Genesis 26

1 И настана глад по земята, освен първия глад, който беше в Авраамовите дни, та Исаак отиде в Герар, при филистимския цар Авимелех, 2 защото Господ беше му се явил и рекъл: Не слизай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа; 3 остани в тая земя и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на потомството ти ще дам всички тия земи, в утвърждение на клетвата, с която се заклех на баща ти Авраама; 4 и ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята; 5 понеже Авраам послуша гласа Ми, и опази заръчването Ми, заповедите Ми, повеленията Ми и законите Ми.

6 Затова Исаак се настани в Герар. 7 И местните жители го запитаха за жена му; а той рече: Сестра ми е; защото се боеше да каже: Жена ми е, <като си думаше>: Да не би местните жители да ме убият поради Ревека; понеже тя беше красива на глед. 8 А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак играеше с жена си Ревека. 9 Тогава Авимелех повика Исаака и рече: Ето, тя наистина ти е жена; а защо каза ти: Сестра ми е? Исаак му каза: Защото си рекох: да не би да бъда убит поради нея. 10 И рече Авимелех: Що е това, което си ни сторил? Лесно можеше някой от людете да лежи с жена ти, и ти щеше да ни навлечеш грях. 11 Затова Авимелех заръча на всичките люде, казвайки: Който докачи тоя човек или жена му непременно ще се умъртви.

12 И Исаак пося в оная земя и събра през същото лято стократно; и Господ го благослови. 13 Човекът се възвеличаваше и продължаваше да става велик, додето стана твърде велик. 14 Той придоби овци, придоби и говеда и много слуги; а филистимците му завиждаха; 15 и филистимците затрупаха и напълниха с пръст всичките кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали в дните на баща му Авраама. 16 И Авимелех каза на Исаака: Иди си от нас, защото си станал много по-силен от нас.

17 Затова Исаак си отиде от там, разпъна шатрите си в Герарската долина и там живееше. 18 А Исаак изкопа наново водните кладенци, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама, (защото филистимците ги бяха затрупали след Авраамовата смърт) и нарече ги по имената, с които баща му беше ги нарекъл. 19 И Исааковите слуги копаха в долината и намериха там кладенец с текуща вода. 20 Но Герарските говедари се караха с Исааковите говедари, казвайки: Наша е водата: затова <Исаак> нарече кладенеца Есен {Т.е., Каране.}, понеже се караха за него. 21 После изкопаха друг кладенец, но и за него се караха; затова го нарече Ситна {Т.е., Вражда.}. 22 Тогава той се премести от там и изкопа друг кладенец, и за него не се караха; и нарече го Роовот {Т.е., Широта.}, като думаше: Защото сега Господ ни даде пространно място, и ние ще се наплодим в тая земя. 23 От там отиде във Вирсавее. 24 И Господ му се яви през същата нощ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе, ще те благословя и ще умножа твоето потомство, заради слугата Ми Авраама. 25 И той издигна там олтар и призва Господното Име; разпъна и шатъра си там, и там Исааковите слуги изкопаха кладенец.

26 Тогава Авимелех отиде при него от Герар с приятеля си Охозата {В изданието от 1940 г. - Оховата, вероятно печатна грешка.} и военачалника си Фихола. 27 И Исаак им рече: Защо сте дошли при мене, като ме мразите и ме изпъдихте изпомежду си? 28 А те казаха: Видяхме явно, че Господ е с тебе, и си рекохме: Нека се положи клетва между нас, между нас и тебе, и нека направим договор с тебе, 29 че няма да ни сториш зло, както и ние не те докачихме, и както само добро ти правихме и те изпратихме с мир. Сега <виждаме, че> ти си благословеният от Господа. 30 Тогава <Исаак> им даде угощение и те ядоха и пиха. 31 На сутринта станаха рано и се заклеха един за друг; после Исаак ги изпрати, и те си отидоха от него с мир. 32 И в същия ден Исааковите слуги дойдоха и му известиха за кладенеца, който бяха изкопали, и му рекоха: Намерихме вода. 33 И нарече го Савее; от това името на града е Вирсавее до днес.

34 А когато Исав беше на четиридесет години взе за жена Юдита, дъщеря на хетееца Веири, и Васемата, дъщеря на хетееца Елон. 35 Те бяха горчивина за душата на Исаака и Ревека.

Genesis 27

1 Когато остаря Исаак и очите му ослабнаха, та не можеше да види, повика по-големия си син Исав и му рече: Синко. А той му рече: Ето ме. 2 Тогава той каза: Виж сега, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра; 3 вземи прочее, още сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и улови ми лов, 4 та ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра. 5 А Ревека чу, когато говореше Исаак на сина си Исава. И Исав отиде на полето да улови лов и го донесе.

6 Тогава Ревека продума на сина си Якова, казвайки: Виж, аз чух баща ти да говори на брата ти с тия думи: 7 Донеси ми лов и сготви ми вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа преди да умра. 8 Сега, прочее, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми. 9 Иди още сега в стадото и донеси ми от там две добри ярета и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича; 10 и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови преди да умре. 11 Но Яков рече на майка си Ревека: Виж брат ми Исав е космат, а аз съм гладък. 12 Може би ще ме попипа баща ми, и аз ще се явя пред него като измамник, та ще навлека на себе си проклятие, а не благословение. 13 А майка му рече: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко; само послушай думите ми, и иди та ми ги донеси. 14 И тъй, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше. 15 После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син Исава, които се намираха в къщи при нея и с тях облече по-младия си син Якова. 16 И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи. 17 Тогава даде в ръцете на сина си Якова вкусното ястие и хляба, който бе приготвила.

18 И тъй, той отиде при баща си и рече: Тате. А Исаак рече: Ето ме; кой си ти, синко? 19 И Яков рече на баща си: Аз съм първородният ти Исав; сторих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти. 20 Но Исаак рече на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той рече: Защото Господ, твоят Бог ми даде добър успех. 21 Тогава Исаак рече на Якова: Моля, синко, приближи се, за да те попипам да ли си същият ми син Исав, или не. 22 И приближи се Яков при баща си Исаака; и той, като го попипа, рече: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови. 23 И не го позна, защото ръцете му бяха космати, като ръцете на брата му Исава; и благослови го. 24 И каза: Ти ли си същият ми син Исав? А той рече: Аз. 25 Тогава каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И принесе му, та яде; донесе му и вино, та пи. 26 А баща му Исаак му рече: Приближи се сега и целуни ме, синко. 27 И той се приближи та го целуна; и <Исаак> помириса дъха на облеклото му, и го благослови, казвайки: - Ето, дъхът на сина ми Е като дъх на поле, което е благословил Господ. 28 Бог да ти даде от росата на небето, И от тлъстината на земята, И изобилие на жито и на вино. 29 Племена да ти слугуват И народи да ти се покланят; Бъди господар на братята си, И да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки, който те кълне, И благословен всеки, който те благославя.

30 Щом като свърши Исаак да благославя Якова, и Яков току що беше се разделил с баща си Исаака, дойде брат му Исав от лова си. 31 Също и той сготви вкусно ястие, принесе на баща си и му рече: Да стане баща ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти. 32 А баща му Исаак му рече: Кой си ти? И той каза: Аз съм син ти, първородният ти, Исав. 33 Тогава Исаак се разтрепери твърде много, и каза: А кой ще е оня, който улови лов и ми принесе, та ядох от всичко преди да дойдеш ти, и го благослових? - Да! и благословен ще бъде. 34 Когато чу Исав бащините си думи, извика със силен и жалостен вик и рече на баща си: Благослови ме, ей мене, тате. 35 А той рече: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение. 36 И рече <Исав>: Право са го нарекли Яков, защото сега втори път той ме е изместил: отне първородството ми и, ето, сега е отнел и благословението ми. И рече: Не си ли задържал за мене благословение? 37 А Исаак в отговор рече на Исава: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги, и надарих го с жито и вино; какво, прочее, да сторя за тебе, синко? 38 И Исав рече на баща си: Само едно ли благословение имаш, тате? Благослови ме, ей мене, тате. И Исав плака с висок глас. 39 Тогава баща му Исаак в отговор му каза: Ето, твоето желание ще бъде в тлъстите места на земята, Наросявани от небето горе; 40 С ножа си ще живееш, а на брата си ще слугуваш; Но когато въстанеш Ще строшиш ярема му от врата си.

41 И Исав мразеше Якова поради благословението, с което баща му го благослови; и думаше Исав в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брата си Якова. 42 И казаха на Ревека думите на по-стария й син Исав; затова тя прати да повикат по-младия й син Якова, и му рече: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие. 43 Сега прочее, синко, послушай думите ми: стани, та бягай при брата ми Лавана в Харан, 44 и поживей при него известно време, доде премине яростта на брата ти, - 45 доде премине от тебе гнева на брата ти, и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат от там. Защо да се лиша и от двама ви в един ден? 46 И Ревека каза на Исаака: Омръзна ми живота поради хетейските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия от дъщерите на тая земя, защо живея?

Genesis 28

1 Тогава Исаак повика Якова, и, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери. 2 Стани, иди в Падан-арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и от там вземи жена, от дъщерите на вуйчо ти Лавана. 3 И Бог Всемогъщи да те благослови и да те наплоди и умножи, така щото да произлязат от тебе редица племена; 4 и даденото на Авраама благословение да го даде на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята в която си пришелец, която Бог даде на Авраама. 5 Така Исаак изпрати Якова; и той отиде в Падан-арам при Лавана, син на сириеца Ватуила, и брат на Ревека, майка на Якова и Исава.

6 А Исав, като видя, че Исаак благослови Якова и го изпрати в Падан-арам, да си вземе жена от там, и че, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от Ханаанските дъщери; 7 и че Яков послуша баща си и майка си та отиде в Падан-арам; 8 и като видя Исав, че ханаанските дъщери не се нравеха на баща му Исаака, 9 то Исав отиде при Исмаила и, освен другите си жени, взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Новаита.

10 Яков, прочее, излезе от Вирсавее и отиде към Харан. 11 И, като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък та го тури за възглавница, и легна да спи на това място. 12 И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея. 13 И Господ стоеше над нея, и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраама, и Бог на Исаака; земята на която лежиш ще дам на тебе и на потомството ти. 14 Твоето потомство ще бъде <многочислено>, като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез тебе и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята. 15 Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не извърша това, за което ти говорих.

16 А като се събуди Яков от съня си, рече: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел. 17 И убоя се, и рече: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата небесна. 18 На сутринта, като стана Яков рано, взе камъка, който си беше турил за възглавница, изправи го за стълб, и изля масло на върха му. 19 И наименува онова място Ветил {Божий дом.}; а преди името на града беше Луз. 20 Тогава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, 21 така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог, 22 и тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десетък на Тебе.