Hebrews 12

1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще, 2 като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата <ни>, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол. 3 Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни, 4 Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха. 5 И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: - "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да ослабваш, когато те изобличава Той; 6 Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема", 7 Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща <му> не наказва? 8 Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове. 9 Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем? 10 Защото те за малко време са <ни> наказвали, според както им е било угодно, а Той - за <наша> полза, за да съучаствуваме в Неговата светост. 11 Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него. 12 Затова "укрепете немощните ръце и ослабналите колена", 13 и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее. 14 Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа. 15 И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да <ви> смущава, и мнозинството да се зарази от него; 16 да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си; 17 понеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума <у баща си>. 18 Защото вие не сте пристъпили до <планина> осезаема и пламнала в огън, <нито> до тъмнина и буря, 19 <нито> до тръбен звук и глас на думи; <такъв, щото> ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума; 20 (защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни"; 21 и толкоз страшна беше гледката, <щото> Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан"); 22 но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, 23 при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, 24 при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри <неща> от Авеловата. 25 Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха <наказанието>, като презряха този, който <ги> предупреждаваше на земята, то колко повече не <щем избегна> ние, ако се отървем от Този, Който <предупреждава> от небесата! 26 Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето". 27 А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят. 28 Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание; 29 защото нашият Бог е огън, който пояжда.

Hebrews 12

The Lord’s Discipline

1 Therefore, since we are surrounded by such a great cloud of witnesses,t we must get rid of every weight and the sin that clings so closely, and run with endurance the race set out for us,2 keeping our eyes fixed on Jesus, the pioneer and perfecter of our faith. For the joy set out for him he endured the cross, disregarding its shame, and has taken his seat at the right hand of the throne of God.s3 Think of him who endured such opposition against himself by sinners, so that you may not grow weary in your souls and give up.4 You have not yet resisted to the point of bloodshedt in your struggle against sin.

5 And have you forgotten the exhortation addressed to you as sons?
“My son, do not scorntthe Lord’s discipline
or give up when he correctstyou.

6 “For the Lord disciplines the one he loves and chastises every son he accepts.”s
7 Endure your sufferingt as discipline;t God is treating you as sons. For what son is there that a father does not discipline?8 But if you do not experience discipline,t something all sonst have shared in, then you are illegitimate and are not sons.9 Besides, we have experienced discipline fromt our earthly fatherst and we respected them; shall we not submit ourselves all the more to the Father of spirits and receive life?ts10 For they disciplined us for a little while as seemed good to them, but he does so for our benefit, that we may share his holiness.11 Now all discipline seems painful at the time, not joyful.t But later it produces the fruit of peace and righteousnesst for those trained by it.12 Therefore, strengthentyour listless hands and your weak knees,s

13 and make straight paths for your feet,s so that what is lame may not be put out of joint but be healed.

Do Not Reject God’s Warning

14 Pursue peace with everyone, and holiness,s for without it no one will see the Lord.15 See to it that no one comes short of the grace of God, that no one be like a bitter rootspringing upts and causing trouble, and through him many become defiled.16 And see to it that no one becomest an immoral or godless person like Esau, who sold his own birthright for a single meal.s17 For you know thatt later when he wanted to inherit the blessing, he was rejected, for he found no opportunity for repentance, although he sought the blessingt with tears.18 For you have not come to something that can be touched,t to a burning fire and darkness and gloom and a whirlwind19 and the blast of a trumpet and a voice uttering wordst such that those who heard begged to hear no more.t20 For they could not bear what was commanded: “If even an animal touches the mountain, it must be stoned.”s21 In fact, the scenet was so terrifying that Moses said, “I shudder with fear.”ts22 But you have come to Mount Zion, the cityt of the living God, the heavenly Jerusalem, and to myriads of angels, to the assembly23 and congregation of the firstborn, who are enrolled in heaven, and to God, the judge of all, and to the spirits of the righteous, who have been made perfect,

24 and to Jesus, the mediatort of a new covenant, and to the sprinkled blood that speaks of something better than Abel’s does.s
25 Take care not to refuse the one who is speaking! For if they did not escape when they refused the one who warned them on earth, how much less shall we, if we reject the one who warns from heaven?26 Then his voice shook the earth, but now he has promised, “I will once more shake not only the earth but heaven too.”s27 Now this phrase “once more” indicates the removal of what is shaken, that is, of created things, so that what is unshaken may remain.28 So since we are receiving an unshakable kingdom, let us give thanks, and through this let us offer worship pleasing to God in devotion and awe.

29 For our God is indeed a devouring fire.s