Exodus 4

1 А Моисей в отговор каза: Но, ето, те няма да ме повярват, нито да послушат думите ми, защото ще рекат: Не ти се е явил Господ. 2 Тогава Господ му каза: Що е това в ръката ти? А той рече: Жезъл. 3 И каза: Хвърли го на земята. И той го хвърли на земята, и стана змия; и Моисей побягна от нея. 4 Но Господ каза на Моисея: Простри ръката си и хвани я за опашката; (и той простря ръката си и я хвана, и тя стана жезъл в ръката му); 5 <стори това>, за да повярват, че ти се яви Господ, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов.

6 При това му рече Господ: Тури си сега ръката в пазухата. И той си тури ръката в пазухата; а като я извади, ето ръката му прокажена, <бяла> като сняг. 7 Тогава рече Господ: Тури си пак ръката в пазухата; (и той пак си тури ръката в пазухата, и когато я извади из пазухата, ето, че бе станала пак като <останалата> му плът); 8 и <продължи Господ>: Ако не те повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват, <поради> гласа на второто знамение. 9 Но ако не повярват и поради двете тия знамения, нито послушат думите ти, тогава да вземеш от водата на реката и да я излееш на сушата; и водата, която извадиш из реката, ще стане кръв на сушата.

10 А Моисей рече Господу: Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив, нито до сега, нито откак си почнал да говориш на слугата си, а мъчно говоря и съм тежкоезичен. 11 Но Господ му рече: Кой е направил човешките уста? или кой прави човек да е ням или глух, да има зрение или да е сляп? не Аз ли Господ? 12 Иди прочее; и Аз ще бъда с устата ти, и ще те науча какво да говориш. 13 Тогава каза <Моисей>: Моля ти се, Господи, прати чрез онзи, чрез когото искаш да пратиш. 14 И гневът Господен пламна против Моисея, и рече: Нямаш ли брат левиецът Аарон? Зная, че той може да говори добре. А и, ето, той излиза да те посрещне и, когато те види ще се зарадва сърдечно. 15 Ти говори нему и тури думите в устата му; и Аз ще бъда с твоите уста и с неговите уста, и ще ви науча що трябва да правите. 16 Вместо тебе нека говори той на людете; той ще бъде на тебе вместо уста, а ти ще бъдеш на него вместо Бога. 17 И вземи в ръката си тоя жезъл, с който ще вършиш знаменията.

18 Тогава Моисей отиде и се върна при тъста си Иотор и му рече: Моля ти се, нека отида и се завърна при братята си, които са в Египет, та да видя, живи ли са още. И Иотор рече на Моисея: Иди с мир. 19 А в Мадиам Господ рече на Моисея: Иди, върни се в Египет, защото измряха всички ония, които искаха живота ти. 20 И тъй, Моисей взе жена си и синовете си, качи ги на осел, и тръгна да се върне в Египетската земя; Моисей взе и Божия жезъл в ръката си. 21 И Господ каза на Моисея: Когато се завърнеш в Египет, внимавай да вършиш пред Фараона всичките чудеса, които дадох в ръката ти; но Аз ще закоравя сърцето му, и той няма да пусне людете. 22 А ти кажи на Фараона: Така говори Иеова: Израил ми е син, първородният ми; 23 и казвам ти: Пусни сина Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще заколя твоя син, първородния ти.

24 А по пътя, в гостилницата, Господ посрещна <Моисея> и искаше да го убие. 25 Тогава Сепфора взе кремък та обряза краекожието на сина си, допря го до нозете му, и рече: Наистина ти ми си кървав младоженец. 26 След това <Господ> се оттегли от него. Тогава каза тя, поради обрязването: Ти <ми> си кървав младоженец.

27 А Господ беше казал на Аарона: Иди в пустинята да посрещнеш Моисея. И той, като беше отишъл, посрещна го в Божията планина и целува го. 28 И Моисей извести на Аарона всичките думи, с които Господ го беше изпратил, и всичките знамения, за които му беше заръчал.

29 Тогава Моисей и Аарон отидоха та събраха всичките старейшини на израилтяните; 30 и Аарон каза всичките думи, които Господ беше говорил на Моисея, и извърши знаменията пред людете. 31 И людете повярваха; и когато чуха, че Господ посетил израилтяните, и че погледна на неволята им, наведоха главите си и се поклониха.

Exodus 4

The Source of Sufficiency

1 s Moses answered again,t “And ift they do not believe me or pay attention to me,t but say, ‘The Lord has not appeared to you’?”2 The Lord said to him, “What is that in your hand?” He said, “A staff.”ts3 The Lordt said, “Throw it to the ground.” So he threw it to the ground, and it became a snake,s and Moses ran from it.4 But the Lord said to Moses, “Put out your hand and grab it by the tail” – so he put out his hand and caught it, and it became a staff in his hands –

5 “that they may believe that the Lord, the God of their fathers, the God of Abraham, the God of Isaac, and the God of Jacob, has appeared to you.”
6 The Lord also said to him, “Put your hand into your robe.”t So he put his hand into his robe, and when he brought it out – there was his hand,t leprous like snow!s7 He said, “Put your hand back into your robe.” So he put his hand back into his robe, and when he brought it out from his robe – there it was,t restoredt like the rest of his skin!t8 “Ift they do not believe you or pay attention tot the former sign, then they mayt believe the latter sign.t

9 And ift they do not believe even these two signs or listen to you,t then taket some water from the Nile and pour it out on the dry ground. The water you take out of the Nile will become blood on the dry ground.”s

10 Then Moses said to the Lord,s “Ot my Lord,t I am not an eloquent man,t neither in the pastt nor since you have spoken to your servant, for I am slow of speech and slow of tongue.”t
11 The Lord said to him, “Who gavets a mouth to man, or who makes a person mute or deaf or seeing or blind? Is it not I, the Lord?s

12 So now go, and I will be with your mouths and will teach yous what you must say.”t

13 But Moses said,t “Ot my Lord, please send anyone else whom you wish to send!”t

14 Then the Lord became angry withts Moses, and he said, “What aboutt your brother Aaron the Levite?s I know that he can speak very well.ts Moreover, he is comingt to meet you, and when he sees you he will be glad in his heart.s
15 “So you are to speak to him and put the words in his mouth. And as for me, I will be with your moutht and with his mouth,t and I will teach you botht what you must do.t16 Het will speak for you to the people, and it will be as ift het were your moutht and as if you were his God.ts

17 You will also take in your hand this staff, with which you will do the signs.”s

The Return of Moses

18 s So Moses went backt to his father-in-law Jethro and said to him, “Let me go, so that I may returnt to my relativest in Egypt and seet if they are still alive.” Jethro said to Moses, “Go in peace.”19 The Lord said to Moses in Midian, “Go backt to Egypt, because all the men who were seeking your life are dead.”s20 Then Moses tookt his wife and sonss and put them on a donkey and headed backt to the land of Egypt, and Moses took the staff of God in his hand.21 The Lord saidt to Moses, “When you go back to Egypt,t see that yout do before Pharaoh all the wonders I have put under your control.t But I will hardent his hearts andt he will not let the people go.22 You must sayt to Pharaoh, ‘Thus sayst the Lord, “Israel is my son, my firstborn,s

23 and I said to you, ‘Let my son go that he may servet me,’ but since you have refused to let him go,t I will surely killt your son, your firstborn!”’”
24 Now on the way, at a place where they stopped for the night,t the Lord met Moses and sought to kill him.s25 But Zipporah took a flint knife, cut off the foreskin of her son and touched it to Moses’ feet,t and said, “Surely you are a bridegroom of bloods to me.”

26 So the Lordt let him alone. (At that timet she said, “A bridegroom of blood,” referring tot the circumcision.)
27 The Lord saidt to Aaron, “Go to the wilderness to meet Moses. So he went and met him at the mountain of Godt and greeted him with a kiss.t28 Moses told Aaron all the words of the Lord who hadt sent him and all the signs that he had commanded him.29 Then Moses and Aaron went and brought together all the Israelite elders.s30 Aaron spoket all the words that the Lord had spoken to Moses and did the signs in the sight of the people,

31 and the people believed. When they heardst that the Lord had attended tot the Israelites and that he had seen their affliction, they bowed down close to the ground.t