Genesis 22

1 След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме. 2 И рече <Бог:> Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.

3 На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал. 4 На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч. 5 Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас. 6 И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно. 7 Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече <Исаак>: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето? 8 И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно. 9 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата. 10 И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.

11 Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме. 12 И <ангелът> рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син. 13 Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си. 14 И Авраам наименува това място Иеова-ире {Т.е., Господ ще промисли.}; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.

15 Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече: 16 В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син, 17 ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; 18 в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми. 19 И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее.

20 А след тия събития, известиха на Авраама, казвайки: Ето, и Мелха роди чада на брата ми Нахор: 21 първородния му Уза, брата му Вуза, Камуила Арамовия баща. 22 Кеседа, Азава, Фалдеса, Едлафа и Ватуила. 23 А Ватуил роди Ревека. Тия осем <сина> роди Мелха на Нахора Авраамовия брат. 24 Тоже и наложницата му, на име Ревма, роди Тевека, Гаама, Тахаса и Мааха.

Genesis 23

1 Сара живя сто двадесет и седем години; тия бяха годините на Сариния живот. 2 И Сара умря в Кириат-арва, (който е Хеврон), в Ханаанската земя; и Авраам дойде да жалее Сара и да я оплаче.

3 И като стана Авраам от покойницата си, говори на хетейците, казвайки: 4 Пришелец и заселник съм аз между вас; дайте ми място за погребване между вас, <което да е мое>, за да погреба покойницата си пред очите си. 5 А хетейците в отговор на Авраама му казаха: 6 Послушай ни, господарю; между нас ти си княз Божий; погреби покойницата си в най-добрата от гробниците ни; никой от нас не ще ти откаже гробницата си, за да погребеш покойницата си. 7 Тогава стана Авраам, поклони се на людете на земята, на хетейците, и говори с тях, казвайки: 8 Ако ви е угодно да погреба покойницата си пред очите си, послушайте ме и станете посредници за мене пред Сааровия син Ефрон, 9 за да ми даде пещерата си Махпелах, която е на края на нивата му; с пълна цена нека ми я даде всред вас, като собственост за гробница. 10 А Ефрон седеше всред хетейците; и Ефрон, хетеецът, отговори на Авраама пред хетейците, които слушаха, пред всичките, които влизаха в портата на града му, казвайки: 11 Не, господарю, послушай ме; давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея; давам ти я пред тия мъже от людете си; погреби покойницата си. 12 Тогава Авраам се поклони пред людете на земята 13 и говори на Ефрона пред людете на земята, които слушаха, казвайки: Но, ако обичаш, моля, послушай ме: ще дам стойността на нивата; вземи я от мене, и ще погреба покойницата си там. 14 А в отговор Ефрон каза на Авраама: 15 Чуй ме, господарю: земя за четиристотин сребърни сикли, какво е между мене и тебе? Погреби, прочее, покойницата си.

16 И Авраам прие <казаното от> Ефрона; и Авраам претегли на Ефрона парите, които определи пред хетейците, които слушаха, четиристотин сребърни сикли, каквито вървяха между търговците.

17 И тъй, Ефроновата нива, която беше в Махпелах, срещу Мамврий, - нивата, пещерата, която бе в нея, и всичките дървета в нивата, в междите около цялата нива, 18 станаха собственост на Авраама пред очите на синовете на Хета пред всичките, които влизаха в портата на неговия град. 19 След това Авраам погреба жена си Сара в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, (който е Хеврон), в Ханаанската земя. 20 Така, нивата и пещерата в нея се утвърдиха на Авраама от хетейците, като собствено гробище.

Genesis 24

1 А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко, 2 рече Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Тури, моля, ръката си под бедрото ми; 3 и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея; 4 но да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и <от там> да вземеш жена за сина ми Исаака. 5 А слугата му рече: Може да не иска жената да дойде след мене в тая земя; трябва ли да заведа сина ти в оная земя, отгдето си излязъл? 6 Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.

7 Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя, Той ще изпрати ангела Си пред тебе; и ще вземеш жена за сина ми от там. 8 Но ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там. 9 Тогава слугата тури ръката си под бедрото на господаря си Авраама и му се закле за това нещо.

10 И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град. 11 И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец. 12 Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама. 13 Ето, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода. 14 Нека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; - тя нека е оная, която си отредил за слугата Си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.

15 Докато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор. 16 Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи. 17 А слугата се затече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти. 18 А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си и му даде да пие. 19 И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея доде се напоят. 20 И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили. 21 А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно, или не. 22 Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече: 23 Чия си дъщеря? я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме? 24 А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора. 25 Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за пренощуване. 26 Тогава човекът се наведе та се поклони на Господа. 27 И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми. 28 А момата се затече, та разказа тия неща на майка си.

29 И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се затече вън при човека на извора. 30 Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; и, ето, той стоеше при камилите до извора. 31 И рече му: Влез, ти благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.

32 И тъй, човекът влезе в къщи; а <Лаван> разтовари камилите <му> и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него. 33 И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям доде не кажа думата си. А <Лаван> рече: Казвай. 34 Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраама. 35 Господ е благословил господаря ми премного, та стана велик; дал му е овци и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли. 36 И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко що има. 37 И господарят ми, като ме закле, рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея. 38 Но да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и <от там> да вземеш жена за сина ми. 39 И рекох на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мене. 40 Но той ми каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с тебе и ще направи пътуването ти успешно; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом. 41 <Само> тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми. 42 И като пристигнах днес на извора, рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно, 43 ето, аз стоя при водния извор; момата, която излезе да налее вода, и аз й река: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти, 44 и тя ми рече: И ти пий, и ще налея и за камилите ти, - тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми. 45 Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, рекох й: Я ми дай да пия. 46 И тя бързо сне водоноса от рамото си и рече: Пий, и ще напоя и камилите ти. И тъй, аз пих, а тя напои и камилите. 47 Тогава я попитах, казвайки: Чия си дъщеря? А тя рече: <Аз съм> дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава турих обицата на лицето й и гривните на ръцете й. 48 И наведох се та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря. 49 Сега, прочее, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, <пак> ми кажете, за да се обърна надясно или наляво. 50 А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро. 51 Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил. 52 Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята. 53 И слугата извади сребърни и златни накити и облекла та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й.

54 Подир това, той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, <слугата> рече: Изпратете ме при господаря ми. 55 А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде. 56 Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си. 57 А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже. 58 И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам. 59 И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му. 60 И благословиха Ревека, като й рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди, и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.

61 И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина.

62 А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя. 63 И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, подигна очи и видя, и, ето, камили се приближаваха. 64 Също и Ревека повдигна очи и видя Исаака; и слезна от камилата. 65 Защото беше рекла на слугата: Кой е оня човек, който иде през полето насреща ни? И слугата беше казал: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри. 66 И слугата разказа на Исаака всичко, което бе извършил. 67 Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след <смъртта> на майка си.