Genesis 33

1 След това, като подигна Яков очи, видя, че идеше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини. 2 Слугините и децата им тури напред, Лия и децата й подир тях, а Рахил и Иосифа най-назад. 3 А сам той замина пред тях и поклони се до земята седем пъти, доде да стигне при брата си. 4 И Исав се затече да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна; и те заплакаха.

5 И като подигна очи и видя жените и децата, рече: Какви ти са тия? И той рече: <Те са> децата, които Бог подари на слугата ти. 6 Тогава пристъпиха слугините и децата им и се поклониха. 7 Така пристъпиха и Лия и децата й и се поклониха; а после пристъпиха Иосиф и Рахил и се поклониха. 8 Тогава рече <Исав>: За какво ти е тая цяла дружина, която срещнах? А той каза: За да придобия благоволението на господаря си. 9 А Исав рече: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си. 10 Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене. 11 Приеми, моля, подаръка ми {Еврейски: благословението ми.}, който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мене, та имам всичко. И като настояваше, той го прие. 12 Тогава рече <Исав>: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе. 13 Но <Яков> му каза: Господарят ми знае, че децата ми са нежни, и че имам със себе си дойни овци и говеда; и ако ги пресилят само един ден, цялото стадо ще измре. 14 Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си; и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мене, и според вървежа на децата, доде стигна при господаря си в Сиир. 15 А Исав рече: <Поне> да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той каза: Каква нужда? <Стига> да придобия благоволението на господаря си.

16 И тъй, в същия ден, Исав се върна по пътя си за Сиир. 17 А Яков пътуваше в Сокхот, дето си построи къща и направи кошари за добитъка си; затова, мястото се именува Сокхот {Т.е., колиби, <или> кошари.}.

18 И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя, и разположи се пред града. 19 И от синовете на Емора, Сихемовия баща, купи за сто сребърника нивата, гдето разпъна шатрата си. 20 Там издигна олтар; и го наименува Ел-елое-Израил {Т.е., Бог, Израилевият Бог.}.

Genesis 34

1 А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на <онази> земя. 2 А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили. 3 И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърцето й. 4 И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена. 5 А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.

6 Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него. 7 А като чуха за <станалото>, Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане. 8 И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена. 9 И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери. 10 Живейте с нас, и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея. 11 Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: <Само> да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам. 12 Искайте от мене вено и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена. 13 А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки: 14 Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас. 15 Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас, 16 тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ. 17 Но ако не приемете <условието ни> да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.

18 И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема. 19 Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.

20 Тогава Емор и син му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки: 21 Тия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото, вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери. 22 Тия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват. 23 Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас. 24 Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха из портата на града му.

25 А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол. 26 Убиха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха. 27 Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им. 28 Заграбиха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето и всичкото им богатство; 29 и откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко що имаше в къщите. 30 Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен {Еврейски: да воня.} между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми. 31 А те казаха: <Трябваше ли> той да постъпи със сестра ни, като с блудница?

Genesis 35

1 След това Бог каза на Якова: Стани, иди на Ветил и живей там; и там издигни олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава. 2 Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си; 3 и да станем да отидем във Ветил, и там ще издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходих. 4 И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който бе при Сихем. 5 След това си тръгнаха; и страх Божи беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха Якововите синове.

6 И тъй, Яков дойде в Луз, (който е Ветил), в Ханаанската земя, той и всичките люде, които бяха с него. 7 И там издигна олтар и наименува мястото Ел-Ветил {Т.е., Бог на Ветил.}, защото когато бягаше от лицето на брата си, там му се яви Бог. 8 По това време умря Девора, Ревекината бавачка, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; за това се наименува Дъба на Плача {Алон-вакут.}.

9 И Бог пак се яви на Якова, след завръщането му от Падан-арам, и го благослови. 10 Каза му Бог: Името ти <наистина> е Яков; но не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще ти бъде името. И наименува го Израил. 11 Бог му рече още: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и размножавай се. Народ, даже редица народи ще произлязат от тебе, и царе ще излязат от чреслата ти; 12 и земята, която дадох на Авраама и Исаака, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята. 13 Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, гдето му говори. 14 И Яков издигна стълб на мястото, гдето му говори, каменен стълб и принесе възлияние на него и го поля с масло. 15 И Яков наименува мястото, гдето Бог говори с него, Ветил.

16 След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрата, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си. 17 А като се мъчеше да роди, бабата й рече: Не бой се, защото имаш още един син. 18 А като предаваше душа, (защото умря), Рахил го наименува Венони {Т.е., Син на скръбта ми.}, а баща му го нарече Вениамин {Т.е., Син на десница.}. 19 Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрата, (която е Витлеем). 20 И над гроба й Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на Рахилиния гроб.

21 Подир това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер. 22 И когато Израил живееше в оная земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил се научи за това. А Якововите синове бяха дванадесет души: 23 синовете на Лия: Рувим, Якововия първороден, Симеон, Левий, Юда Исахар и Завулон; 24 синовете от Рахил: Иосиф и Вениамин; 25 а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим; 26 и синовете от Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тия са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам.

27 После Яков дойде при баща си Исаака в Мамврий, в Кириат-арва, (който е Хеврон), дето Авраам и Исаак бяха престояли. 28 И дните на Исаака станаха сто и осемдесет години. 29 И Исаак като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при людете си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.