Genesis 37

1 А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец. 2 Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение. 3 А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка. 4 Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.

5 А Иосиф видя сън и го разказа на братята си и те го намразиха още повече. 6 Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях: 7 Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп. 8 А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.

9 А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха. 10 Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята? 11 И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.

12 А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем, 13 Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме. 14 И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.

15 И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш? 16 А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля где пасат <стадото>. 17 И човекът рече: Заминаха от тука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан. 18 А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият. 19 Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец. 20 Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му. 21 Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме. 22 Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; <каза така>, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

23 И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше. 24 Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода. 25 После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет. 26 Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му? 27 Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха. 28 И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.

29 А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си. 30 И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?

31 Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта, 32 изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не. 33 И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан. 34 И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време. 35 И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше. 36 А мадиамците продадоха <Иосифа> в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.

Genesis 38

1 По онова време Юда се отдели от братята си и свърна при един одоламец на име Ира. 2 И Юда като видя там дъщерята на един ханаанец, на име Суя, взе я и влезе при нея. 3 И тя зачна и роди син; и той го наименува Ир. 4 И зачна пак и роди син; и тя го наименува Онан. 5 Пак роди и друг син и го наименува Шела. А <Юда> беше в Ахдив, когато тя го роди. 6 След време Юда взе жена за първородния си Ир, на име Тамар. 7 А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби. 8 Тогава рече Юда на Онана: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер и въздигни потомството на брата си. 9 Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше <семето си> на земята, за да не въздигне потомство на брата си. 10 А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби. 11 Тогава, Юда, рече на снаха си Тамар: Живей, <като> вдовица в бащиния си дом, догде отрасне син ми Шела; защото си думаше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.

12 След дълго време, Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; и като се утеши Юда, отиде, той и приятелят му, одоламецът Ира, при стригачите на овците си в Тамна. 13 И известиха на Тамар, казвайки: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овците си. 14 Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че порасна Шела, а тя не бе му дадена за жена. 15 А Юда, като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си. 16 Той, прочее, свърна към нея на пътя и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; (защото не позна, че беше снаха му). И тя рече: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мене? 17 А той рече: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, догде го изпратиш? 18 Рече той: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той й ги даде. И влезе при нея и тя зачна от него. 19 После тя стана та си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи. 20 А Юда изпрати ярето, чрез ръката на приятеля си одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената; но той не я намери. 21 Затова попита хората от онова място, казвайки: Где е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те рекоха: Тука не е имало блудница. 22 И той се върна при Юда и рече: Не я намерих; още и хората от онова място рекоха: Тук не е имало блудница. 23 И рече Юда: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.

24 Около три месеца подир това, известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудствува; а още, ето, непразна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори. 25 А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тия неща, съм непразна. Рече още: Познай, моля, чии са тия неща - печатът, ширитът и тоягата. 26 И Юда ги позна и рече: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.

27 И когато дойде времето й да роди, ето, имаше близнета в утробата й. 28 И като раждаше, едното простря ръка: и бабата взе та върза червен конец на ръката му и каза: Тоя пръв излезе. 29 А като дръпна надире ръката си, ето, брат му излезе; и тя рече: Какъв пролом си направи ти? За това го наименуваха Фарес {Т.е., Проломване.}. 30 После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.

Genesis 39

1 А Иосифа заведоха в Египет, и египтянинът Петефрий, Фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там. 2 И Господ беше с Иосифа, и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си египтянина. 3 И като видя господарят му, че Господ бе с него, и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше, 4 Иосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше; и той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше. 5 И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Иосифа; Господното благословение беше върху всичко, що имаше в дома и по нивите. 6 А <Петефрий> остави всичко що имаше в Иосифовата ръка, и, освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Иосиф беше строен и красив.

7 И след време, жената на господаря му хвърли очи на Иосифа и му рече: Легни с мене. 8 Но той отказа и рече на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома и предаде в моята ръка всичко що има; 9 в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога? 10 И при все, че тя говореше на Иосифа всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея. 11 А един ден, като влезе <Иосиф> в къщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там в къщи, 12 тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мене. Но той остави дрехата си в ръката й, избяга и излезе вън.

13 А като видя, че остави дрехата си в ръката й и избяга вън, 14 тя извика домашните си мъже и им говори, казвайки: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас. 15 А той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мене и избяга та излезе вън. 16 И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си. 17 И според тия думи му говори, казвайки: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да ми се поругае; 18 но, като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мене и избяга вън.

19 Като чу господарят му думите, които му рече жена му, казвайки: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна. 20 И господарят му взе Иосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница.

21 Но Господ беше с Иосифа и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник. 22 Тъй че тъмничният началник предаде на Иосифовата ръка всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко що се вършеше там, той беше разпоредник. 23 Тъмничният началник не нагледваше нищо от онова, което бе в ръката на <Иосифа>; защото Господ беше с него и Господ правеше да благоуспява всичко, каквото той вършеше.