Genesis 47

1 И тъй, Иосиф влезе при Фараона и му извести, казвайки: Баща ми и братята ми, стадата им и добитъкът им, и всичко що имат дойдоха от Ханаанската земя, и сега са в Гесенската земя. 2 И взе петима от братята си та ги представи на Фараона. 3 И Фараон рече на братята му: Що е занятието ви? А те казаха на Фараона: Ние, слугите ти, и бащите ни, сме овчари. 4 Рекоха още на Фараона: Дойдохме да поживеем в тая земя, защото няма пасище за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в Ханаанската земя; затова, молим ти се нека живеят слугите ти в Гесенската земя. 5 И Фараон говори на Иосифа, казвайки: Баща ти и братята ти дойдоха при тебе; 6 Египетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък. 7 След това Иосиф въведе баща си Якова и го представи на Фараона; и Яков благослови Фараона. 8 И Фараон рече на Якова: Колко е числото {Еврейски: колко са дните.} на годините на живота ти? 9 И Яков каза на Фараона: Числото на годините на пришелствуването ми е сто и тридесет години; малко и зло е било числото на годините на живота ми, и не достигна до числото на годините на живота на бащите ми, във времето на тяхното пришелствуване. 10 И като благослови Фараона, Яков излезе от Фараоновото присъствие.

11 Тогава Иосиф настани баща си и братята си, като им даде имот в Египетската земя, в най-добрата местност от земята в Рамесийската земя, според както заповяда Фараон. 12 И Иосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб, според <големината> на челядите им.

13 А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът дотолкова се засилваше, щото Египетската земя и Ханаанската земя се изнуриха от глада. 14 И Иосиф прибра всичките пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Иосиф донесе парите във Фараоновия дом. 15 И като се свършиха всичките пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при Иосифа и рекоха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите <ни>? 16 А Иосиф рече: Ако парите <ви> са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам <хляб> срещу добитъка ви. 17 И тъй, докарваха добитъка си на Иосифа; и Иосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, добитъка и ослите им; и така, през оная година той ги прехрани с хляб срещу всичкия им добитък. 18 И като се измина оная година, дойдоха при него и другата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и добитъкът стана на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни. 19 Защо да измрем пред очите ти и земята ни <да запустее>? Купи нас и земята ни за хляб, и ние ще бъдем слуги на Фараона, и земята ни <за него ще ражда>. Дай ни и семе, за да останем живи да не умрем, и да не запустее земята. 20 И тъй, Иосиф закупи за Фараона цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана Фараонова. 21 И той пресели населението в градовете от единия край до другия край на египетските предели. 22 Само земята на жреците не закупи, защото жреците имаха <определен> от Фараона дял и се прехранваха от дела, който Фараон им даде; затова не продадоха земята си. 23 Тогава Иосиф каза на людете: Ето, днес закупих вас и земята ви за Фараона; на ви семе та засейте земята. 24 Затова, във време на беритбата ще давате петата част на Фараона, а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивите, и за храна за вас и за домашните ви, и за храна на децата ви. 25 И те рекоха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си, и ще бъдем слуги на Фараона. 26 И Иосиф постави това за повеление в Египетската земя, <както> е и до днес, да се дава петата част на Фараона; само земята на жреците единствено не стана Фараонова.

27 И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, гдето придобиваха имения, наплодяваха се, и твърде се размножаваха. 28 И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Яковия живот стана сто четиридесет и седем години. 29 А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, повика сина си Иосифа и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, тури ръката си под бедрото ми, и <закълни ми се, че ще> ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет, 30 но когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал. 31 И рече <Яков>: Закълни ми се; и той му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.

Genesis 48

1 След това, известиха на Иосифа: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двата си сина, Манасия и Ефрема, <да отидат при него>. 2 И известиха на Якова, казвайки: Ето, син ти Иосиф иде при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото. 3 И Яков каза на Иосифа: Бог Всемогъщи ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, и благослови ме, като ми каза: 4 Ето, Аз ще те наплодя, ще те размножа, и ще направя да произлязат много народи <от теб>; и ще дам тая земя на потомството ти след тебе за всегдашно притежание.

5 И сега, двата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои също, както Рувим и Симеон. 6 А чадата, които родиш подир тях, ще бъдат твои, а колкото за наследството си, ще се наричат с <името на тия> свои братя. 7 А когато се връщах от Падан, умря ми Рахил на пътя в Ханаанската земя, като оставаше едно малко разстояние да стигнем до Ефрата; и погребах я там, край пътя за Ефрата, (който е Витлеем).

8 И като съгледа Иосифовите синове, рече Израил: Кои са тия? 9 А Иосиф каза на баща си: Тия са синовете, които Бог ми даде тука. А той рече: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя. 10 А очите на Израиля бяха помрачени от старост, та не можеше да вижда. И тъй, <Иосиф> ги приближи при него; а той ги целуна и ги прегърна. 11 И рече Израил на Иосифа: Не се надявах да видя лицето ти; но, ето, Бог ми показа и потомството ти. 12 И Иосиф, като ги махна отмежду колената си, поклони се с лицето до земята. 13 После Иосиф ги взе двамата, Ефрема с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, та ги доведе при него. 14 А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрема, който беше по-младият, а лявата ръка на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си; (защото Манасия беше първородният).

15 И като благослови Иосифа рече: Бог, пред Когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до тоя ден; 16 ангелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраама и Исаака; и нека нарастат в множество всред земята. 17 Но като видя Иосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и дигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава. 18 И Иосиф рече на баща си: Не така, тате, защото ето първородният, възложи дясната си ръка на неговата глава. 19 Но баща му отказа, като рече: Зная синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него, и потомството му ще стане множество народи. 20 И тъй, в същия ден ги благослови, казвайки: С твоето име Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрема и като Манасия! - като постави Ефрема пред Манасия. 21 След това Израил рече на Иосифа: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас, и ще ви върне пак в отечеството ви. 22 Впрочем, аз на тебе давам един дял повече отколкото на братята ти, който <дял> взех от ръцете на аморейците със сабята си и с лъка си.

Genesis 49

1 Тогава Яков повика синовете си и рече: Съберете се, за да ви известя какво ще ви се случи в следващите дни: - 2 Съберете се и слушайте, синове Яковови, И послушайте Израиля, баща си.

3 Рувиме, ти си първородният мой, мощта моя, и първият плод на силата ми, Превъзходен по достойнство, и превъзходен по сила. 4 Изврял си като вода; не ще имаш превъзходството, Защото си се качил на леглото на баща си, И тогава си го осквернил. На леглото ми се е качил!

5 Симеон и Левий са братя; Сечива насилствени са ножовете им. 6 В съвета им да не участвуваш, душе моя; Към събранието им да се не присъединиш, славо моя {Т.е., Душе моя.}, Защото в гнева си убиха човеци И в упорството си прерязаха жилите на волове. 7 Проклет гневът им, защото беше свиреп, И яростта им защото бе жестока! Ще ги разделя в Якова, И ще ги разпръсна в Израиля.

8 Юдо, тебе ще похвалят братята ти; Ръката ти ще бъде на врата на неприятелите ти; Синовете на баща ти ще ти се кланят. 9 Млад лъв е Юда; От плячка, сине мой, си се въздигнал; Легнал и разпрострял се е като лъв И като лъвица; кой ще го възбуди? 10 Не ще липсва скиптър от Юда, Нито управителев жезъл отсред нозете му, Докле дойде Сило {Т.е., Мирний.}; И нему ще се покоряват племената. 11 Като връзва за лозата оселчето си И за отборната лоза жребчето на ослицата си, Ще опере с вино дрехата си, И с кръвта на гроздето облеклото си. 12 Очите му ще червенеят от вино. И зъбите му ще белеят от мляко.

13 Завулон ще обитава край брега на езерото {Еврейски: морето.}, И ще бъде пристанище на кораби; И ще граничи със Сидон.

14 Исахар е як осел, Който се е проснал между кошарите; 15 И като видя, че мястото беше добро за почивка, И че страната беше приятна, Подложи плещите си за товар, И стана слуга подчинен.

16 Дан ще съди людете си, Като едно от Израилевите племена. 17 Дан ще бъде змия на пътя, Ехидна на пътеката, Която хапе петите на коня, Тъй че ездачът му пада назад. 18 Твоето спасение чаках, Господи.

19 Гада ще разбият разбойници; Но и той ще разбие петите им.

20 Хлябът от Асира ще бъде изряден; И той ще доставя царски сладкиши.

21 Нефталим е елен пуснат, Който говори угодни думи.

22 Иосиф е плодоносна вейка, Плодоносна вейка край извор; Клончетата й се простират по стената. 23 Стрелците го огорчиха, И стреляха по него, и преследваха го; 24 Но лъкът му запази якостта си. И мишците на ръцете му се укрепиха, Чрез ръцете на Силния Яковов, - Отгдето е пастирът, Израилевият камък, - 25 Чрез Бога на отца ти, Който ще ти помага, И чрез Всесилния, Който ще те благославя. С небесни благословения от горе, С благословения на бездната, която лежи отдолу С благословения на съсците и на утробата. 26 Благословенията на отца ти превишаваха, Благословенията на праотците ми, До високите върхове на вечните планини; Те ще бъдат на Иосифовата глава, И на темето на превъзходния между братята си.

27 Вениамин е вълк грабител; Заран ще пояжда лов. А вечер ще дели корист.

28 Всички тия са дванадесетте Израилеви племена; и това е, което изговори баща им като ги благослови; всеки благослови според благословението, <което му се падаше>. 29 Още им заръча, като им каза: Аз се прибирам при людете си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хетееца Ефрона. 30 В пещерата, която е в нивата Махпелах, която е срещу Мамврий в Ханаанската земя, която <пещера> Авраам купи заедно с нивата от хетееца Ефрона за собствено гробище. 31 Там погребаха Авраама и жена му Сара; там погребаха Исаака и жена му Ревека; и там погребах аз Лия. 32 Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетейците. 33 А като свърши Яков поръчките към синовете си, притегли нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при людете си.