Genesis 31

1 А <Яков> чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство. 2 И, ето, Яков видя, че лицето на Лавана не беше към него тъй както преди. 3 А Господ рече на Якова: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе. 4 Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му; 5 и рече им: Виждам, че бащиното ви лице не е към мене тъй както преди; но Бог на баща ми е бил с мене. 6 А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви. 7 Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости. 8 Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени. 9 Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене. 10 И <едно> време, когато зачеваше стадото, подигнах очи и видях насъне, че, ето, козлите, които се качваха на стадото бяха шарени, капчести и сиви. 11 И ангел Божий ми рече в съня: Якове; И аз отговорих: Ето ме. 12 И той каза: Подигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, капчести и сиви; защото видях всичко, що ти прави Лаван. 13 Аз съм Бог на Ветил, гдето ти помаза стълб с масло и гдето Ми се обрече. Стани сега, излез из тая земя и се върни в родината си. 14 Рахил и Лия в отговор му рекоха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом? 15 Не счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари? 16 Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова, стори сега, каквото Бог ти е казал.

17 Тогава Яков стана и тури децата си и жените на камилите. 18 И подкара всичкия си добитък и целия си имот що бе придобил, спечеления от него добитък, който бе събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаака. 19 А като беше отишъл Лаван да стриже овците си, Рахил открадна домашните идоли на баща си. 20 И тъй, Яков побягна скришно от сириеца Лавана, без да му извести, че си отива. 21 Побягна с целия си имот, стана та премина Ефрат {Еврейски: реката.} и отправи се към Галаадската поляна. 22 А на третия ден известиха на Лавана, че Яков побягнал. 23 Тогава <Лаван>, като взе със себе си братята си, гони го седем дни {Еврейски: седемдневно пътешествие.}, и го стигна на Галаадската поляна. 24 Но Бог дойде насъне, през нощта, при сириеца Лавана и му каза: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.

25 И така, Лаван стигна Якова. Яков беше разпънал шатрата си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята на Галаадската поляна. 26 И Лаван рече на Якова: Що стори ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми, като с нож запленени? 27 Защо се скри, за да бягаш; и ме измами, а не ми яви, та да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи, 28 нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си сторил това без да мислиш. 29 Ръката ми е доволно силна да ви напакости; но Бог на баща ви ми говори нощес, казвайки: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро. 30 И сега вече си тръгнал, понеже ти е много домъчняло за бащиния ти дом; <обаче>, защо си откраднал боговете ми? 31 А Яков в отговор каза на Лавана: <Побягнах> понеже се уплаших; защото си рекох: Да не би да ми отнемеш на сила дъщерите си. 32 У когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай, какво твое има у мене и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги бе откраднала). 33 И тъй, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери <боговете>. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра. 34 А Рахил беше взела домашните идоли, турила ги в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван пипаше из цялата шатра, но не ги намери. 35 И <Рахил> рече на баща си: Да ти се не зловиди, господарю, дето не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите.

36 Тогава Яков се разсърди и скара се с Лавана. Яков проговори и каза на Лавана: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, та си се затекъл подир мене толкоз разпалено? 37 Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и твоите братя и нека отсъдят между двама ни. 38 Двадесет години вече съм бил при тебе; овците ти и козите ти не се изяловиха; и овните на стадото ти не изядох. 39 Разкъсано от звяр не ти донесох; аз теглех загубата. От мене ти изискваше <откраднатото>, било че се открадне деня или нощя. 40 Ето как беше с мене: деня пекът ме изнуряваше, а нощя - мразът, и сънят бягаше от очите ми. 41 Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овците ти; и ти десет пъти промени заплатата ми. 42 Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраама, Страхът на Исаака, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи нощес.

43 А Лаван в отговор рече на Якова: Тия дъщери са мои дъщери и децата са мои деца и стадата са мои стада, всичко що виждаш е мое; и какво да сторя днес на тия мои дъщери или на децата, които са народили? 44 Но сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе. 45 Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб. 46 Още Яков рече на братята си: Натрупайте камъни; и те взеха камъни та направиха грамада; и ядоха там край грамадата. 47 Лаван я нарече Иегар Сахадута {Т.е., (Халдейски), Свидетелска грамада.}, а Яков я нарече Галаад {Т.е., (Еврейски), Свидетелска грамада.}. 48 И рече Лаван: Тая грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя се наименува Галаад 49 и Масфа {Т.е., Стражарница.}, защото думаше: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг. 50 Ако се обхождаш зле с дъщерите ми, или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, няма никой човек с нас <за свидетел>; но виж, Бог е свидетел между мене и тебе. 51 Лаван още каза на Якова: Гледай тая грамада и гледай стълба; който изправих между мене и тебе, 52 тая грамада да бъде свидетел, и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тая грамада към тебе, нито ти ще преминеш тая грамада и тоя стълб към мене, за зло. 53 Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаака. 54 Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб, и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната. 55 И на утринта Лаван стана рано, целуна синовете си и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, та се върна в своето място.

Genesis 32

1 Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха. 2 А като ги видя, Яков рече: Това е Божие войнство; и наименува мястото Маханаим {Т.е., Войнства.}.

3 И Яков изпрати пред себе си вестители до брата си Исава в Сирийската земя, на местността Едом; 4 и заръча им, казвайки: Така да речете на господаря ми Исава: Слугата ти Яков тъй говори: Бях пришелец при Лавана, и бавих се до сега; 5 придобих говеда, осли и овци, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.

6 А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава; а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него. 7 А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки: 8 Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.

9 Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам, и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро, 10 не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата Си; защото <едвам> с тоягата си преминах тоя Иордан, а сега станах два стана. 11 Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би, като дойде, да порази и мен и майка с чада. 12 А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството <си> не може да се изброи.

13 Като пренощува там оная нощ, взе от онова, що му дойде под ръка, за подарък на брата си Исава: 14 двеста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни, 15 тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жребчета, 16 и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене, и оставете разстояние между едно стадо и друго. 17 На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе? 18 Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас. 19 Така заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете; 20 и ще речете: Ето, слугата ти Яков иде подир нас. Защото си думаше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме <благосклонно>. 21 И тъй, подаръкът мина пред него, но сам той остана през оная нощ в стана. 22 А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок {В изданието от 1940 г. Яков - печатна грешка.}. 23 Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко що имаше.

24 А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване, 25 който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него. 26 Тогава <човекът> рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А <Яков> каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш. 27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков. 28 А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил {Т.е., Борец с Бога.}, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил. 29 А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благослови го там. 30 И Яков наименува мястото Фануил {Т.е., Божието лице.}, защото, <си казваше:> Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен. 31 Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си. 32 Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото <човекът> се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.

Genesis 33

1 След това, като подигна Яков очи, видя, че идеше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини. 2 Слугините и децата им тури напред, Лия и децата й подир тях, а Рахил и Иосифа най-назад. 3 А сам той замина пред тях и поклони се до земята седем пъти, доде да стигне при брата си. 4 И Исав се затече да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна; и те заплакаха.

5 И като подигна очи и видя жените и децата, рече: Какви ти са тия? И той рече: <Те са> децата, които Бог подари на слугата ти. 6 Тогава пристъпиха слугините и децата им и се поклониха. 7 Така пристъпиха и Лия и децата й и се поклониха; а после пристъпиха Иосиф и Рахил и се поклониха. 8 Тогава рече <Исав>: За какво ти е тая цяла дружина, която срещнах? А той каза: За да придобия благоволението на господаря си. 9 А Исав рече: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си. 10 Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене. 11 Приеми, моля, подаръка ми {Еврейски: благословението ми.}, който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мене, та имам всичко. И като настояваше, той го прие. 12 Тогава рече <Исав>: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе. 13 Но <Яков> му каза: Господарят ми знае, че децата ми са нежни, и че имам със себе си дойни овци и говеда; и ако ги пресилят само един ден, цялото стадо ще измре. 14 Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си; и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мене, и според вървежа на децата, доде стигна при господаря си в Сиир. 15 А Исав рече: <Поне> да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той каза: Каква нужда? <Стига> да придобия благоволението на господаря си.

16 И тъй, в същия ден, Исав се върна по пътя си за Сиир. 17 А Яков пътуваше в Сокхот, дето си построи къща и направи кошари за добитъка си; затова, мястото се именува Сокхот {Т.е., колиби, <или> кошари.}.

18 И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя, и разположи се пред града. 19 И от синовете на Емора, Сихемовия баща, купи за сто сребърника нивата, гдето разпъна шатрата си. 20 Там издигна олтар; и го наименува Ел-елое-Израил {Т.е., Бог, Израилевият Бог.}.