Exodus 2

1 В това време отиде някой си човек от Левиевия дом та взе за жена една от Левиевите жени. 2 И жената зачна и роди син; и като видя, че беше красиво дете, кри го за три месеца. 3 Но понеже не можеше вече да го крие, взе му рогозен ковчежец и намаза го със смола и катран, тури детето в него и го положи в тръстиката при брега на реката. 4 А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще му се случи.

5 И Фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините й ходеха по брега на реката; и когато съгледа ковчежеца в тръстиката, тя прати слугинята си да го донесе. 6 Като го отвори, видя детето, и, ето, малкото плачеше; и пожали го и каза: От еврейските деца е това. 7 Тогава сестра му рече на Фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам доилка от еврейките, за да ти дои детето? 8 И Фараоновата дъщеря й рече: Иди. И тъй, момичето отиде та повика майката на детето. 9 И Фараоновата дъщеря й рече: Вземи това дете та ми го отдой, и аз ще ти заплатя. И жената взе детето и го доеше. 10 А когато порасна детето, донесе го на Фараоновата дъщеря, и то стана неин син. И наименува го Моисей {Т. е., Извлечен из вода.}: Понеже, каза тя, извлякох го от водата.

11 А във времето когато Моисей порасна, излезе при братята си и гледаше теглилата им. И видя някой си египтянин, че биеше един евреин, един от братята му; 12 и като поразгледа насам натам и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка. 13 Излезе и на другия ден, и ето, двама евреи се спречкаха; и каза на обидника: Защо биеш другаря си? 14 А той рече: Кой те постави началник и съдия над нас? Искаш ли и мене да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно. 15 А като чу това Фараон, търсеше <случай> да убие Моисея; но Моисей побягна от Фараоновото лице и се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец.

16 А Мадиамският жрец имаше седем дъщери, които дойдоха и наляха вода и напълниха коритата, за да напоят бащините си овци. 17 Но овчарите дойдоха и ги изпъдиха; а Моисей стана та им помогна, и напои овците им. 18 И като дойдоха при баща си Рагуила, той им рече: Как дойдохте днес толкова скоро? 19 А те казаха: Един египтянин ни избави от ръцете на овчарите, при това и вода ни наля та напои овците. 20 И той рече на дъщерите си: А где е той? защо оставихте човека? повикайте го да яде хляб. 21 И Моисей склони да живее при човека, който и даде на Моисея дъщеря си Сепфора за жена. 22 И тя роди син; и той го наименува Герсам {Т. е., Пришелец тука.}, защото думаше: Пришелец станах в чужда земя.

23 Подир дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха: и викът им от робството стигна до Бога. 24 Бог чу пъшканията им; и Бог спомни завета си с Авраама, с Исаака, и с Якова. 25 И Бог погледна на израилтяните, и Бог разбра <положението им>.

Exodus 2

The Birth of the Deliverer

1 s A man from the householdt of Levi marriedt a woman who was a descendant of Levi.ts2 The woman became pregnantt and gave birth to a son. Whent she saw thatt he was a healthyt child, she hid him for three months.3 But when she was no longer able to hide him, she took a papyrus baskets for him and sealed it with bitumen and pitch. She put the child in it and set it among the reeds along the edge of the Nile.s

4 His sister stationed herselft at a distance to find outt what wouldt happen to him.
5 Then the daughter of Pharaohs came down to wash herselft by the Nile, while her attendants were walking alongside the river,s and she saw the basket among the reeds. She sent one of her attendants,t took it,t

6 opened it,t and saw the childt – a boy,t crying!t – and she felt compassiont for him and said, “This is one of the Hebrews’ children.”
7 Then his sister said to Pharaoh’s daughter, “Shall I go and gets a nursing womant for you from the Hebrews, so that she may nursets the child for you?”8 Pharaoh’s daughter said to her, “Yes, do so.”t So the young girls went and gott the child’s mother.s

9 Pharaoh’s daughter said to her, “Take this childt and nurse him for me, and I will pay yourt wages.” So the woman took the child and nursed him.

10 When the child grew oldert she brought him to Pharaoh’s daughter, and he became her son.t She named him Moses, saying, “Because I drew him from the water.”s

The Presumption of the Deliverer

11 s In those days,s whent Moses had grown up, he went out to his peoplet and observedts their hard labor, and he saw an Egyptian man attackingt a Hebrew man, one of his own people.t12 He looked this way and thatt and saw that no one was there,t and then he attackeds the Egyptian and concealed the bodyt in the sand.

13 When he went outt the next day,t there weret two Hebrew men fighting. So he said to the one who was in the wrong,t “Why are you attackingt your fellow Hebrew?”s
14 The mant replied, “Who made you a rulert and a judge over us? Are you planningt to kill me like you killed thatt Egyptian?” Then Moses was afraid, thinking,t “Surely what I didt has become known.”

15 When Pharaoh heardt about this event,t he sought to kill Moses. So Moses fledt from Pharaoh and settled in the land of Midian,s and he settledt by a certain well.t
16 Now a priest of Midian had seven daughters, and they came and began to drawt watert and fillt the troughs in order to water their father’s flock.17 When somet shepherds came and drove them away,ts Moses came up and defended thems and then watered their flock.18 So when they came homet to their father Reuel,s he asked, “Why have you come home so earlyts today?”19 They said, “An Egyptian man rescued uss from the shepherds,t and he actuallyt drew water for us and watered the flock!”

20 He saidt to his daughters, “So where is he?t Why in the worldt did you leave the man? Call him, so that he may eatt a mealt with us.”
21 Moses agreedt to stay with the man, and he gave his daughter Zipporah to Moses in marriage.t

22 When she boret a son, Mosest named him Gershom, for he said, “I have become a resident foreigner in a foreign land.”s

The Call of the Deliverer

23 s Duringt that long period of timet the king of Egypt died, and the Israelitest groaned because of the slave labor. They cried out, and their desperate cryt because of their slave labor went up to God.24 God heard their groaning,s God remembereds his covenant with Abraham, with Isaac, and with Jacob,

25 God sawt the Israelites, and God understood….t