Битие 1

1 В начало Бог създаде небето и земята. 2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.

3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. 4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. 5 И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.

6 И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода. 7 И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така. 8 И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори.

9 И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така. 10 И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро. 11 И Бог каза: Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така. 12 Земята произрасти крехка трева, трева която да дава семе, според вида си, и дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро. 13 И стана вечер, и стана утро, ден трети.

14 И Бог каза: Да има светлина на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините; 15 и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така. 16 Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите. 17 И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята, 18 да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро. 19 И стана вечер, и стана утро, ден четвърти.

20 И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния простор. 21 И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно, според видовете им, и всяка крилата птица според вида й; и Бог видя, че беше добро. 22 И благослови ги Бог, казвайки: Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята. 23 И стана вечер, и стана утро, ден пети.

24 И Бог каза: Да произведе земята одушевени животни, според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове, според видовете им; и стана така. 25 Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка - според видовете му, и всичко което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че беше добро.

26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. 27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. 28 И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.

29 И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна. 30 А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, <давам>, всяка зелена трева за храна; и стана така. 31 И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.

Битие 2

1 Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. 2 И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. 3 И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, <от всичко>, което Бог беше създал и сътворил.

4 Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе. 5 А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята; 6 но пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята. 7 И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

8 И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал. 9 И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото. 10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни <реки>. 11 Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато. 12 И златото на оная земя е добро там има <още> бделий и ониксов камък. 13 Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя. 14 Името на третата река е Тигър {Евр. Идекел.}: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат. 15 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.

16 И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; 17 но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.

18 И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник. 19 И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана. 20 Така човекът даде имена на всеки <вид> добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека, не се намери.

21 Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът. 22 И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека. 23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета. 24 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът. 25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.

Битие 3

1 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? 2 Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем; 3 но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. 4 А змията рече на жената: Никак няма да умрете; 5 но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.

6 И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си <да яде> с нея, та и той яде. 7 Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски. 8 И при <вечерния> ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.

9 Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си? 10 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.

11 А <Бог> му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш? 12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох. 13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.

14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки <вид> добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си. 15 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата. 16 На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено <всяко> твое желание и той ще те владее.

17 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. 18 Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. 19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш. 20 И човекът наименува жена си Ева {Т.е. Живот.}, защото тя беше майка на всички живи. 21 И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.

22 И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, - 23 затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет. 24 Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.