Deuteronomy 2

1 Тогава се върнахме та пътувахме в пустинята през пътя за Червеното море, според както Господ беше ми говорил; и дълго време обикаляхме поляната Сиир. 2 После Господ ми говори казвайки: 3 Доволно сте обикаляли тая поляна; върнете се към север. 4 И заповядай на людете, като им кажеш: Ще минете през пределите на братята си исавците, които живеят в Сиир, и те ще се убоят от вас. За това, внимавайте добре; 5 да се не биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им ни една стъпка от нога, защото на Исава дадох поляната Сиир за владение. 6 С пари да купувате от тях храна да ядете, още и с пари да купувате от тях вода да пиете; 7 защото Господ твоят Бог те е благословил във всичките дела на ръцете ти; познал е пътуването ти през тая голяма пустиня; през тия четиридесет години Господ твоят Бог е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.

8 Така минахме покрай братята си исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се та минахме през пътя по Моавската пустиня. 9 Тогава Господ ми каза: Да не досаждате на моавците, нито да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение. 10 (А по-напред живееха там емимите, люде велики и многочислени и високи като енакимите. 11 И те, като енакимите, се считаха исполини; но моавците ги наричат емими. 12 Също и хорейците живееха по-напред в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги от пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израил в земята на своето наследство, която им даде Господ.) 13 Станете сега та преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред. 14 Времето, през което пътувахме от Кадис-варни догде преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, догде се довърши изсред стана цялото поколение на воюващите мъже, както им се кле Господ. 15 Още Господната ръка беше против тях, за да ги изтреби изсред стана догде се довършиха.

16 А като се довършиха и измряха всичките воюващи мъже изсред людете, 17 Господ ми говори, казвайки: 18 Днес ти ще преминеш Ар, моавската граница; 19 и като се приближиш срещу амонците, не им досаждай нито да воюваш с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение. 20 (Също и тя се считаше земя на исполините: исполини по-напред живееха там, а амонците ги наричат замзумими; 21 люде велики и многочислени и високи, като енакимите; но Господ ги изтреби от пред тях; и те ги заместиха и заселиха се на мястото им; 22 <за тях направи>, както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците от пред тях, и те ги заместиха и заселиха се на мястото им, <гдето са и> до днес; 23 и кафторците излязоха из Кафтор та изтребиха авейците, които живееха в села дори до Газа, и заселиха се на мястото им.)

24 Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; почни да я завладяваш, и бий се с него. 25 Днес ще почна да всявам трепет и страх от тебе върху <всичките> племена под цялото небе; като чуят за тебе те ще се разтреперят и ще се ужасяват от тебе.

26 И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат: 27 Нека замина през земята ти; право из друма ще вървя; няма да се отбия ни надясно ни наляво. 28 С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода да пия; само с нозете си да замина, 29 (както ми сториха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), догде мина през Иордан в земята, която Господ нашият Бог ни дава. 30 Обаче есевонският цар Сион не склони да заминем през <земята> му; понеже Господ твоят Бог закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както <е и до> днес. 31 А Господ ми рече: Ето, започнах да ти предавам Сиона и земята му; почни да превземаш земята му, за да я наследиш. 32 Тогава Сион излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Яса. 33 И Господ нашият Бог го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и всичките му люде. 34 В онова време превзехме всичките му градове, и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее ни един. 35 Пленихме за себе си само добитъка и користите на градовете, които превзехме. 36 От Ароир, при устието на потока Арнон, и от града, който е в долината, дори до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; Господ нашият Бог предаде всичките пред нас. 37 Само към земята на амонците ти не си се приближил, ни към местата край потока Явок, ни към планинските градове, ни към коя да е страна, която Господ нашият Бог ни бе запретил.

Deuteronomy 2

The Journey from Kadesh Barnea to Moab

1 Then we turned and set out toward the desert land on the way to the Red Seat just as the Lord told me to do, detouring around Mount Seir for a long time.2 At this point the Lord said to me,3 “You have circled around this mountain long enough; now turn north.4 Instructt these people as follows: ‘You are about to cross the border of your relativest the descendants of Esau,s who inhabit Seir. They will be afraid of you, so watch yourselves carefully.5 Do not be hostile toward them, because I am not giving you any of their land, not even a footprint, for I have given Mount Seirs as an inheritance for Esau.6 You may purchaset food to eat and water to drink from them.

7 All along the way I, the Lord your God,t have blessed your every effort.t I havet been attentive tot your travels through this great wasteland. These forty years I havet been with you; you have lacked for nothing.’”
8 So we turned away from our relativest the descendants of Esau, the inhabitants of Seir, turning from the desert route,t from Elats and Ezion Geber,s and traveling the way of the Moab wastelands.9 Then the Lord said to me, “Do not harass Moab and provoke them to war, for I will not give you any of their land as your territory. This is because I have given Ars to the descendants of Lots as their possession.10 (The Emitess used to live there, a people as powerful, numerous, and tall as the Anakites.11 These people, as well as the Anakites, are also considered Rephaites;s the Moabites call them Emites.12 Previously the Horitess lived in Seir but the descendants of Esau dispossessed and destroyed them and settled in their place, just as Israel did to the land it came to possess, the land the Lord gave them.)t13 Now, get up and cross the Wadi Zered.”s So we did so.t14 Now the length of time it took for us to go from Kadesh Barnea to the crossing of Wadi Zered was thirty-eight years, time for all the military men of that generation to die, just as the Lord had vowed to them.

15 Indeed, it was the very hand of the Lord that eliminated them from withint the camp until they were all gone.

Instructions Concerning Ammon

16 So it was that after all the military men had been eliminated from the community,t17 the Lord said to me,18 “Today you are going to cross the border of Moab, that is, of Ar.s

19 But when you come close to the Ammonites, do not harass or provoke them because I am not giving you any of the Ammonites’ land as your possession; I have already given it to Lot’s descendantss as their possession.
20 (That also is considered to be a land of the Rephaites.s The Rephaites lived there originally; the Ammonites call them Zamzummites.s21 They are a people as powerful, numerous, and tall as the Anakites. But the Lord destroyed the Rephaitest in advance of the Ammonites,t so they dispossessed them and settled down in their place.22 This is exactly what he did for the descendants of Esau who lived in Seir when he destroyed the Horites before them so that they could dispossess them and settle in their area to this very day.

23 As for the Avvitess who lived in settlements as far west as Gaza, Caphtoritess who came from Cretet destroyed them and settled down in their place.)
24 Get up, make your way across Wadi Arnon. Look! I have already delivered over to you Sihon the Amorite, king of Heshbon,s and his land. Go ahead! Take it! Engage him in war!

25 This very day I will begin to fill all the people of the eartht with dread and to terrify them when they hear about you. They will shiver and shake in anticipation of your approach.”t

Defeat of Sihon, King of Heshbon

26 Then I sent messengers from the Kedemoths Desert to King Sihon of Heshbon with an offer of peace:27 “Let me pass through your land; I will keep strictly to the roadway.t I will not turn aside to the right or the left.28 Sell me food for casht so that I can eat and sell me water to drink.t Just allow me to go through on foot,29 just as the descendants of Esau who live at Seir and the Moabites who live in Ar did for me, until I cross the Jordan to the land the Lord our God is giving us.”30 But King Sihon of Heshbon was unwilling to allow us to pass near him because the Lord ours God had made him obstinatet and stubbornt so that he might deliver him over to yout this very day.31 The Lord said to me, “Look! I have already begun to give over Sihon and his land to you. Start right now to take his land as your possession.”32 When Sihon and all his troopst emerged to encounter us in battle at Jahaz,s33 the Lord our God delivered him over to us and we struck him down, along with his sonss and everyone else.t34 At that time we seized all his cities and put every one of themt under divine judgment,ts including even the women and children; we left no survivors.35 We kept only the livestock and plunder from the cities for ourselves.36 From Aroer,s which is at the edge of Wadi Arnon (it is the city in the wadi),t all the way to Gilead there was not a town able to resist us – the Lord our God gave them all to us.

37 However, you did not approach the land of the Ammonites, the Wadi Jabbok,s the cities of the hill country, or any place else forbidden by the Lord our God.