Genesis 3

1 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? 2 Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем; 3 но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. 4 А змията рече на жената: Никак няма да умрете; 5 но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.

6 И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си <да яде> с нея, та и той яде. 7 Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски. 8 И при <вечерния> ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.

9 Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си? 10 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.

11 А <Бог> му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш? 12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох. 13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.

14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки <вид> добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си. 15 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата. 16 На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено <всяко> твое желание и той ще те владее.

17 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. 18 Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. 19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш. 20 И човекът наименува жена си Ева {Т.е. Живот.}, защото тя беше майка на всички живи. 21 И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.

22 И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, - 23 затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет. 24 Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.

Genesis 4

1 И Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди Каина; и каза: С <помощта> на Господа придобих човек. 2 Роди още и брата му Авела. Авел пасеше стадо, а Каин беше земледелец.

3 И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа. 4 Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му; 5 а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.

6 И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти? 7 Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш. 8 А Каин каза <това> на брата си Авела. И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авела и го уби.

9 И Господ рече на Каина: Где е брат ти Авел? А той рече: Не зная; пазач ли съм аз на брата си? 10 И рече <Бог>: Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята. 11 И сега проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка. 12 Когато работиш земята тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята.

13 А Каин рече на Господа: Наказанието ми е толкова тежко, щото не мога да го понеса. 14 Ето, гониш ме днес от лицето на <тая> земя; ще съм скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята; и тъй всеки който ме намери, ще ме убие. 15 А Господ му каза: Затова, който убие Каина, нему ще се отмъсти седмократно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери.

16 Тогава излезе Каин от Господното присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем. 17 И Каин позна жена си, която зачна и роди Еноха: и Каин съгради град, и наименува града Енох, по името на сина си. 18 И на Еноха се роди Ирад; а Ирад роди Мехуяила; Мехуяил роди Метусаила; и Метусаил роди Ламеха.

19 И Ламех си взе две жени; името на едната беше Ада, а името на другата Села. 20 Ада роди Явала; той беше родоначалник на ония, които живеят в шатри и <имат> добитък. 21 Името пък на брата му беше Ювал; той беше родоначалник на всички, които свирят с арфа и кавал. 22 Тъй и Села роди Тувал-Каина, ковач на всякакъв <вид> медно и желязно сечиво; а сестра на Тувал-Каина беше Наама.

23 И Ламех рече на жените си:- Адо и Село, чуйте гласа ми, Жени Ламехови, слушайте думите ми; Понеже мъж убих, задето ме нарани, Да! юноша задето ме смаза. 24 Ако на Каина се отмъсти седмократно, То на Ламеха <ще се отмъсти> седемдесет и седмократно.

25 И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит {Т.е., Наместник.}, защото <тя думаше>, Бог ми определи друга рожба, вместо Авела, тъй като Каин го уби. 26 Също и на Сита се роди син, когото наименува Енос. Тогава почнаха човеците да призовават Господното име {Или: Тогава се постави началото да се именуват човеците по името на Иеова.}.

Genesis 5

1 Ето списъкът {Еврейски: Книгата.} на Адамовото потомство. В деня когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие подобие; 2 създаде ги мъж и жена, благослови ги, и наименува ги Човек, в деня когато бяха създадени.

3 Адам живя сто и тридесет години, и роди <син> по свое подобие по своя образ и наименува го Сит. 4 А от как роди Сита, дните на Адама станаха осемстотин години; и той роди синове и дъщери. 5 И всичките дни на Адама колкото живя станаха деветстотин и тридесет години; и умря.

6 Сит живя сто и пет години и роди Еноса. 7 А откак роди Еноса, Сит живя осемстотин и седем години и роди синове и дъщери. 8 И всичките дни на Сита станаха деветстотин и дванадесет години; и умря.

9 Енос живя деветдесет години и роди Кенана. 10 А откак роди Кенана, Енос живя осемстотин и петнадесет години, и роди синове и дъщери. 11 И всичките дни на Еноса станаха деветстотин и пет години; и умря.

12 Кенан живя седемдесет години и роди Маалалеила. 13 А откак роди Маалалеила, Кенан живя осемстотин и четиридесет години и роди синове и дъщери. 14 И всичките дни на Кенана станаха деветстотин и десет години; и умря.

15 Маалалеил живя шестдесет и пет години и роди Яреда. 16 А откак роди Яреда, Маалалеил живя осемстотин и тридесет години и роди синове и дъщери. 17 И всичките дни на Маалалеила станаха осемстотин деветдесет и пет години; и умря.

18 Яред живя сто шестдесет и две години и роди Еноха. 19 А откак роди Еноха, Яред живя осемстотин години и роди синове и дъщери. 20 И всичките дни на Яреда станаха деветстотин шестдесет и две години; и умря.

21 Енох живя шестдесет и пет години и роди Матусала. 22 А откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста години и роди синове и дъщери. 23 И всичките дни на Еноха станаха триста шестдесет и пет години. 24 И Енох ходи по Бога и не се намираше <вече>, защото Бог го взе.

25 Матусал живя сто осемдесет и седем години и роди Ламеха. 26 А откак роди Ламеха, Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и роди синове и дъщери. 27 И всичките дни на Матусала станаха деветстотин шестдесет и девет години; и умря.

28 Ламех живя сто осемдесет и две години и роди син; 29 и наименува го Ной {Т.е. Почивка.}, като думаше: Тоя ще ни утеши <в умората ни> от работата ни и от труда на ръцете ни, <който ни иде> от земята, която Господ прокле. 30 А откак роди Ноя, Ламех живя петстотин двадесет и пет години и роди синове и дъщери. 31 И всичките дни на Ламеха станаха седемстотин седемдесет и седем години; и умря. 32 А Ной беше петстотин години; и Ной роди Сима, Хама и Яфета.