Genesis 19

1 Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше в Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и рече: 2 Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете та си идете по пътя. А те рекоха: Не, на улицата ще пренощуваме. 3 Но, като настояваше много, те се отбиха към него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха.

4 А преди да си легнат те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата 5 и викаха на Лота, казвайки: Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем. 6 А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си, и рече: 7 Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие. 8 Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и сторете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тия мъже не струвайте нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми. 9 Но те рекоха: Махни се нататък. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришелец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека, Лота, и приближиха се да разбият вратата. 10 Но мъжете простряха ръце, дръпнаха Лота при себе си, в къщи, и затвориха вратата. 11 Тоже и поразиха със слепота човеците, които бяха пред вратата на къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха, като търсеха вратата.

12 Тогава мъжете рекоха на Лота: Имаш ли тука друг някой: зет, синове, дъщери и които и да било други, що имаш в града, изведи ги из това място; 13 защото ние ще съсипем мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го съсипем. 14 И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му и рече: Станете, излезте из това място, защото Господ ще съсипе града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.

15 Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лота, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тука, за да не погинеш всред наказанието на тоя град. 16 Но той се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и поставиха го вън от града; понеже Господ го пожали.

17 И като го изведоха вън, рече <единият на Лота>: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш <някъде> в цялата тая равнина; бягай на планината, за да не погинеш. 18 А Лот им рече: Ах, Господи, не така! 19 Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение, и с опазването на живота ми, Ти правиш <още> по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побягна на планината, да не би да ме постигне злото и да умра. 20 Гледай, моля, тоя град е близо, за да прибягна там, и малък е. Нека побягна там, (не е ли малък <град?>) и така животът ми ще се опази. 21 Той му каза: Ето слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори. 22 Бързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, доде ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор {Т.е., Малък.}.

23 Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.

24 Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето. 25 Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.

26 Но жена му, след него, погледна назад, и стана стълб от сол.

27 Сутринта Авраам подрани на мястото, дето беше стоял пред Господа; 28 и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.

29 И тъй, когато Бог разоряваше градовете на тая равнина, Бог си спомни за Авраама и изпрати Лота изсред разорението, когато разори градовете, дето живееше Лот.

30 А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери. 31 Тогава по-старата рече на по-младата: Баща ни е стар, и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя. 32 Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си. 33 И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе та преспа с баща си; а той не усети, нито кога легна тя, нито кога влезе. 34 На другия ден по-старата рече на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тая нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомство от баща си. 35 И тъй, и оная нощ упоиха баща си с вино, и по-младата влезе та преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана. 36 Така и двете Лотови дъщери зачнаха от баща си. 37 И по-старата роди син и го наименува Моав; той е и до днес отец на моавците. 38 Роди и по-младата син и го наименува Бен-ами; той е и до днес отец на амонците.

Genesis 20

1 От там Авраам пътуваше към южната страна. Той се настани между Кадис и Сур и живееше като пришелец в Герар. 2 И понеже Авраам казваше за жена си Сара: Сестра ми е, то Герарският цар Авимелех прати та взе Сара.

3 Но Бог дойде при Авимелеха в съня му, през нощта и му рече: Ето, ти умираш поради жената, която си взел; защото тя си има мъж. 4 (А Авимелех не беше се приближил при нея). И рече: Господи, ще погубиш ли и един праведен народ? 5 Не каза ли ми сам той: Сестра ми е? Също и сама тя рече: Той ми е брат. С право сърце и с чисти ръце сторих аз това. 6 Бог му каза в съня: Да, Аз зная, че си сторил това с праведно сърце; още Аз те и въздържах да не съгрешиш против Мене, и затова не те оставих да се докоснеш до нея. 7 Сега, прочее, върни жената на човека, защото е пророк и ще се помоли за тебе, и ти ще останеш жив; но ако не я върнеш; знай, че непременно ще умреш, ти и всички твои.

8 На сутринта, като стана рано Авимелех повика всичките си слуги и извести всички тия неща в ушите им; и хората се уплашиха много. 9 Тогава Авимелех повика Авраама и му рече: Що ни стори ти? Какво ти съгреших, та си навлякъл на мене и на царството ми голям грях? Направил си ми работи, които не трябваше да се правят. 10 Рече още Авимелех на Авраама: Що си видял, та стори това нещо? 11 И рече Авраам: <Сторих го> понеже рекох: Не ще има страх от Бога в това място, и ще ме убият, поради жена ми. 12 А при това, тя наистина ми е сестра, дъщеря на баща ми, но не и дъщеря на майка ми; и ми стана жена. 13 И когато Бог ме направи да странствувам от бащиния си дом, рекох й: Ще ми направиш тая добрина - на всяко място, гдето отидем, казвай за мене: Брат ми е.

14 Тогава Авимелех взе овци и говеда, слуги и слугини, та ги даде на Авраама и върна му жена му Сара. 15 И рече Авимелех: Ето, земята ми е пред тебе; засели се дето ти е угодно. 16 А на Сара каза: Виж, дадох на брата ти хиляда сребърника; ето, това ти е покривало за очите пред всички, които са с тебе; и пред всички човеци си оправдана.

17 И тъй, Авраам се помоли на Бога; и Бог изцели Авимелеха, и жена му, и слугите му; и раждаха деца. 18 Защото, поради Авраамовата жена Сара, Господ беше заключил съвсем всички утроби на Авимелеховия дом.

Genesis 21

1 И Господ посети Сара според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал. 2 Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок. 3 И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак {Т.е., Смях.}. 4 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал. 5 А Авраам беше на сто години, когато се роди син му Исаак.

6 И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки който чуе, ще ми се смее. 7 Каза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - защото му родих син в старините му. 8 А като порасна детето, отбиха го; и в деня когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение.

9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива; 10 затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак. 11 Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му <Исмаил>.

12 Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство. 13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.

14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; <даде> й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее. 15 Но изчерпи се водата в меха; и <майка му> хвърли детето под един храст 16 и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака. 17 И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е. 18 Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ. 19 Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие. 20 Бог беше с момчето, което като порасна, засели се в пустинята и стана стрелец. 21 Засели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя.

22 По онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш. 23 Сега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал. 24 И рече Авраам: Заклевам се. 25 Подир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила. 26 Но рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти ми си явил за това, нито аз съм чул, освен днес. 27 Тогава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор <помежду си>. 28 А Авраам отдели седем женски агнета от стадото. 29 И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил? 30 А той рече: Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец. 31 Затова той наименува онова място Вирсавее {Т.е., Клетвеният кладенец.}, защото там се заклеха двамата. 32 Така те сключиха договор във Вирсавее: и <след това> станаха Авимелех и военачалникът му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.

33 И <Авраам> посади дъбрава във Вирсавее и там призва Името на Иеова, Вечния Бог. 34 И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.