и Ресен между Ниневия и Халах (който е големият град). 13 А Мицраим роди Лудим, Анамим, Леавим, Нафтухим, 14 Патрусим, Каслухим (от които произлязоха филистимците) и Кафторим.

15 А Ханаан роди: първородния си <син> Сидон, <после> Хет, 16 евусейците, аморейците, гергесейците, 17 евейците, арукейците, асенейците, 18 арвадците, цемарейците и аматейците; и след това ханаанските племена се пръснаха. 19 Пределът на ханаанците беше от Сидон, като се отива за Герар до Газа, и като се отива за Содом и Гомор, Адма и Цевоим до Лаша. 20 Тия са Хамовите синове в земите си, в народите си, според племената си, според езиците си.

21 Родиха се тъй също чада на Сима, баща на всичките Еверовци и по-стар брат на Яфета. 22 Симови синове: Елам, Асур, Арфаксад, Луд и Арам. 23 А Арамови синове: Уз, Ул, Гетер и Маш. 24 И Арфаксад роди Сала, а Сала роди Евера. 25 И на Евера се родиха двама сина; името на единия беше Фалек {Т.е., Разделение.}, защото в неговите дни се разпредели земята; а името на брата му беше Иоктан. 26 Иоктан роди Алмодада, Шалефа, Хацармавета, Яраха. 27 Адорама, Узала, Дикла, 28 Овала, Авимаила, Шева, 29 Офира, Евила и Иовава; всички тия бяха Иоктанови синове. 30 Техните поселения бяха от Меша, като се отива за Сефар, източната планина. 31 Тия са Симовите синове в земите си, според племената си, според езиците си, според народите си. 32 Тия са племената на Ноевите синове според поколенията им, в народите им; и от тях се отделиха народите по земята след потопа.

Genesis 11

1 А по цялата земя се употребяваше един език и един говор. 2 И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха. 3 И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал. 4 И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх <да стига> до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.

5 А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците. 6 И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят. 7 Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си. 8 Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града. 9 За това той се наименува Вавилон {Т.е., Бъркотия.}, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.

10 Ето Симовото потомство: Сим беше на сто години, а роди Арфаксада две години след потопа; 11 а откак роди Арфаксада, Сим живя петстотин години, и роди синове и дъщери. 12 Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала; 13 а откак роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери. 14 Сала живя тридесет години и роди Евера; 15 а откак роди Евера, Сала живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери. 16 Евер живя тридесет и четири години и роди Фалека; 17 а откак роди Фалека, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери. 18 Фалек живя тридесет години и роди Рагава; 19 а откак роди Рагава, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери. 20 Рагав живя тридесет и две години и роди Серуха; 21 а откак роди Серуха, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери. 22 Серух живя тридесет години и роди Нахора; 23 а откак роди Нахора, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери. 24 Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара; 25 а откак роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери. 26 Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана.

27 Ето потомството и на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана; а Аран роди Лота. 28 И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя. 29 И Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена бе Сарайя, а името на Нахоровата жена Мелха, дъщеря на Арана, който <освен че> беше баща на Мелха, беше баща и на Есха. 30 А Сарайя беше бездетна, нямаше чадо. 31 И Тара взе сина си Аврама и внука си Лота, Арановия син, и снаха си Сарайя, жената на сина си Аврама та излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Харан, дето се и заселиха. 32 И дните на Тара станаха двеста и пет години; и Тара умря в Харан.