Genesis 2

1 Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. 2 И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. 3 И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, <от всичко>, което Бог беше създал и сътворил.

4 Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе. 5 А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята; 6 но пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята. 7 И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

8 И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал. 9 И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото. 10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни <реки>. 11 Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато. 12 И златото на оная земя е добро там има <още> бделий и ониксов камък. 13 Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя. 14 Името на третата река е Тигър {Евр. Идекел.}: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат. 15 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.

16 И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; 17 но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.

18 И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник. 19 И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана. 20 Така човекът даде имена на всеки <вид> добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека, не се намери.

21 Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът. 22 И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека. 23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета. 24 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът. 25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.

Genesis 3

1 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? 2 Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем; 3 но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. 4 А змията рече на жената: Никак няма да умрете; 5 но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.

6 И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си <да яде> с нея, та и той яде. 7 Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски. 8 И при <вечерния> ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.

9 Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си? 10 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.

11 А <Бог> му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш? 12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох. 13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.

14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки <вид> добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си. 15 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата. 16 На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено <всяко> твое желание и той ще те владее.

17 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. 18 Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. 19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш. 20 И човекът наименува жена си Ева {Т.е. Живот.}, защото тя беше майка на всички живи. 21 И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.

22 И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, - 23 затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет. 24 Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.

Genesis 4

1 И Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди Каина; и каза: С <помощта> на Господа придобих човек. 2 Роди още и брата му Авела. Авел пасеше стадо, а Каин беше земледелец.

3 И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа. 4 Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му; 5 а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.

6 И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти? 7 Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш. 8 А Каин каза <това> на брата си Авела. И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авела и го уби.

9 И Господ рече на Каина: Где е брат ти Авел? А той рече: Не зная; пазач ли съм аз на брата си? 10 И рече <Бог>: Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята. 11 И сега проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка. 12 Когато работиш земята тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята.

13 А Каин рече на Господа: Наказанието ми е толкова тежко, щото не мога да го понеса. 14 Ето, гониш ме днес от лицето на <тая> земя; ще съм скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята; и тъй всеки който ме намери, ще ме убие. 15 А Господ му каза: Затова, който убие Каина, нему ще се отмъсти седмократно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери.

16 Тогава излезе Каин от Господното присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем. 17 И Каин позна жена си, която зачна и роди Еноха: и Каин съгради град, и наименува града Енох, по името на сина си. 18 И на Еноха се роди Ирад; а Ирад роди Мехуяила; Мехуяил роди Метусаила; и Метусаил роди Ламеха.

19 И Ламех си взе две жени; името на едната беше Ада, а името на другата Села. 20 Ада роди Явала; той беше родоначалник на ония, които живеят в шатри и <имат> добитък. 21 Името пък на брата му беше Ювал; той беше родоначалник на всички, които свирят с арфа и кавал. 22 Тъй и Села роди Тувал-Каина, ковач на всякакъв <вид> медно и желязно сечиво; а сестра на Тувал-Каина беше Наама.

23 И Ламех рече на жените си:- Адо и Село, чуйте гласа ми, Жени Ламехови, слушайте думите ми; Понеже мъж убих, задето ме нарани, Да! юноша задето ме смаза. 24 Ако на Каина се отмъсти седмократно, То на Ламеха <ще се отмъсти> седемдесет и седмократно.

25 И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит {Т.е., Наместник.}, защото <тя думаше>, Бог ми определи друга рожба, вместо Авела, тъй като Каин го уби. 26 Също и на Сита се роди син, когото наименува Енос. Тогава почнаха човеците да призовават Господното име {Или: Тогава се постави началото да се именуват човеците по името на Иеова.}.