Genesis 28

1 Тогава Исаак повика Якова, и, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери. 2 Стани, иди в Падан-арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и от там вземи жена, от дъщерите на вуйчо ти Лавана. 3 И Бог Всемогъщи да те благослови и да те наплоди и умножи, така щото да произлязат от тебе редица племена; 4 и даденото на Авраама благословение да го даде на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята в която си пришелец, която Бог даде на Авраама. 5 Така Исаак изпрати Якова; и той отиде в Падан-арам при Лавана, син на сириеца Ватуила, и брат на Ревека, майка на Якова и Исава.

6 А Исав, като видя, че Исаак благослови Якова и го изпрати в Падан-арам, да си вземе жена от там, и че, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от Ханаанските дъщери; 7 и че Яков послуша баща си и майка си та отиде в Падан-арам; 8 и като видя Исав, че ханаанските дъщери не се нравеха на баща му Исаака, 9 то Исав отиде при Исмаила и, освен другите си жени, взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Новаита.

10 Яков, прочее, излезе от Вирсавее и отиде към Харан. 11 И, като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък та го тури за възглавница, и легна да спи на това място. 12 И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея. 13 И Господ стоеше над нея, и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраама, и Бог на Исаака; земята на която лежиш ще дам на тебе и на потомството ти. 14 Твоето потомство ще бъде <многочислено>, като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез тебе и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята. 15 Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не извърша това, за което ти говорих.

16 А като се събуди Яков от съня си, рече: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел. 17 И убоя се, и рече: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата небесна. 18 На сутринта, като стана Яков рано, взе камъка, който си беше турил за възглавница, изправи го за стълб, и изля масло на върха му. 19 И наименува онова място Ветил {Божий дом.}; а преди името на града беше Луз. 20 Тогава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, 21 така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог, 22 и тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десетък на Тебе.

Genesis 29

1 Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители. 2 И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък. 3 И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца. 4 И Яков каза на <овчарите>: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме. 5 И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме. 6 И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с овците. 7 А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овците и идете да ги пасете. 8 А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.

9 Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си овци, защото тя ги пасеше. 10 А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана. 11 И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. 12 И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си. 13 А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, затече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава <Яков> разказа на Лавана всичко. 14 И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И <Яков> живя при него един месец.

15 След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата. 16 А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил, 17 на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице. 18 И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил. 19 И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене. 20 И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.

21 След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея. 22 И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение. 23 А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея. 24 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия. 25 Но на утринта, ето че беше Лия. И <Яков> рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга? 26 А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата. 27 Свърши <сватбарската> седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години. 28 И Яков стори така; свърши седмицата с <Лия и тогава Лаван> му даде дъщеря си Рахил за жена. 29 И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил. 30 И <Яков> влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на <Лавана> още седем години.

31 А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна. 32 И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим {Т.е., Ето син.}, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне. 33 И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон {Т.е., Послушание.}. 34 Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий {Т.е., Съединение.}. 35 И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда {Т.е., Славословие.}. И престана да ражда.

Genesis 30

1 А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: дай ми чада, иначе аз ще умра. 2 А Яков се разгневи на Рахил, и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод? 3 А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея. 4 И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея. 5 И Вала зачна и роди син на Якова. 6 Тогава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан {Т.е., Съдия.}. 7 И Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова. 8 Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си, и надвих; затова го наименува Нефталим {Т.е., Моя борба.}. 9 Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа та я даде на Якова за жена. 10 И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова. 11 И рече Лия: Щастие дойде; за това го наименува Гад {Т.е., Щастие.}. 12 И Зелфа слугинята на Лия, роди втори син на Якова. 13 Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир {Т.е., Честит.}.

14 И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти. 15 А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти. 16 И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ. 17 И Бог послуша Лия; и тя зачна; и роди пети син на Якова. 18 Тогава рече Лия: Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар {Т.е., Награда.}. 19 И Лия пак зачна и роди шести син на Якова. 20 И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон {Т.е., Живелище.}. 21 И после роди дъщеря, която наименува Дина {Т.е., Съд.}.

22 След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й. 23 Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора. 24 И наименува го Иосиф {Т.е., Дано прибави.}, като думаше: Господ да ми прибави и друг син.

25 А като роди Рахил Иосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си. 26 Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших. 27 А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, <остани; защото> разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе. 28 Рече още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам. 29 А <Яков> му каза: Ти знаеш, как съм ти работил, и как е бил добитъкът ти при мене. 30 Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом? 31 А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти; 32 ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овците, и <всяка> пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата. 33 И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелствува за мене - всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, <ако се намери> у мене, ще се счита за крадена. 34 И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал. 35 И тъй в същия ден <Лаван> отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всичките капчести и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло и всичките черни между овците, та ги предаде в ръцете на <Якововите> синове, 36 и постави тридневен път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.

37 Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките. 38 Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и, като зачеваха, когато дохождаха да пият, 39 то стадата зачеваха пред пръчките, и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри. 40 И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада тури отделно, и не ги тури с Лавановите овци. 41 И когато по-силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките. 42 А когато овците бяха по-слаби, не ги туряше; така че се падаха по-слабите на Лавана, а по-силните на Якова. 43 Така човекът забогатя твърде много, и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.