Exodus 3

1 А Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, мадиамския жрец; и като докара овците в задната страна на пустинята, дойде на Божията планина Хорив. 2 И ангел Господен му се яви в огнен пламък изсред една къпина; и <Моисей> погледна, и ето къпината гореше в огън, а къпината не изгаряше. 3 И Моисей си рече: Да свърна и да прегледам това велико явление, защо къпината не изгаря. 4 А като видя Господ, че свърна да прегледа, Бог го извика изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! И той каза: Ето ме. 5 И рече: Да се не приближиш тука; изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя. 6 Рече още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов. А Моисей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.

7 И рече Господ: Наистина видях страданието на людете Ми, които са в Египет, и чух вика им поради настойниците им; защото познах неволите им. 8 И слязох, за да ги избавя от ръката на египтяните, и да ги заведа от оная земя, в земя добра и пространна, в земя гдето текат мляко и мед, в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците. 9 И сега, ето, вика на израилтяните стигна до Мене; още видях и притеснението, с което ги притесняват египтяните. 10 Ела, прочее, сега, и ще те изпратя при Фараона, за да изведеш людете Ми израилтяните из Египет.

11 А Моисей рече Богу: Кой съм аз та да ида при Фараона, и да изведа израилтяните из Египет? 12 Рече му <Бог:> Аз непременно ще бъда с тебе, и ето ти знака, че Аз те изпратих; когато изведеш людете из Египет, ще послужите Богу на тая планина. 13 А Моисей рече Богу: Ето, когато отида при израилтяните и им река: Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ми кажат: Как Му е името? що да им кажа? 14 И Бог рече на Моисея: Аз съм Оня, Който съм. Рече още: Така ще кажеш на израилтяните, Оня, Който съм, ме изпрати при вас. 15 При това, Бог рече още на Моисея: Така ще кажеш на израилтяните: Господ, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов, ме изпрати при вас. Това е Името Ми до века, и това е Името Ми из род в род.

16 Иди, събери Израилевите старейшини и кажи им: Господ, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Исааков, и Яковов, ми се яви и рече: Наистина ви посетих и <видях> онова, което ви правят в Египет; 17 и рече: Отсред страданието ви в Египет ще ви заведа в земята на ханаанците, на хетейците, на аморейците, на ферезейците, на евейците и на евусейците, в земя гдето текат мляко и мед. 18 И те ще послушат думите ти; и ще отидеш ти с Израилевите старейшини, при египетския цар, и ще му речете: Иеова, Бог на евреите, ни срещна; и тъй, остави ни, молим ти се, да отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог.

19 Но зная аз, че египетският цар не ще ви остави да отидете, нито <даже> под силна ръка. 20 А като издигна ръката Си, ще поразя Египет с всичките Мои чудеса, които ще направя всред него; подир това той ще ви пусне. 21 И ще дам на тия люде благоволението на египтяните, та, когато тръгнете, няма да отидете празни; 22 но всяка жена ще поиска от съседката си и от квартирантката си сребърни вещи, златни вещи и облекла; и ще облечете с тях синовете си и дъщерите си, и ще оберете египтяните.

Exodus 3

1 Now Mosess was shepherding the flock of his father-in-law Jethro, the priest of Midian, and he led the flock to the far side of the desertt and came to the mountain of God, to Horeb.s2 The angel of the Lords appearedt to him int a flame of fire from within a bush.s He lookedt – andt the bush was ablaze with fire, but it was not being consumed!t3 So Moses thought,t “I will turn aside to seet this amazingt sight. Why does the bush not burn up?”t4 When the Lordt saw thatt he had turned aside to look, God called to him from within the bush and said, “Moses, Moses!”s And Mosest said, “Here I am.”5 Godt said, “Do not approach any closer!s Take your sandals off your feet, for the place where you are standing is holys ground.”t

6 He added, “I am the God of your father,s the God of Abraham, the God of Isaac, and the God of Jacob.” Then Moses hid his face, because he was afraid to lookt at God.
7 The Lord said, “I have surely seent the affliction of my people who are in Egypt. I have heard their cry because of their taskmasters, for I know their sorrows.s8 I have come downs to deliver themt from the hand of the Egyptians and to bring them up from that land to a land that is both good and spacious,t to a land flowing with milk and honey,t to the region of the Canaanites, Hittites, Amorites, Perizzites, Hivites, and Jebusites.t9 And now indeedt the cryt of the Israelites has come to me, and I have also seen how severely the Egyptians oppress them.t

10 So now go, and I will send youts to Pharaoh to bring my people, the Israelites, out of Egypt.”
11 Moses saidt to God,s “Who am I, that I should got to Pharaoh, or that I should bring the Israelites out of Egypt?”

12 He replied,t “Surely I will be with you,ts and this will be the signs to you that I have sent you: When you bring the people out of Egypt, you and they will servets God on this mountain.”

13 Moses saidt to God, “Ift I go to the Israelites and tell them, ‘The God of your fathers has sent me to you,’ and they ask me, ‘What is his name?’s – what should I sayt to them?”
14 God said to Moses, “I am that I am.”t And he said, “You must say thist to the Israelites, ‘I am has sent me to you.’”

15 God also said to Moses, “You must say this to the Israelites, ‘The Lords – the God of your fathers, the God of Abraham, the God of Isaac, and the God of Jacob – has sent me to you. This is my names forever, and this is my memorial from generation to generation.’t
16 “Go and bring togethert the elders of Israel and tell them, ‘The Lord, the God of your fathers,s appearedt to me – the God of Abraham, Isaac, and Jacob – saying, “I have attended carefullyts to you and to what has been donet to you in Egypt,

17 and I have promisedt that I will bring you up out of the affliction of Egypt to the land of the Canaanites, Hittites, Amorites, Perizzites, Hivites, and Jebusites,t to a land flowing with milk and honey.”’
18 “The elderst will listent to you, and then you and the elders of Israel must go to the king of Egypt and tell him, ‘The Lord, the God of the Hebrews, has mett with us. So now, let us gots three days’ journey into the wilderness, so that we may sacrificet to the Lord our God.’19 But I know that the king of Egypt will not let you go,t not even under force.s

20 So I will extend my hands and strike Egypt with all my wonderst that I will do among them, and after that he will release you.s
21 “I will grant this people favor witht the Egyptians, so that whent you depart you will not leave empty-handed.

22 Everyt woman will ask her neighbor and the one who happens to be stayingt in her house for items of silver and goldt and for clothing. You will put these articles on your sons and daughters – thus you will plunder Egypt!”s