Exodus 1

1 Ето имената на синовете на Израиля, които дойдоха в Египет заедно с Якова; всеки дойде с челядта си: 2 Рувим, Симеон, Левий и Юда, 3 Исахар, Завулон и Вениамин, 4 Дан и Нефталим, Гад и Асир. 5 Всичките човеци, които излязоха из чреслата на Якова бяха седемдесет души; а Иосиф беше вече в Египет. 6 И умря Иосиф, всичките му братя, и цялото онова поколение.

7 А потомците на Израиля се наплодиха и размножиха, увеличиха се и< толкова> много се засилиха, <щото> земята се изпълни от тях.

8 Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Иосифа. 9 И той рече на людете си: Вижте, тия люде, израилтяните са по-много и по-силни от нас; 10 елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават, да не би, в случай на война, да се съединят и те с неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята. 11 Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараона Питом и Рамесий, градове за житници. 12 Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха, така че <египтяните> се отвращаваха от израилтяните. 13 Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят; 14 огорчаваха живота им с тежка работа, <да правят> кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа, всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки.

15 При това, египетският цар заръча на еврейските баби, (от които едната се именуваше Шифра, а другата Фуа), като им каза: 16 Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат {Еврейски: че са на столчетата <за раждане.>}, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее. 17 Но бабите се бояха от Бога, та не правеха каквото им заръча египетският цар, а оставяха живи мъжките деца. 18 Тогава египетският цар повика бабите и им рече: Защо правите това та оставяте живи мъжките деца? 19 И бабите казаха на Фараона: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са пъргави и раждат преди да дойдат бабите при тях. 20 Затова Бог правеше добро на бабите. А людете се размножаваха и засилваха твърде много. 21 И понеже бабите се бояха от Бога, Той им направи домове. 22 Тогава Фараон заръча на всичките си люде, като каза: Всеки син, който се роди <на евреите>, хвърляйте го в Нил {Еврейски: Реката.}, а всяка дъщеря оставяйте жива.

Exodus 1

1 Now these are the names of the sons of Israel, who came into Egypt (every man and his household came with Jacob):2 Reuben, Simeon, Levi, and Judah,3 Issachar, Zebulun, and Benjamin,4 Dan and Naphtali, Gad and Asher.5 All the souls who came out of Jacob’s body were seventy souls, and Joseph was in Egypt already.6 Joseph died, as did all his brothers, and all that generation.

7 The children of Israel were fruitful, and increased abundantly, and multiplied, and grew exceedingly mighty; and the land was filled with them.
8 Now there arose a new king over Egypt, who didn’t know Joseph.9 He said to his people, “Behold, the people of the children of Israel are more and mightier than we.10 Come, let us deal wisely with them, lest they multiply, and it happen that when any war breaks out, they also join themselves to our enemies, and fight against us, and escape out of the land.”11 Therefore they set taskmasters over them to afflict them with their burdens. They built storage cities for Pharaoh: Pithom and Raamses.12 But the more they afflicted them, the more they multiplied and the more they spread out. They were grieved because of the children of Israel.13 The Egyptians ruthlessly made the children of Israel serve,

14 and they made their lives bitter with hard service, in mortar and in brick, and in all kinds of service in the field, all their service, in which they ruthlessly made them serve.
15 The king of Egypt spoke to the Hebrew midwives, of whom the name of the one was Shiphrah, and the name of the other Puah,16 and he said, “When you perform the duty of a midwife to the Hebrew women, and see them on the birth stool; if it is a son, then you shall kill him; but if it is a daughter, then she shall live.”17 But the midwives feared God,t and didn’t do what the king of Egypt commanded them, but saved the baby boys alive.

18 The king of Egypt called for the midwives, and said to them, “Why have you done this thing, and have saved the boys alive?”

19 The midwives said to Pharaoh, “Because the Hebrew women aren’t like the Egyptian women; for they are vigorous, and give birth before the midwife comes to them.”
20 God dealt well with the midwives, and the people multiplied, and grew very mighty.21 It happened, because the midwives feared God, that he gave them families.

22 Pharaoh commanded all his people, saying, “You shall cast every son who is born into the river, and every daughter you shall save alive.”