Genesis 39

1 А Иосифа заведоха в Египет, и египтянинът Петефрий, Фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там. 2 И Господ беше с Иосифа, и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си египтянина. 3 И като видя господарят му, че Господ бе с него, и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше, 4 Иосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше; и той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше. 5 И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Иосифа; Господното благословение беше върху всичко, що имаше в дома и по нивите. 6 А <Петефрий> остави всичко що имаше в Иосифовата ръка, и, освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Иосиф беше строен и красив.

7 И след време, жената на господаря му хвърли очи на Иосифа и му рече: Легни с мене. 8 Но той отказа и рече на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома и предаде в моята ръка всичко що има; 9 в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога? 10 И при все, че тя говореше на Иосифа всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея. 11 А един ден, като влезе <Иосиф> в къщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там в къщи, 12 тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мене. Но той остави дрехата си в ръката й, избяга и излезе вън.

13 А като видя, че остави дрехата си в ръката й и избяга вън, 14 тя извика домашните си мъже и им говори, казвайки: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас. 15 А той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мене и избяга та излезе вън. 16 И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си. 17 И според тия думи му говори, казвайки: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да ми се поругае; 18 но, като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мене и избяга вън.

19 Като чу господарят му думите, които му рече жена му, казвайки: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна. 20 И господарят му взе Иосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница.

21 Но Господ беше с Иосифа и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник. 22 Тъй че тъмничният началник предаде на Иосифовата ръка всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко що се вършеше там, той беше разпоредник. 23 Тъмничният началник не нагледваше нищо от онова, което бе в ръката на <Иосифа>; защото Господ беше с него и Господ правеше да благоуспява всичко, каквото той вършеше.

Genesis 40

1 След това, виночерпецът и хлебарят на Египетския цар се провиниха пред господаря си, Египетския цар. 2 Та Фараон, като се разгневи на двамата си придворни - началника на виночерпците и началника на хлебарите - 3 тури ги под стража, в дома на началника на телохранителите, в крепостната тъмница, в мястото, гдето Иосиф бе затворен. 4 А началникът на телохранителите постави при тях Иосифа, и той им слугуваше; и те останаха известно време в тъмницата.

5 И виночерпецът и хлебарят на Египетския цар, които бяха затворени в крепостната тъмница, сънуваха и двамата сън, всеки <видя> съня си в същата нощ, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му. 6 И Иосиф, като влезе при тях на утринта и видя, че бяха смутени, 7 попита Фараоновите придворни, които бяха заедно с него в тъмницата, в дома на неговия господар, казвайки: Защо изглеждате тъй скръбни днес? 8 А те му казаха: Видяхме сън, а няма кой да го изтълкува. И Иосиф им рече: Тълкуванията не са ли от Бога? Разкажете ми го, моля. 9 Тогава началникът на виночерпците разказа своя сън на Иосифа, като му рече: В съня ми, ето лоза пред мене; 10 и на лозата имаше три пръчки, и виждаше се, като че напъпваше и цветовете й цъфтяха и гроздовете на лозата узряха. 11 А Фараоновата чаша беше в ръката ми; и взех гроздето, изстисках го във Фараоновата чаша и подадох чашата във Фараоновата ръка. 12 И Иосиф му рече: Ето значението му: трите пръчки са три дни. 13 След три дена Фараон ще издигне главата ти и ще те възстанови на службата ти; и ще поднасяш чашата във Фараоновата ръка, както преди, когато ти му беше виночерпец. 14 Но спомни си за мене, когато те постигне благополучието, смили се, моля, за мене, та продумай на Фараона за мене и избави ме от тоя дом. 15 Понеже наистина бях откраднат от Еврейската земя, а пък тук не съм сторил нищо, за да ме хвърлят в тая яма. 16 Като видя началникът на хлебарите, че той тълкува добре, рече на Иосифа: И аз сънувах; и, ето, три кошници с бял хляб бяха на главата ми: 17 в най-горната кошница имаше от всякакви ястия за Фараона; и птиците ги ядяха от кошницата на главата ми. 18 А Иосиф в отговор каза: Ето значението му: трите кошници са трите дни. 19 След три дни Фараон ще ти отнеме главата, като те обеси на дърво; и птиците ще изкълват месата ти от тебе.

20 След три дни, на рождения си ден, Фараон направи угощение на всичките си слуги; и издигна главата на началника на виночерпците и главата на началника на хлебарите между слугите си: 21 Началника на виночерпците възстанови на служба и той подаваше чашата във Фараоновата ръка; 22 а началника на хлебарите обеси, според, както Иосиф бе изтълкувал <сънищата> им. 23 А началникът на виночерпците не си спомни за Иосифа, но го забрави.

Genesis 41

1 Като изминаха две години Фараон сънува, че стоеше при Нил {Еврейски: реката.}. 2 И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката. 3 А, ето, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стояха при <първите> крави на речния бряг. 4 И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди. 5 А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло. 6 А, ето, след тях израснаха <други> седем класа тънки и прегорели от източния вятър. 7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А като се събуди Фараон, ето, беше сън. 8 На сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона.

9 Тогава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен. 10 Фараон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите. 11 И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му. 12 А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки <от нас>, според съновидението му, даде значението. 13 И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.

14 Тогава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона. 15 И Фараон каза на Иосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш. 16 А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир.

17 Тогава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил {Еврейски: реката.}. 18 И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката. 19 И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя. 20 И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави; 21 но пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих. 22 После видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстнаха из едно стъбло. 23 И, ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър; 24 тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах <съновидението> на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува.

25 Тогава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи. 26 Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един. 27 А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад. 28 Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи. 29 Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя. 30 А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята. 31 Няма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък. 32 А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, <означава>, че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши.

33 Прочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя. 34 Нека стори Фараон <това> и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от< произведенията> на Египетската земя. 35 Нека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят. 36 И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.

37 Това нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги. 38 И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух? 39 Тогава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти. 40 Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе. 41 Фараон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египетска земя. 42 Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията. 43 После нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя. 44 При това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел {Еврейски: Фараон}, но без тебе никой няма да дигне ръка или нога по цялата Египетска земя. 45 И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах {Т.е., Спасение на века} и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя.

46 Иосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Иосиф обиколи цялата Египетска земя. 47 И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно. 48 И <Иосиф> събра всичката храна от тия седем години, които бяха <настанали> в Египетската земя, и тури храната в градовете; във <всеки> град прибра храната от околните му ниви. 49 Иосиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра. 50 А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. 51 И Иосиф наименува първородния Манасия {Т.е., Забравяне.}, защото <си думаше:> Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом. 52 А втория наименува Ефрем {Т.е., Плодовит.}, защото <си думаше>: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.

53 А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха <настанали> в Египетската земя 54 настъпиха седемте години на глад, според както Иосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб. 55 Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараон рече на всичките египтяни: Идете при Иосифа, и каквото ви каже, сторете. 56 (А гладът беше по цялото лице на земята). Иосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя. 57 И <от> всички страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.