Genesis 8

1 Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха. 2 Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря. 3 Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.

4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини. 5 Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.

6 После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил; 7 и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам додето пресъхнаха водите на земята. 8 Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята. 9 Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе <още> по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега. 10 А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега. 11 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, <имаше> в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята. 12 След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.

13 В шестстотин и първата година <на Ноевия живот>, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала. 14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята <съвършено> изсъхна.

15 Тогава говори Бог на Ноя, казвайки: 16 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе. 17 Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята. 18 Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му; 19 излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята, според родовете си.

20 И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтара; 21 и Господ помириса сладко благоухание; И рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих. 22 Доде съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

Genesis 9

1 В това време Бог благослови Ноя и синовете му, като им каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята. 2 Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички въздушни птици; те са всичко, що пълзи по земята и с всички морски риби, са предадени в ръцете ви. 3 Всичко живо, що се движи ще ви бъде за храна; давам ви всичко също, както <дадох> зелената трева. 4 Месо обаче с живота му, <то ест>, с кръвта му, да не ядете. 5 А вашата кръв, <кръвта> на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! от брата на всеки човек, ще изискам живота на човека. 6 Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека. 7 А вие, плодете се и се размножавайте, разплодете се по земята и умножавайте се по нея.

8 После Бог говори на Ноя и на синовете му с него, казвайки: 9 Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви подир вас; 10 и с всичко живо, що е с вас, - птиците, добитъкът и всичките земни животни, които са с вас, да! с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега. 11 Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята.

12 Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас: 13 поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята. 14 Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака; 15 и ще спомня завета Си, който е между Мене и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар. 16 Дъгата ще бъде в облака; и ще я гледам, за да си напомням всегдашния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята. 17 Каза Бог на Ноя: Това е белегът на завета, който установих между Мене и всяка твар, която е на земята.

18 А излезлите от ковчега Ноеви синове бяха Сим, Хам и Яфет; а Хам беше баща на Ханаана. 19 Тия трима бяха Ноеви синове; и от тях се насели цялата земя. 20 В това време Ной почна да работи земята и насади лозе. 21 И, като пи от виното опи се и се разголи в шатрата си. 22 И Хам, Ханаановия баща, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън. 23 А Сим и Яфет взеха една дреха и, като я туриха двамата на рамената си, пристъпиха заднишком та покриха голотата на баща си; лицата им гледаха назад, та не видяха бащината си голота.

24 Като изтрезня Ной от виното си и се научи за онова, което му бе направил по-младият му син, рече: - 25 Проклет да е Ханаан; Слуга на слуги ще бъде на братята си. 26 Рече още: Благословен Господ, Симовия Бог; И Ханаан да му бъде слуга. 27 Бог да разшири Яфета. И да се засели в шатрите на Сима; И Ханаан да им бъде слуга.

28 И след потопа Ной живя триста и петдесет години. 29 И всичките дни на Ноя станаха деветстотин и петдесет години; и умря.

Genesis 10

1 Ето потомството на Ноевите синове, Сима, Хама и Яфета; че и на тях се родиха синове след потопа. 2 Яфетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мосох и Тирас. 3 А Гомерови синове: Асханаз, Рифат и Тогарма. 4 А Яванови синове: Елисей, Тарсис, Китим и Доданим. 5 От тях се разделиха островите на народите, в техните земи, всеки според езика си, според племето си, в народите си.

6 Хамови синове: Хус, Мицраим, Фут и Ханаан. 7 А Хусови синове: Сева, Евила, Савта, Раама и Савтека; а Раамови синове: Шева и Дедан. 8 Хус роди и Нимрода. Той пръв стана силен на земята. 9 Той беше голям ловец пред Господа; затова се казва: Като Нимрода, голям ловец пред Господа. 10 Първо той царува над Вавилон Ерех, Акад и Халне, в Сенаарската земя. 11 От тая земя излезе <и отиде> в Асирия, та съгради Ниневия, Роовот-Ир, Халах 12 и Ресен между Ниневия и Халах (който е големият град). 13 А Мицраим роди Лудим, Анамим, Леавим, Нафтухим, 14 Патрусим, Каслухим (от които произлязоха филистимците) и Кафторим.

15 А Ханаан роди: първородния си <син> Сидон, <после> Хет, 16 евусейците, аморейците, гергесейците, 17 евейците, арукейците, асенейците, 18 арвадците, цемарейците и аматейците; и след това ханаанските племена се пръснаха. 19 Пределът на ханаанците беше от Сидон, като се отива за Герар до Газа, и като се отива за Содом и Гомор, Адма и Цевоим до Лаша. 20 Тия са Хамовите синове в земите си, в народите си, според племената си, според езиците си.

21 Родиха се тъй също чада на Сима, баща на всичките Еверовци и по-стар брат на Яфета. 22 Симови синове: Елам, Асур, Арфаксад, Луд и Арам. 23 А Арамови синове: Уз, Ул, Гетер и Маш. 24 И Арфаксад роди Сала, а Сала роди Евера. 25 И на Евера се родиха двама сина; името на единия беше Фалек {Т.е., Разделение.}, защото в неговите дни се разпредели земята; а името на брата му беше Иоктан. 26 Иоктан роди Алмодада, Шалефа, Хацармавета, Яраха. 27 Адорама, Узала, Дикла, 28 Овала, Авимаила, Шева, 29 Офира, Евила и Иовава; всички тия бяха Иоктанови синове. 30 Техните поселения бяха от Меша, като се отива за Сефар, източната планина. 31 Тия са Симовите синове в земите си, според племената си, според езиците си, според народите си. 32 Тия са племената на Ноевите синове според поколенията им, в народите им; и от тях се отделиха народите по земята след потопа.