Genesis 46

1 И така, Израил тръгна, с всичко що имаше; и като дойде във Вирсавее, принесе жертви на Бога на баща си Исаака. 2 И Бог говори на Израиля в нощно видение, казвайки: Якове, Якове. А той отговори: Ето ме. 3 И рече: Аз съм Бог, Бог на баща ти; не бой се да слезеш в Египет, защото ще те направя там велик народ. 4 Аз ще сляза с тебе в Египет и Аз непременно ще те върна пак; и Иосиф ще тури ръката си на очите ти.

5 Тогава Яков стана от Вирсавее; и синовете на Израиля качиха баща си Якова, децата си и жените си на колите които Фараон бе пратил; за да го возят; 6 събраха и добитъка си и имота, който бяха придобили в Ханаанската земя; и Яков и цялото му семейство с него дойдоха в Египет; 7 той доведе със себе си в Египет синовете си и внуците си, дъщерите си и внуките си, - цялото си семейство.

8 А ето имената на синовете на Израиля, които влязоха в Египет: Яков и синовете му: Рувим, първородният на Якова; 9 а Рувимови синове: Енох, Фалу, Есрон и Хармий;

10 Симеонови синове: Емуил, Ямин, Аод, Яхин, Сохар и Саул син на ханаанка;

11 Левиеви синове: Гирсон, Каат и Мерарий;

12 Юдови синове: Ир, Онан, Шела, Фарес и Зара; но Ир и Онан умряха в Ханаанската земя; и Фаресови синове бяха Есрон и Амул;

13 Исахарови синове: Тола, Фуа, Иов и Симрон.

14 Завулонови синове: Серед, Елон и Ялеил. 15 Тия са синовете, които Лия роди на Якова в Падан-арам, и дъщеря му Дина. Те всички - синовете му и дъщерите му - бяха тридесет и трима души.

16 А Гадови синове: Сифон, Агий, Суний, Есвон, Ирий, Ародий и Арилий;

17 Асирови синове: Емна, Есуа, Есуй и Верия, и сестра им Сера; и Вериеви синове: Хевер и Малхиел. 18 Тия са синовете на Зелфа, която Лаван даде на дъщеря си Лия; и тях тя роди на Якова - шестнадесет души. 19 А синовете на Якововата жена Рахил: Иосиф и Вениамин;

20 И на Иосифа се родиха в Египетската земя Манасия и Ефрем, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер;

21 Вениаминови синове: Вела, Вехер, Асвил, Гира, Нееман, Ихий, Рос, Мупим, Упим и Аред. 22 Тия са Рахилините синове, които се родиха на Якова, всичките четиринадесет души.

23 А Данови синове: Усим;

24 Нефталимови синове: Ясиил, Гуний, Есер и Силим. 25 Тия са синовете на Вала, която Лаван даде на дъщеря си Рахил, и тях тя роди на Якова, всичките седем души. 26 Всичките човеци, които дойдоха с Якова в Египет, които излязоха из чреслата му, всичките бяха шестдесет и шест души, освен Якововите снахи; 27 и синовете, които се родиха на Иосифа в Египет, бяха двама: всичките от Якововия дом, които дойдоха в Египет, бяха седемдесет души.

28 И Яков изпрати Юда пред себе си при Иосифа, за да покаже пътя пред него в Гесен; и тъй, дойдоха в Гесенската земя. 29 Тогава Иосиф впрегна колесницата си и отиде в Гесен да посрещне баща си Израиля, и като се яви пред него, падна на врата му и плака дълго на врата му. 30 И рече Израил на Иосифа: Нека умра сега, като видях лицето ти, че ти си още жив. 31 А Иосиф рече на братята си и на бащиния си дом: Ще отида да известя на Фараона, и ще му река: Братята ми и домът на баща ми, които бяха в Ханаанската земя, дойдоха при мене; 32 а тия човеци, понеже са овчари, и <се занимават> със скотовъдство, докараха стадата и добитъка си и всичко що имат. 33 И когато ви повика Фараон и попита: Какво ви е занятието? 34 Кажете: Ние, слугите ти, и бащите ни, от младини до сега сме скотовъдци. <Кажете това>, за да живеете в Гесенската земя, защото всичките овчари са отвратителни за египтяните.

Genesis 47

1 И тъй, Иосиф влезе при Фараона и му извести, казвайки: Баща ми и братята ми, стадата им и добитъкът им, и всичко що имат дойдоха от Ханаанската земя, и сега са в Гесенската земя. 2 И взе петима от братята си та ги представи на Фараона. 3 И Фараон рече на братята му: Що е занятието ви? А те казаха на Фараона: Ние, слугите ти, и бащите ни, сме овчари. 4 Рекоха още на Фараона: Дойдохме да поживеем в тая земя, защото няма пасище за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в Ханаанската земя; затова, молим ти се нека живеят слугите ти в Гесенската земя. 5 И Фараон говори на Иосифа, казвайки: Баща ти и братята ти дойдоха при тебе; 6 Египетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък. 7 След това Иосиф въведе баща си Якова и го представи на Фараона; и Яков благослови Фараона. 8 И Фараон рече на Якова: Колко е числото {Еврейски: колко са дните.} на годините на живота ти? 9 И Яков каза на Фараона: Числото на годините на пришелствуването ми е сто и тридесет години; малко и зло е било числото на годините на живота ми, и не достигна до числото на годините на живота на бащите ми, във времето на тяхното пришелствуване. 10 И като благослови Фараона, Яков излезе от Фараоновото присъствие.

11 Тогава Иосиф настани баща си и братята си, като им даде имот в Египетската земя, в най-добрата местност от земята в Рамесийската земя, според както заповяда Фараон. 12 И Иосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб, според <големината> на челядите им.

13 А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът дотолкова се засилваше, щото Египетската земя и Ханаанската земя се изнуриха от глада. 14 И Иосиф прибра всичките пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Иосиф донесе парите във Фараоновия дом. 15 И като се свършиха всичките пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при Иосифа и рекоха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите <ни>? 16 А Иосиф рече: Ако парите <ви> са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам <хляб> срещу добитъка ви. 17 И тъй, докарваха добитъка си на Иосифа; и Иосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, добитъка и ослите им; и така, през оная година той ги прехрани с хляб срещу всичкия им добитък. 18 И като се измина оная година, дойдоха при него и другата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и добитъкът стана на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни. 19 Защо да измрем пред очите ти и земята ни <да запустее>? Купи нас и земята ни за хляб, и ние ще бъдем слуги на Фараона, и земята ни <за него ще ражда>. Дай ни и семе, за да останем живи да не умрем, и да не запустее земята. 20 И тъй, Иосиф закупи за Фараона цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана Фараонова. 21 И той пресели населението в градовете от единия край до другия край на египетските предели. 22 Само земята на жреците не закупи, защото жреците имаха <определен> от Фараона дял и се прехранваха от дела, който Фараон им даде; затова не продадоха земята си. 23 Тогава Иосиф каза на людете: Ето, днес закупих вас и земята ви за Фараона; на ви семе та засейте земята. 24 Затова, във време на беритбата ще давате петата част на Фараона, а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивите, и за храна за вас и за домашните ви, и за храна на децата ви. 25 И те рекоха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си, и ще бъдем слуги на Фараона. 26 И Иосиф постави това за повеление в Египетската земя, <както> е и до днес, да се дава петата част на Фараона; само земята на жреците единствено не стана Фараонова.

27 И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, гдето придобиваха имения, наплодяваха се, и твърде се размножаваха. 28 И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Яковия живот стана сто четиридесет и седем години. 29 А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, повика сина си Иосифа и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, тури ръката си под бедрото ми, и <закълни ми се, че ще> ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет, 30 но когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал. 31 И рече <Яков>: Закълни ми се; и той му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.

Genesis 48

1 След това, известиха на Иосифа: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двата си сина, Манасия и Ефрема, <да отидат при него>. 2 И известиха на Якова, казвайки: Ето, син ти Иосиф иде при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото. 3 И Яков каза на Иосифа: Бог Всемогъщи ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, и благослови ме, като ми каза: 4 Ето, Аз ще те наплодя, ще те размножа, и ще направя да произлязат много народи <от теб>; и ще дам тая земя на потомството ти след тебе за всегдашно притежание.

5 И сега, двата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои също, както Рувим и Симеон. 6 А чадата, които родиш подир тях, ще бъдат твои, а колкото за наследството си, ще се наричат с <името на тия> свои братя. 7 А когато се връщах от Падан, умря ми Рахил на пътя в Ханаанската земя, като оставаше едно малко разстояние да стигнем до Ефрата; и погребах я там, край пътя за Ефрата, (който е Витлеем).

8 И като съгледа Иосифовите синове, рече Израил: Кои са тия? 9 А Иосиф каза на баща си: Тия са синовете, които Бог ми даде тука. А той рече: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя. 10 А очите на Израиля бяха помрачени от старост, та не можеше да вижда. И тъй, <Иосиф> ги приближи при него; а той ги целуна и ги прегърна. 11 И рече Израил на Иосифа: Не се надявах да видя лицето ти; но, ето, Бог ми показа и потомството ти. 12 И Иосиф, като ги махна отмежду колената си, поклони се с лицето до земята. 13 После Иосиф ги взе двамата, Ефрема с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, та ги доведе при него. 14 А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрема, който беше по-младият, а лявата ръка на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си; (защото Манасия беше първородният).

15 И като благослови Иосифа рече: Бог, пред Когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до тоя ден; 16 ангелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраама и Исаака; и нека нарастат в множество всред земята. 17 Но като видя Иосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и дигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава. 18 И Иосиф рече на баща си: Не така, тате, защото ето първородният, възложи дясната си ръка на неговата глава. 19 Но баща му отказа, като рече: Зная синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него, и потомството му ще стане множество народи. 20 И тъй, в същия ден ги благослови, казвайки: С твоето име Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрема и като Манасия! - като постави Ефрема пред Манасия. 21 След това Израил рече на Иосифа: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас, и ще ви върне пак в отечеството ви. 22 Впрочем, аз на тебе давам един дял повече отколкото на братята ти, който <дял> взех от ръцете на аморейците със сабята си и с лъка си.