Евреи 12

1 Следователно и ние, като сме обиколени от толкъв облак свидетели, да отхвърлим всяка тегота и греха който ни лесно сплита, и с търпение да тичаме на предлежащето нам поприще,2 като гледаме на Исуса, началника и съвършителя на вярата, който заради предлежащата нему радост претърпе кръст като презре срама, и седна отдясно на престола Божий.3 Защото мислете за тогоз който претърпе на себе си таквоз противоречие от грешните, да ви не дотегнува и да не бивате слабодушни.4 Не сте се съпротивили още до кръв като се борите срещу греха.5 И забравили сте увещанието което ви говори както и синове и казва: "Сине мой, не презирай наказанието Господне; нито да ослабваш кога те обличава;6 защото когото Господ обича наказва го; и бие всякого сина когото приима."7 Ако търпите наказание, Бог се докарва с вас като със синове; защото кой син е когото не наказва баща му?8 Ако ли сте без наказание на което всички участвуваха, то сте прелюбодейчища, а не синове.9 Освен това, бащите си по плът имахме наказатели, и почитахме ги; не щем ли се повече покори Отцу на духовете и да живеем?10 Защото те за малко време са ни наказвали според каквото им е било угодно, а той, за наша полза, да станем съучастници на неговата светост.11 И всяко наказание по настоещем не се вижда да е на радост, но на скърб; а после принося мирен плод от правда на тези които са обучени чрез него.12 За това, "стегнете ослабналите ръце и разслабените колене,"13 и "направете на нозете си прави пътища," за да не се изкриви хромото, но повече да изцелее.14 Търсете мир с всички, и светост, без която никой няма да види Господа;15 и гледайте да не би да е лишен някой от Божията благодат; да не би изникнал горчив някой корен и да ви докара повреда, и да се не заразят мнозина от него;16 да не би да е някой блудник или нечист, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;17 понеже знаете че и насетне когато искаше да наследи благословението отхвърлен бе; защото не намери място за покаяние у баща си ако и да го потърси със сълзи.18 Защото вие не сте пристъпили до гора осязаема и разгорена с огън, и до тъма, и мрак, и буря,19 и до тръбен звук и глас на думи, който глас тези що чуха примолиха се да им се не говори вече слово;20 (защото не стърпяваха това що им се повеляваше, че: "И животно ако би да се допре до гората, с камене ще бъде убито, [или със стрела устрелено;"]21 и толкоз страшно бе видимото щото Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан;")22 но пристъпихте до гората Сион, и до града на Бога живаго, небесния Ерусалим, и до безчетни ангели,23 при тържеството и църквата на първородните които са написани на небеса, и при Бога Съдника на всичките, и при духовете на праведните които са стигнали до съвършенството,24 и при Исуса Ходатая на новия завет, и при кръвта на поръсването която говори по-добре от Авелевата.25 Внимавайте да не презрите тогози който говори; защото, ако те не избегнаха от наказанието като презреха тогози който им говореше на земята, колко не щем избегна ние ако се отвърнем от тогози който говори от небеса;26 на когото гласът разклати земята тогаз, а сега се обеща и рече: "Още еднъж аз ще поклатя, не току земята, но и небето."27 А това "Още еднъж" знаменува преместването на тези неща които се колебаят като що са направени, за да останат тези които се не колебаят.28 За това, понеже приимаме царство което се не колебае, трябва да имаме благодатта чрез която да служим Богу благоприятно с почест и благоговение;29 защото Бог наш е огън пояждащ.

Hebrews 12

The Lord’s Discipline

1 Therefore, since we are surrounded by such a great cloud of witnesses,t we must get rid of every weight and the sin that clings so closely, and run with endurance the race set out for us,2 keeping our eyes fixed on Jesus, the pioneer and perfecter of our faith. For the joy set out for him he endured the cross, disregarding its shame, and has taken his seat at the right hand of the throne of God.s3 Think of him who endured such opposition against himself by sinners, so that you may not grow weary in your souls and give up.4 You have not yet resisted to the point of bloodshedt in your struggle against sin.

5 And have you forgotten the exhortation addressed to you as sons?
“My son, do not scorntthe Lord’s discipline
or give up when he correctstyou.

6 “For the Lord disciplines the one he loves and chastises every son he accepts.”s
7 Endure your sufferingt as discipline;t God is treating you as sons. For what son is there that a father does not discipline?8 But if you do not experience discipline,t something all sonst have shared in, then you are illegitimate and are not sons.9 Besides, we have experienced discipline fromt our earthly fatherst and we respected them; shall we not submit ourselves all the more to the Father of spirits and receive life?ts10 For they disciplined us for a little while as seemed good to them, but he does so for our benefit, that we may share his holiness.11 Now all discipline seems painful at the time, not joyful.t But later it produces the fruit of peace and righteousnesst for those trained by it.12 Therefore, strengthentyour listless hands and your weak knees,s

13 and make straight paths for your feet,s so that what is lame may not be put out of joint but be healed.

Do Not Reject God’s Warning

14 Pursue peace with everyone, and holiness,s for without it no one will see the Lord.15 See to it that no one comes short of the grace of God, that no one be like a bitter rootspringing upts and causing trouble, and through him many become defiled.16 And see to it that no one becomest an immoral or godless person like Esau, who sold his own birthright for a single meal.s17 For you know thatt later when he wanted to inherit the blessing, he was rejected, for he found no opportunity for repentance, although he sought the blessingt with tears.18 For you have not come to something that can be touched,t to a burning fire and darkness and gloom and a whirlwind19 and the blast of a trumpet and a voice uttering wordst such that those who heard begged to hear no more.t20 For they could not bear what was commanded: “If even an animal touches the mountain, it must be stoned.”s21 In fact, the scenet was so terrifying that Moses said, “I shudder with fear.”ts22 But you have come to Mount Zion, the cityt of the living God, the heavenly Jerusalem, and to myriads of angels, to the assembly23 and congregation of the firstborn, who are enrolled in heaven, and to God, the judge of all, and to the spirits of the righteous, who have been made perfect,

24 and to Jesus, the mediatort of a new covenant, and to the sprinkled blood that speaks of something better than Abel’s does.s
25 Take care not to refuse the one who is speaking! For if they did not escape when they refused the one who warned them on earth, how much less shall we, if we reject the one who warns from heaven?26 Then his voice shook the earth, but now he has promised, “I will once more shake not only the earth but heaven too.”s27 Now this phrase “once more” indicates the removal of what is shaken, that is, of created things, so that what is unshaken may remain.28 So since we are receiving an unshakable kingdom, let us give thanks, and through this let us offer worship pleasing to God in devotion and awe.

29 For our God is indeed a devouring fire.s